BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Май 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Апр    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Дамян Дамянов – достойният страдалец

Дамян Дамянов е поетът, който накара няколко поколения да се влюбят в неговата поезия и да открият себе си чрез нея. И дори сега, толкова години след смъртта му, великите стихове на Дамянов продължават да ни вдъхновяват и да ни правят по-добри.

Ето някои от най-удивителните му стихотворения и откъси от тях:

Казваш ми: «Тежък и мъчен човек!»

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота — ни лесен, ни лек —

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път —

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух — пушек лек —

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тежък и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

Мъчен човек

„Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен и злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез…“

Когато си на дъното

„Не ме допускай толкоз близо ти

до себе си, щом искаш да съм влюбен.

Ех, вярно е, даленото гнети,

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж —

далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж —

разбулиш ли я, видиш ли я гола…“

Интимно

Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим. Прости!

Дори не те и забелязвах,

че съще ствуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя,

и да се влюбя… тъкмо в теб.

До днес. Но днес, незнайно как тъй,

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори,

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзрях аз…

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

— Нима, нима ще те изгубя? —

си викнах сам във адски страх.

Нима?!… Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът —

цени безценното до него

едва щом му посегне друг!

Ревност

Добрите хора страдат неизбежно,

усмивката им винаги е мила,

дори прощават изневяра нежно,

защото любят, любят с тиха сила.

Добрите хора винаги ги мамят,

утеха в добрината си намират.

Когато за света ги вече няма,

тогава ги желаят и разбират.

Добрите хора

http://big5.bg/vash-uikend/knigi/damyan-damyanov-%E2%80%93-dostojniyat-stradalecz.html