BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Дора Габе иска развод с Боян Пенев, за да заживее с ослепяващия Яворов

“…Когато се случи семейната му катастрофа, когато ослепя, пак идваше често у нас. По едно време бях решила да се разделя с Боян Пенев и да свържа живота си с Яворов. Това може би щеше да предотврати самоубийството му, да го върне към творчеството. Бях решила да направя това, но той ме изпревари – самоуби се.”

Това признание Дора Габе прави пред литературния критик проф. Пенчо Данчев в началото на април 1960 г. Той го записва в дневника си с дата 16 април, но този факт никога не придобива публичност. Сега вече можем да го прочетем в книгата на Пенчо Данчев “Полемични записки. Из литературния живот преди 1989 г.” на издателство “Захарий Стоянов”.

Пейо Яворов се запознава с Дора Габе през 1905 г. Тя е дъщеря на богатия чифликчия от Добруджа Петър Габе, истинското й име е Изидора.

“През този ден, когато се видяхме с Яворов – разказва поетесата на проф. Пенчо Данчев – бяхме решили да ходим на баня. Отидохме в Народната библиотека, където той беше библиотекар. Екатерина Ненчева ме запозна. Видах един мургав човек с едни възпалени зачервени очи. После се оказа, че Яворов по това време боледувал от очи. Той ни посрещна любезно, попита ни къде отиваме. Ние, разбира се, не казахме, че отиваме на баня. Тогава нравите бяха особени. Беше просто неприлично да се каже, особено от млади момичета, че отиват на баня. Казахме, че сме излезли да се поразходим до Павлово…”

Яворов тръгва с тях. Разхождат се, после сядат в една бирария. Поетът купува голям букет и го подарява на Дора Габе. На връщане вървят покрай Перловската река, която по онова време е доста по-пълноводна, Дора къса цветята и ги хвърля във водата.

На другия ден Яворов отива в квартирата на двете момичета и отново носи голям букет цветя за красивата добруджанка. На въпроса и? защо пак носи цветя, Яворов вкарва в действие поетичната си фантазия: “Вие вчера хвърляхте цветята едно по едно в реката. Мислех, че ги изпратихте до мен. Ето, аз ги получих, събрах букета отново и ви ги поднасям пак…”

Яворов редактира първите стихове на Дора Габе, а някои дори дописва. Тя приема намесата му и по-късно тези творби са включени в първата и? книга “Теменуги” (1908).

По онова време Дора е 17-годишна и много красива. Има автори, които сочат, че не Мина или Лора, а Дора е голямата изпепеляваща любов на поета.

Литературният историк Стефан Памуков преди време откри неизвестни писма, които доказват, че взаимоотношенията между двамата не са били само платонически. Въпреки твърдението на Дора Габе, че Яворов никога не я е целунал.

В едно от първите си писма до Дора Яворов и? задава многозначителния въпрос: “Вие знаете ли цената на душата си?”. Към текста са прикрепени и следните стихове:

Под нежната омая

на вечер замечтана

и двамата ний горим! –

не идвай чак при мен…

В друго писмо от 12 юни 1905 г. Яворов пише: “Но вие знаете – моите чувства към нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене – даже ако ми кажете да се обеся.”
Пейо Яворов (вдясно) – вече почти ослеяпял и малко преди да се самоубие

Пейо Яворов преживява тежко решението на Дора Габе да замине да учи в чужбина. Пред приятели споделя, че изкарал мъчителна безсънна нощ, след като тя му съобщила за заминаването си. Чувствал се не само предаден и изоставен, но и с до кръв наранено сърце.

На сутринта отишъл да се сбогува с Дора в хотелската и? стая. Подарил и? книга на Хайне с посвещението: “На първата българска поетеса Дора Габе.” Кореспонденцията между двамата продължава и след като

Дора отива да учи в Швейцария. “Заминах най-напред за Женева – разказва поетесата. – Яворов продължаваше да ми пише. И в Женева се намери един П. Р., един клюкарин, който ходеше като сянка подире ми. И аз го изпъдих. Тогава той направи интриги, такива мръсни интриги, че Яворов беше принуден да ми напише много грубо писмо. Когато получих това писмо, то ме разтърси цялата…”

В инициалите П. Р. Стефан Памуков разшифрова името на Петко Росен. Като близък другар на Яворов по македонска линия, Петко не можел да приеме, че скъпата на сърцето на поета Дора Габе общува и с други мъже. Когато я пита какво липсва на Яворов, тя отговаря: “Такъв мъж аз не искам!”.

След години в спомените си Дора Габе пише: “Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета…”

Петко Росен разказва всичко на приятеля си Яворов. Освен това Петър Габе му дава две писма на дъщеря си до него, в които тя не се изразява особено ласкаво за Пейо. “И така се свърши. Човекът повече не ми писа”, слага точка Дора Габе. Става дума за декември 1905 г.

Стефан Памуков обаче открива една илюстрована картичка, която Яворов изпраща на Дора за Новата 1906 г.

На картичката пише: “Днес е първият ден на новата година. Мене ме е страх да почна в лошо настроение против лице, на което тъй много доброжелателствувам. Като забравям миналото, прав или крив, аз го прощавам изцяло.”

Пред проф. Пенчо Данчев Дора Габе казва: “Пейо беше страшно ревнив и честолюбив. Връщам се аз от Женева, а той при срещата си с мене любезен, но официален и хладен: “Да, госпожице”, “Моля, госпожице”. И отношенията ни бяха скъсани.“

През 1907 г. Дора продължава обучението си в Италия. Преди да замине тя идва от чифлика на баща си в София, за да си извади паспорт. Уговаря среща с Яворов в ресторант на ул. “Алабин”. Преди той да дойде, в ресторанта влиза висок, строен младеж с брада. Подава ръка на Дора: Казвам се Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае.” После сяда до нея на масата. Така започва техният роман, за който Яворов няма да им прости до края на дните си.

Яворовото стихотворение “Недей се връща” е горестен вопъл по една изгубена любов:

Ти грееш в споменът

на миналите дни,

мъртва навсегда!

Мъртва навсегда.

Дора Габе отговаря с “Женска кръв”. Това стихотворение е посветено на Яворов и по изричното желание на поетесата е публикувано след смъртта и?:

Женска кръв…

Кръвта, която съзидава

светове от нежност,

скръб и слава,

мисли за нощта,

болката от всичко,

ревността до смърт,

любовта езическа.

Езически да вярваш

и да криеш по езически

от всичко,

че обичаш…

А твойта сянка

идва и ме пита

нося ли от “болката”

в очите си.

Нали ти

на нея ме разпъна пръв!

Свещена и греховна

женска кръв.

Според много изследователи на Яворов от тази творба става ясно, че той е бил не просто нейният учител по поезия – дълбоко влюбен в нея и амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота и?.