BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Юрданов Дѣнъ

Един разказъ слушан десетки пѣти

Юрданов дѣнъ

Юрданов дѣнъ 1939г.

Бѣйдаудъ населено мѣсто между баири и чукари 120 киломѣтра сѣверо-западно между Кюстенджа и Тулча Ромѫнія. Три хилѣди кѫщи, само бѫлгари вѣв всѣка кѣща по петъ-осемъ деца. Главната улица с новото училище и пѣрпендикулярно стрѣмна улица на изток, отлѣво магазинъ за плодове и зеленчуци и отдѣсно пощата. Чист равенъ снѣгъ покрива улиците, дворове, пѫтища и стрѣхите. Ярка бѣлина на снѣга заслепѣва и режи очите.

По пѫтеката която лѫкатуши вѫрвят мѫже, деца, жени лицата им са зачѣрвени от студъ. В рѣцете на жените снѣжно бѣли бухчи пѣлни с топѫл хлѣбъ, току-що сварена кокошка, бiсквити и орѣхи, бѫклица вiно. Снегѣт, който е нападал тихо през ноща, подъ краката им скѫрца, а на около дѫлбок нѣжен снѣг свѣти и блѣсти от яркото януарското слѣнце. Нѣбето е ярко, безоблачно, алмазно, сiньо. Вѣздуха, макар да нѣма вѣтър е студенъ, и нѣкък особено се чуства в атмосферата и наоколо, слѣнцето свети празднично и гледа вече към лѣтото. Хората се спiрат пред огромните дѣрвени порти на Вичо Кiрѣков, които са отворѣни и всiчки очакват скѣпи гости.

Роден пологъ

Днесъ е Юрданов дѣнъ януари 1939 годiна.

Тѣти и всiчки домашни канѣт гостите. Ей го! Огромнiя дворъ, минаваме крѣй кладѣнеца, триѫгълния му покривъ е като бѣл калпакъ от нападалiя снѣг, отiваме кѫм дѫрвѣните стѣлби в кѣщи и на балкона. Влiзаме в пѣрвата соба, кѣдето горѣщо се рѣкуват и си казват “Добре дошли!” и “Добре заваряли!”. Масата е приготвена във втората дѣсна соба. От лѣво кюмбета, който вѣчеръ и дѣнемъ топли и вѣзрастни и дѣца, до него нарѣдени топли овчи кожи. Тѫвана е дѣрвен, а в лѣвия ѫгълъ е хѫлката, от коѫто е висѫла люлката, в коѫто се люлѣени новородѣните, по срѣдата на тѫвана виси фенеръ. Стѣните са бѣли, варосѣни.

Гана и Вичо Кiрѣкови 1939г.

На главното мѣсто зад масата са расположѣни Тѣти, бати Станчо, аз (Велико) и Юрдан, дiректора на учiлището Агаки, прiмарiна. До Тѣти мама, кака Вича, свако Илия, бати Геньо и буля Софiя и още доста гости. Чуват се любiми стари градски мелодiи от катарiнката. Това е дѫрвен патефон с голѣма чѣрна плоча, коѫто се вѫрти бѫрзо-бѫрзо, а на нея пiрiнчева дрѫжка с иглiчка и през трѫбата, бурiѫта, фунiѫта излизат чудни звуци. До нѣго дѣсетки плочи и иглiчки за катерiнката.

Масата тѣжи от гостби. Свежо свинско мѣсо пѣчено с ориз. Суджукъ и прѣсно варено пилешко, нарѣсено с чѣрвен пiпер. Свiнска пача. Разлiчни туршiи, моркови, пiпер, домати, чубрiца и други прiправки. Кисѣло зѣле. Ябѣлки, круши сушено грозде.

За пiене лiмонада, за жѣните и дѣцата. Има рѫкiя от черничево буре и бѣла гроздова рѫкiя. Чѣрвено руйно вiно и бѣло вiно кондѣл и мускат.
Тѣти става с чаша чѣрвено вiно в рѫка и казва:
“Да ни е жiв и здрав и послушен нашiя Даньо!”.

И всiчки като един с пѣлни чаши руйно вiно се чукат с Тѣти и Юрдан.
А подарѫка! Е бѣл нѣмски акордеон Weltmeister. В собата е топло, уютно атмосфѣрата вѣсела. През прозореца кой то е мѫтенъ, мокѣръ и малко замрѣзнал може да се нарисува нѣкаква картiнка мѣчта, прѣз нѣго се вижда огромнiя двор, на коѣто е нападал снѣг до пояс и блѣсти ту бѣл цвѣтъ, ту синьо-чѣрвен цвѣтъ и блестѣт едрiте снѣжни парцали. Хубав е този зiмен пѣйзажъ. Прѣспiте изглѣждат като харманъ, като чели конѣте хѣй ето на ще изтропат, ще донѣсем дiканѣ и ще започнем вѫршiтбата. Но това е през лѣтото, а днѣсъ е друг празднiк.

След като е изпiто не малко вiно още едiн тѣржественъ моментъ!
Мама внася пѣтъ литровъ самоваръ с горѣща вода. Той е направѣн от пiрiнчъ. На чѣтири ажурни крачѣнца, цiлиндрiчен с две дрѫжки, с извiт чучуръ, капакъ с две изѣщни дрѣжчици и капаче. Самовара е кто златѣнъ.

Мама го слага на тѣсенъ тѫмно сiн подносъ с изрiсувана ярко чѣрвена роза, след като снѣме малката бурийка и сложи малкото капаче, а на капачето малко тѣмно сiньо порцѣланово чайниче. Самовара с горѣща вода се прiготвя или на вѫн или в лѣтната кухня. Водата се нагрѣва с начупени царевечни кочани, които се слагат в трѫбата на самовара в неговата срѣда, коiто понякога дiмѣт, а не горѣт. Тѣти пред колѣда е ходил чак до Букурещъ за истiнски инъдiйски чай. Самия чай се прiготвя в малко чайниче, по три пѣти се налива горѣща вода, за да се нагорѣщи порцелана добре. Насипва се чай от фабрична металiческа кутiйка в рѫка за да се предаде добра положитѣлна енѣргия на чорбаджiйката и да се отдѣли отрiцатѣлна металiческа елѣктризацiя. В самовара преди да се налѣе вода пуска се истiнска срѣбрена монѣта за щастiе и за да отдѣли статiчното напрѣженiе. Но ето самовара е готов, ври и кiпи поставѣн на малкiя подносъ и той е като царски, защото над чуднiя му извит чучуръ са нарѣдени седѣмнадѣсет царски мѣдали.

Мѣдалите

Произведен в градъ Тула, Русiя, самоварна фабрика на Баташевъ. Ей такѫв, коiто са правiли в края на XIX век. Пѣрвия мѣдалъ е най голѣмия двуглав орелъ, герба на Русiя, под него два мѣдала с портрет на царъ Николай II, на втория рѣд първи мѣдалъ е с царска корона и надпис: «Хозяйствѣнное общѣство», втори мѣдалъ е пак с царска карона и изтрит мѣдалъ с надпис «Суздаль», трети мѣдалъ с лавровъ венецъ в срѣдата и с надпис: «Франковiст 1899», четвѫрти мѣдалъ е с надпис «Exposition Franco-Russo» и два поѣта в центѣра на мѣдала, пѣти е с надпис “Alfonso XIII” и портрѣта на испанскiя кралъ, на шѣсти мѣдалъ е с надпис: “International 1907 de Madrid Artes Oficions manufactureas”, сѣдми е с лавровъ венецъ и надписъ: “Общехозяйское общѣство”, осми мѣдалъ е с двоенъ лавров вѣнец 1902 година. Трѣти рѣд пѫрви мѣдалъ е с надписъ: «От общѣства для сотрудничества кустарным производствам в Туле 1900 год”, втори мѣдалъ е с зъбчато колело, трета мѣдалъ е с надпис “За любовь к искусству и мастерству”, четвърта мѣдалъ е надпис: “Император самодержавецъ всероссийскiй” 1904 година. На горния голѣмия капак: първи мѣдал: с портрет на царъ Николай II и двуглав орел-герба на Русiя, втори мѣдалъ е с надпис “Alfonso XIII” и портрет на испанския кралъ 1907 година и трѣти мѣдалъ е с надпис: “International expositione de Madrid du Arts”

Мѣдалите

Около самовара до масѫта са насѣдали домашните и гостите. На всеки гост е подадена бѣла паничка и чайна чашчица, бѣла сѫс светло-сiни прѣчици нарiсувани. Мама налива на всеки гост чай, а Тѣти отваря чучура и налива от самовара горѣща вода, след като всѣки е подал своѫта чашчица. До като се налива чая в чашките и горѣща вода от самовара, идват ми различни мисли за тия изминали сто години:

“Колко горѣща вода е минала прѣз този самовар? Дали когато на човек му е било на душата сладко и радостно е могѫл да разбави и сподѣли огромната радостъ с близки и роднiни!? Когато на човек му е било тѣжко и горчiво на душата, могѣл ли е с тоя чай да разреди буцата горчiвина и тѫга?”

На масата е сложено още нѣбечикер, локумъ, халва и свой домашенъ мѣдъ. Всѣки може да опитва колкото си иска ту от липовия мѣдъ ту от акацивiя мѣдъ, а по сѣрiозни любiтели на мѣда и да вкусят мѣдъ от цвѣта на магарешки бодил. След като си изпiли чая и повторiли Тѣти казва:

“Вземи Юрдане акордеона и изсвiри ни нѣкоя рѫченица и покажи ни как си научил да свирiш Дайчиво хоро!”. А главнiѣтъ разговоръ тема, която се говори почти през цѣлото врѣме, всiчки бѣха чели новiната във вестника които идваше рѣдко в Бѣйдаудъ:

“Ще има ли пресѣлване или не?!”

Тѣти- по любим, по обичан, повѣче от баща.
Соба- уютна, топла, сѣмейна стая с не повторима атмосфѣра.
Катеринка- патефон, грамофон.
Бухча- вързоп исползван като торба, чанта.
Пiрiнч- бронз
Кюмбета- старина екологическа печка
Юрдан- Йордан
Прѣселване- очакване на Крайовската спогодба 7 септемврий 1940г.

06 януари 2001 година
Разказа: дѣдо Вѣлiко
Слушатѣли: Дѣку и Влади Вѣлiкови

Вѣлико Вiчѣвъ 1939г.

Дѣку Вѣлiковъ 2009г.

Влади Вѣлiковъ 2009г.

Идеята за разказа се появи слѣд като намѣрихме самовара 10 август 2000 г. захвѣрленъ, смачканъ, чѣренъ на боклука мѣжду тухли, цiгли, кiрпичъ, прѣстъ и пѣсѫкъ. Сега самовара е реставриран и блѣсти като новъ и младъ!

06.01.2016г.