BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июнь 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

90 години от създаването на къщата-музей „Алеко Константинов” в Свищов

Анатолия Тодорова, уредник на къщата-музей „Алеко Константинов” в град Свищов, в интервю за Агенция «Фокус» , във връзка с 153-годишнина от рождението на писателя, адвокат и преводач Алеко Константинов.

Фокус: Каква е историята на къщата-музей “Алеко Константинов” в Свищов?
Анатолия Тодорова: Къщата е построена от неговия баща Иваница Хаджиконстантинов, през 1861 година. Тя е обърната с лице на север към Дунава. Предполага се, че е във виенски стил, защото не е типична за останалата архитектура на къщите, но самият архитект не е известен за нас. Като къща-музей съществува от 15 май 1926 г. Самият Алеко приживе, в свое писмо пише, че иска да остави къщата на града, за да се ползва за обществени и културни нужди. Преди това той е останал кръгъл сирак – цялото му семейство умира в период от пет години. Той е единственият, който ги надживява. А това става една година преди да го убият. След неговата смърт – 1897 г., къщата дълго време стои необитаема. Между 1900-1914 г. тя е класно девическо училище, което носи неговото име. Оттам вероятно идва инициативата на класното учителско дружество да се превърне тази къща в музей. Тази година ще се навършат 90 години от създаването ѝ като такъв.

Фокус: Какво откриват за Щастливеца посетителите на родната му къща? Анатолия Тодорова: Откриват, че има прекрасен дом, малък палат, който сега е запазил малка част от онова великолепие, което е съществувало, когато, след Освобождението, е посещавал и руският император Александър II. Посетителите откриват и сърцето му неговата кибритница, писма, личните му дрехи, мебелите също са много красиви и самото обзавеждане на къщата ги привлича, а освен това и прекрасният двор. В музея може да се види и пушката, с която е убит Алеко Константинов. Най-желаният експонат, който искат да видят посетителите на музея, е сърцето му. То се поддържа от течност, която е чист спирт. Това сърце, след аутопсията на Алеко, която е проведена в Пазарджик, се съхранява в стъкленица от доктора по философия Кръстьо Кръстев. От негови наследници е предадено в музея и досега се съхранява тук. Пазят се още детската люлка на Алеко и трите му сестри – Елена, Веселина и Люба. Има съхранени снимки от детството му, като и една снимка, която е озаглавена „Портрет на Алеко” и е с рокля – тогава така са обличали момченцата. В музея се пази и първото издание на „До Чикаго и назад”, издадено през 1894 г.
Къщата не е променяна основно, правено ѝ е само реновиране. Посещаемостта е в зависимост от сезона. През пролетта и лятото в къщата-музей има най-много посещения. Потокът не спира и през есента и зимата, и днес дойдоха посетители.
Фокус: С какви емоции си тръгват от къщата-музей?
Анатолия Тодорова: Зависи кой за какво е дошъл. Някои идват, за да видят сърцето, други се възхищават на двора. Хора, които са чели предварително, разглеждат с интерес и документалната експозиция, вещите ги впечатляват, самото обзавеждане и самата къща. Тя е много представителна.
Фокус: Запазено ли е нещо от периода, в който император Александър II отсяда в къщата?
Анатолия Тодорова: Да, на втория етаж, експозицията, която е в северната половина, показва уредбата на богата търговска къща. Североизточната стая е наречена в негова чест „Императорската стая”. Там има самовар и две големи стъклени чаши, които са дар от руските гости, останали от това посещение. На първия етаж от къщата, след Освобождението на града, има и канцелария на Свищовското губернаторство, губернатор Найден Геров. Алеко тогава е на 14 години и работи при него като писар. Той е впечатлен от това гостуване на императора и от тази служба то иска да си уреди кът за императора, което се осъществява.
Първоначално самата къща е Археология, етнография и къща-музей „Алеко Константинов”. След земетресението от 1977 г. в Свищов, тя съществува като мемориален музей, посветена само на него.
Фокус: Вие се докосвате до едни от най-личните му предмети, но какъв е духовният портрет на Алеко Константинов?
Анатолия Тодорова: Пред мен в момента са кибритница, един часовник и ръкавели. Някои предмети показват неговата страст към пушенето, която може би го вдъхновява. Той е бил духовен човек, искрен, етичен, с висок морал, неподкупен, съвестен и весел, общителен. Алеко е бил много изявен общественик, освен писател.
Фокус: Освен политическият живот на неговото време, литературата, пътешествията, той силно се е интересувал и от музика. Има ли нещо запазено, което да напомня това?
Анатолия Тодорова: В града, през 19 век, търговските семейства имат възможност да организират на децата си уроци, освен по френски, и по музика. Неговият първи домашен учител по музика е Емануил Васкидович, а другият е Янко Мустаков – основателят на първия български хор. В къщата е запазено и пианото на Алековите сестри, купено от бащата, а той е свирил на цигулка, но тя не е запазена при нас. Той е обичал музиката и тя го е успокоявала.
Фокус: В „Моята изповед”, на въпроса коя е главната му надежда, той посочва: „Че когато и да е, ще бъда оценен по достойнство” – оценен ли е подобаващо към днешна дата Щастливеца?
Анатолия Тодорова: В Свищов – да, защото всяка година се чества неговото рождение. Всяка година се честват, не само на кръгли годишнини. Освен това той е един от писателите, които са станали популярни, сред народа, с малкото си име. Казваме Алекови тържества, Алекови фейлетони и така много интимно го назоваваме, с любов, като близък човек, не като някой, който отдавна си е отишъл.

Милослава АНГЕЛОВА

http://www.focus-news.net/opinion/2016/01/13/36439/anatoliya-todorova-urednik-navarshat-90-godini-ot-sazdavaneto-na-kashtata-muzey-aleko-konstantinov-v-svishtov.html