Татяна Лолова за филм “Сбогом, мамо”

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Татяна Лолова за филм “Сбогом, мамо”

Лолова

Г-жо Лолова, “Сбогом, мамо” тръгна по екраните, а заедно с него и едно писмо на кинокритика Божидар Манов, изпратено до медиите. В него той определя лентата като “самодеен кич”. Как ще коментирате?

Не съм го прочела, но страшно обичам и уважавам Божидар Манов и каквото и да е написал срещу филма не мога да му се сърдя – всеки има право на свой поглед и съм сигурна, че е честен пред себе си като го е написал. Не искам да участвам в никаква обществена дискусия по темата. Аз каквото имах, го казах и то е, че срещата с Мишел Бонев е най-щастливият период в живота ми. Тя ме е гледала като бебе, с много нежност, въпреки че изиграх доста тежка роля, но не ми повлия негативно. Дори окрилена от този образ, поех още няколко ангажимента тогава.

Защо, какво ви харесва в нея – доста негативни неща се изписаха, касаещи личния й живот?

Тя има страхотни качества, а това, че я оплюват… то и Чехов са го оплювали и не са го признавали. Не че казвам, че тя е Чехов, но Мишел наистина е пълна с енергия . Това да отидеш в Италия и да постигнеш толкова много не е лесно. Не мисля, че има нещо вярно в слуховете за нея и Берлускони, но е факт, че той й симпатизира, защото я поздрави на прожекцията във Венеция, в което няма нищо лошо.

Никога обаче няма да си променя мнението за Мишел и филма. За мен Мишел е светлина, тя ме подкрепи, донесе ми радост, настроение, живот… Ние се харесахме от първата секунда на първата ни среща – вратата се отвори, тя ме гушна и не ме е пуснала, фигуративно казано, от прегръдката си.

Имате ли информация как вървят първите прожекции у нас?

Да, чух, че имало 11 души и аз казах, че цифрата е нещо средно между похвала и подигравка (смее се). Била съм на прожекция на кинохит само с двама души – аз и моя приятелка и какво от това? Има родни филми, в които много уважавам работата и таланта на хората, които са ги правили, лентите получиха лудо признание, аз обаче не мога да ги издържа и дори съм го казвала на режисьорите- всичко е въпрос на възприятие.

В случая със “Сбогом, мамо” обаче се оказа, че все пак има лоша реклама.

Всяко негативно нещо е лошо – няма как!

Откъси от откритото писмо на Божидар Манов до медиите:

„Давам си сметка, че професионалното писане за филма е неуместно, защото го легитимира като художествен факт. А той не е такъв. “Сбогом, мамо” е фундаментален самодеен кич! Дано този израз не обижда някои искрени и талантливи постижения на самодейното изкуство. Филмът не е дори чалга – тя все пак е професионален кич.“


„Персонажите са плитки и плоски, без никаква психологическа разработка. Поради това конфликтите са еднопланови и наивни. Логично, посланията са евтини и неубедителни. А общият резултат е елементарен и жалък: кичозни декларативни клишета, поднесени с фалшив самодеен патос. (Старая се да използвам опростени изрази, подходящи за г-жа Мишел Бонев). Безспорни са само правописните грешки в надписите, диалектът на г-жа актрисата и общият примитивизъм на филма.“

„Грешка е, ако пред парада на самодейния кич сме ненужно възпитани. Защото той е безпардонен, лъчезарен и ведър. И същевременно ражда аплодисменти сред сродните му “ценители”. Големият полски сатирик Станислав Йежи Лец, сред многото си прекрасни афоризми, има и следния: “Който няма нищо общо с изкуството, не трябва да има нищо общо с него”. Надявам се някой да го разтълкува на г-жа Бонев.