BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

105 – годишнината от рождението на краевед Данаил Бекяров

На 11 януари, по повод 105 години от рождението на Данаил Бекяров – адвокат, публицист и краевед, почетен гражданин на гр. Добрич, Регионална библиотека „Дора Габе” организира изложбата под наслов „Живот, отдаден на Добруджа“. Експозицията включва библиотечни документи от сектор Краезнание, свързани с живота и дейността на Данаил Бекяров – книги, фотографии, писма от личния му архив, публикации в местния периодичен печат.

Интерес представляват непубликуваните монографии „Добрич”, ч. 1, и ч. 2, в които Бекяров описва възникването на град Добрич, училищното дело, освобождението му от османско владичество, както и развитието на града след това. Плод на дългогодишната му събирателска и изследователска работа е монографията „Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919-1940 г.“ /1998/, както и „Хаджиоглу Пазарджик: Някогашният Добрич от ХIV в. до 1882 г.”. Показани са и изследванията за него в книгите „Личности и събития” и „Добруджанци се смеят” на Атанас Пеев; „Добруджа възпява себе си …” и „Живот, отдаден на Добруджа: лит. анкета с Данаил Ст. Бекяров” на Йордан Дачев; „Добруджанци в науката, изкуството и културата” и „Сказки, беседи и слова” на Любен Бешков; „Данаил Стефанов Бекяров : 1911-2006 : Био-библиография” на Галя Маринова и др. Място са намерили и неговите публикации в сп. „Краезнание”, Антимовски хан”, „Подиум”. Във вестник „Добруджански глас” от 15 март 1936 г. е представена телеграма – протест на базарджишкото гражданство до министър-председателя Г. Татареску, срещу терора върху българското население, където Данаил Бекяров е първи от подписалите декларацията.

В изложбата намира място и част от личния му архив – писмо от д-р Благовест Нягулов, писмо до Жеко Попов, относно публикациите на Ж. Попов във в. „Отечествен вестник”, сп. „Векове”, за предстоящата книга за Северна Добруджа, в която участва и Данаил Бекяров с материали за тулчанските българи и за обезбългаряването на Северна Добруджа по силата на Крайовския договор, писма и телеграми от родственици, покани, поздравителни картички от институции и др.

Изложбата може да се разгледа във фоайето на Регионална библиотека „Дора Габе” от 11 до 26 януари 2016 г.

По повод годишнината на добруджанския краевед и изследовател на 26 януари от 15.00 ч. в сектор Краезнание на Регионална библиотека „Дора Габе” ще се проведе урок по краезнание с ученици от СОУ „Д. Талев”.

Сектор Краезнание на Регионална библиотека „Дора Габе” притежава част от ценната добруджанска периодика „Добруджански глас“, „Единство“, „Ново единство“ и др., съхранявани ревностно дълги години от бележития добруджанец.

Данаил Бекяров е роден на 31 януари 1911 година в Добрич. През 1929 година завършва Българската частна гимназия в Добрич. Участва активно в обществения и културния живот на Добрич още от 1928 година. Най-младият член-основател е на Българската миноритарна партия в Добруджа. Членува в нея до 1938 година, когато всички партии в Румъния са разтурени. През 1928 г. публикува дописки за положението в Добруджа във в. „Варненска поща“. От 1930 до 1933 година е в Париж, където завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Широко известни са публикациите му във вестниците „Добруджански глас“ /член е на редакционния му комитет/, „Добруджа“, „Единство“, „Ново единство“ и „Добруджански куриер“. В тях очертава ролята на българското студентство в освободителните борби на добруджанското население. Става адвокат в Добрич през 1934 г. От 1935 до 1941-1942 година е секретар на Българския народен университет в Добрич. Поддържа тесни връзки с други дейци от Добруджа, Бесарабия, Банат, Букурещ и България. След освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация става експерт-консултант в Министерството на външните работи по прилагането на клаузите на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. През периода 1943 – 1950 г. адвокатства в Добрич. От 1945 година сътрудничи на в. „Добруджанска трибуна“ с краеведски изследвания на проблеми от миналото на Добруджа и Добрич. Съдия е в Добричкия окръжен съд от 1950 до 1974 г. През 1999 година е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич – за изключителен и траен принос в обществено-политическия, социалния и културен живот на Добрич и Добруджа.