BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

ДОБРИЧ ЧЕСТВА 138 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО СИ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

Град Добрич добива своята свобода по време на третия етап на руско-турската война от 1877-1878 г., който започва след падането на Плевен и се характеризира с всеобщо настъпление на руската армия. По това време Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас. Настъплението на отряда започва на 17 януари 1878 г. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик, чиято отбрана е засилена през последните месеци.


Цялата карта.

Според източниците, в града са разположени 15-хилядна редовна турска армия, 42 оръдия и 2-хилядна нередовна башибозушка войска, а Добрич и селищата в близост до него са обиколени с двойни траншеи и батареи. Руският отряд наброява 23 000 човека. Разполагайки с тези данни, ген. Цимерман решава да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на обсада. На 26 януари към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. За да възстановят позициите си, около 10 часа преди обед турските части излизат извън укрепленията си и се насочват към днешните села Паскалево (Ези бей) и Царевец (Каралес), като нападат десния фланг на руските войски, командван от ген. Нилсон. Чувайки канонадата на започналия вече бой, колоната на ген. Манзей се връща обратно и при с. Победа (Гелинджик) атакува неприятелските позиции. Това решава изхода от битката и принуждава турците отново да отстъпят. През нощта, за да заблудят своя противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви и изоставяйки тежко ранените си бойци и всички свои боеприпаси, напускат града. На 27 януари руските войски влизат в Добрич. В дневника на 16-ти Донски казашки полк четем: „Цялото население на града с радост посрещна руската войска… Ако градът не беше се предал доброволно, вероятно за нас би станал друг Плевен…”.


Цялата карта.

Година след Освобождението на Добрич от турско робство в града ни е издигнат Паметник на победата. Инициативата е на руския император. Тя предвижда, военното министерство да постави такива паметни знаци на всички места в България, където са станали най-кръвопролитните сражения. Автор на проекта е арх. Вокар, а монументите са издържани в стила на тогавашните руски военни паметници. До 1891 г. в България са издигнати общо 12 еднотипни паметника в градовете Добрич, Свищов, Никопол, Русе, Плевен и Пловдив. Паметният знак в Добрич увековечава подвига на воините от Долнодунавския отряд на ген. Цимерман, който включва Московски, Бутирски, Тарутински и Тилски пехотни полкове, Кинбурски, Хусарски и Белоруски конни полкове, 15-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти казашки полкове, 17-ти и 18-ти артилерийски бригади, 4-ти, 11-ти, 16-ти и 17-ти Донски казашки конно-артилерийски батареи и рота от 5-ти сапьорски батальон. НДТ


Сражение при Хаджи-Оглу-Базарджик.

Картата на казите: Балчишка, Хаджиоглупазарджишка и Мангалска