BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Дмитрий Инсаров от романа “В навечерието” е най-добре поставеният българин в световната литература

Дмитрий Инсаров от романа “В навечерието” е най-добре поставеният българин в световната литература. Руският писател Иван Тургенев не крие обичта и пристрастията си към този свой герой.

Романът е написан през 1860 г. Авторът признава, че главната му идея била да създаде и покаже на читателите необходимостта от “съзнателно героични натури”.

Само Тургенев си знае защо героят му не е руснак, а за наша чест и слава е решил той да е българин. Макар че е избрал име, което не звучи като българско – Дмитрий Никаноров Инсаров. Така го нарича авторът, иначе у нас той си е Димитър Инсаров.

Героят във “В навечерието” има реален прототип. Това е 24-годишният Никола Катранов, студент стипендиант в Москва.

Тургенев не го познава лично, но неговият съсед Василий Каратеев му предоставя своя дневник, в който описва и драмите около любовта си към съпругата на българина, която е рускиня.

В действителност Катранов е повече човек на словото, а не на революционните дела. За съвременниците си той е голям патриот, поет и литератор. С голяма любов събира български народни песни, които след смъртта му руският славяновед Безсонов издава в книжка.

Никола Катранов мечтае да се върне образован в родината си и да стане учител. Той наистина тръгва за България със съпругата си, но по пътя се разболява от туберкулоза и умира във Венеция.

Тургенев използва доста реални факти от живота на Катранов, но превръща героя си Инсаров от просветител в убеден революционер.

Според литературната критика чрез Инсаров Тургенев иска да покаже пред своите съвременници как си представя новия положителен герой на епохата и “да разкрие моралното му превъзходство над руската дворянска интелигенция, чужда на големите обществени повели на времето”.

Действието в романа се развива през 1853 г. Писателят ни запознава със своя главен герой Инсаров чрез Берсенев, който го описва на приятеля си Павел Шубин като “необикновен индивид, умен и даровит”.

“Инсаров беше млад човек – продължава описанието Тургенев, – към 25-годишен, слаб и жилест, с хлътнали гърди, с възлести ръце. Имаше остри черти, орлов нос, синкавочерни прави коси, малко чело, малки, съсредоточени очи, гъсти вежди. Когато се усмихваше, прекрасни бели зъби се показваха за миг под тънките, твърди, много ясно очертани устни. Той беше облечен във вехтичък сюртук, закопчан догоре.”

Преди да дойде в Русия, Инсаров има нерадостно детство. Баща му е доста богат търговец от Търново. “Сега малко градче, а в старо време е бил столица на България, когато още България е била независимо кралство”, уточнява Иван Тургенев.

Старият Инсаров търгува със София, има връзки с Русия. А сестра му живее в Киев, омъжена за учител по история в местната гимназия.

През 1835 г. майката на Инсаров изведнъж изчезва.

Намират я заклана след една седмица. Тръгват слухове, че е отвлечена и убита от турски ага. Бащата решава да отмъсти за поруганата си чест и напада агата с кама, но успява само да го рани. Осъден е на смърт и разстрелян.

Тогава момчето е на 8 години. Първоначално заживява при съседи, но когато научава за трагедията, леля му от Киев го прибира при себе си. И Димитър става Дмитрий, научава се да говори много добре руски език.

Когато навършва 24 г., в началото на 1848 г., Димитър се връща в родината си. “Обходил я надлъж и нашир, прекарал там две години, излагал се на големи опасности. През 1850 г. пак дошъл в Русия, в Москва, с намерение да завърши образованието си, да се сближи с русите”, разказва Тургенев.

Според Берсенев Инсаров е “Желязо човек и в същото време у него има нещо детско, искрено въпреки всичката му съсредоточеност и дори затвореност.”

Той никога не изменя свое решение, както и никога не отлага изпълнението на дадено обещание. Акуратността му е дори по-голяма от немската.

В Москва Инсаров учи руска история, право и икономика. Превежда български песни и летописи, събира материали за Източния въпрос, съставя руска граматика за българи, българска за руснаци. Но най-упорито се подготвя за борбата срещу поробителите

“Говореше с бавен глас за турците, за тяхното потисничество, за мъката и нещастията на съотечествениците си“, уточнява Берсенев.

Точно той довежда Инсаров във вилата на богатия дворянин Николай Стахов и го запознава с неговата красива дъщеря Елена. Дотогава там има класически любовен триъгълник. Елена има чувства към добродушния Берсенев, но той е погълнат изцяло от науките си. В нея пък е влюбен младият художник Павел Шубин, но тя го смята за доста вятърничав.

Във вилното селище, където главно се развива действието, при Инсаров идват двама българи. Към тях обаче Тургенев не е толкова любвеобилен и добронамерен: “Лица мургави, с широки скули, тъпи, с ястребови носове, и двамата към 40-годишни, лошо облечени, целите в прах и в пот, наглед… нито занаятчии, нито господа. Бог знае що за хора са.”

Постепенно Елена и Инсаров се влюбват един в друг. Скучаещата интелигентна девойка е впечатлена от мечтата на българина да жертва живота си за свободата на своята поробена родина. Той се подготвя да замине за България, но се разболява тежко и едва оцелява. Докато боледува, за него се грижат Берсенев и Елена.

Когато оздравява, се жени за Елена тайно от родителите й. В България започва подготовката за въстание срещу турците и Инсаров получава вест да се прибере и включи в заверата. Двамата с Елена тръгват за България.

По пътя Инсаров отново се разболява и лежи два месеца в болница във Виена. След закрепването му обаче Тургенев не отвежда двамата в България, а ги праща във Венеция, където Инсаров трябва да се срещне с далматинеца Реднич, “предан на славянското дело” по уточнението на автора.

И в един хотел във Венеция животът на българина свършва. Последните му думи са: “Елена, умирам! Всичко е свършено, умирам… Прощавай, моя бедна, прощавай, моя родино…”

Дошлият лекар констатира, че Инсаров е починал от аневризъм, комбиниран с увреждане на белите дробове.

С помощта на Реднич Елена прекарва тялото на съпруга си и го погребва в Далмация. Изпраща писмо на родителите си, че не вижда смисъл да се връща в Русия.

Пише им, че и след смъртта на Дмитрий ще остане вярна на паметта му и на делото на целия му живот. Вече е научила сръбски и български и се включва във въстанието срещу поробителите на славянските народи.

В края на 1959 г. на българските екрани излиза филмът ”В навечерието”, заснет по романа на Тургенев. Той е копродукция между Студиата за игрални филми – София, и студиа “Мосфилм”. Режисьор е руснакът Владимир Петров, който в съавторство с Орлин Василев е и сценарист.

В ролята на Инсаров е Любомир Кабакчиев, Елена се играе от Ирина Милополска. Във всички главни роли се снимат съветски актьори, сред които са бъдещите звезди Борис Ливанов, Всеволод Сафонов, Олег Табаков и др. Само образът на далматинеца Реднич е поверен на нашия Стефан Пейчев.

В ония години романът на Тургенев е много четен в България и филмът се радва на голям зрителски успех.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5214011