BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

Канонизират архиепископ Серафим (Соболев)

Архиерейски събор на Руската православна църква ще се проведе днес и утре в Москва. Един от 18-те въпроса, който ще бъде поставен за разглеждане, ще бъде предложението за канонизация на Богучачарски архиепископ Серафим (Соболев), чийто гроб се намира в криптата на храм „Николай Мирликийски“, известен като Руската църква в София. Решението беше взето на заседание на Светия синод на РПЦ, състояло се на 24 декември 2015 г. На архиерейския събор в Москва ще има българско участие, което е прецедент. В историята на православието пък за пръв път две църкви обединяват усилията си, за да обявят някого за светия.

Приживе дядо владика, както го наричат вярващите в България, е казал, когато почине, хората да идват на гроба му. Дал е дума, че ще откликва на техните молитви и желания, но само ако са написани. Затова хората идват при дядото, молят се и плачат. Търсят помощта му, пишат писма и той ги упътва. Всеки ден през криптата на Руската църква минава върволица от хора, които уверяват, че дядото не е оставил никого, без да му посочи пътя. Трябва обаче много вяра. За чудесата на владиката се говори не от вчера. Мнозина дори не знаят името му, но вярват, че ще му помогне.
Архиерейският събор в Москва е последната инстанция на Руската православна църква. Това е органът, който ще вземе окончателно решение за канонизацията на дядо Серафим. В него ще участват и двама български архиереи – Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и Знеполският епископ Арсений, потвърдиха пред „Стандарт“ от Светия синод. Двамата бяха част от руско-българската комисия, която през декември в София обсъждаше възможността за обявяването на архиепископа за светия. „Те бяха излъчени от Светия синод да вземат участие в тази комисия и съответно и в Архиерейския събор на руската църква“, уточниха от Синода.
Първи опит за канонизация на Богучарски архиепископ Серафим е правен през 2007 г. Още тогава са подадени документи, но Комисията по канонизация е преценила, че има празноти, че липсват неопровержими доказателства за чудеса, както и проучвания от отделни периоди от живота му. През 2014 г. подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София отправи призив към българския народ
да се изпратят свидетелства за благодатната помощ на архиепископ Серафим
Руската православна църква започна процедура по канонизацията му. Събраните свидетелства за чудотворството, живота и трудовете на архиепископ Серафим бяха подробно изследвани и обсъдени първо в Комисията по канонизация при Руската православна църква, а после и от Светия синод на РПЦ. След като бе установено, че са налице нужните основания за канонизацията, за първи път в историята на РПЦ бе отправено предложение за свикване на съвместна комисия, която да съгласува вижданията по въпроса на двете сестри поместни православни църкви – Руската и Българската. „Канонизацията на дядото ще бъде благословение. Бил е необикновен човек, добър богослов и проповедник“, каза тогава пред „Стандарт“ настоятелят на руския храм в София архимандрит Филип.
Така на 3 и 4 декември 2015 г. съвместна комисия от духовници и богослови на Руската и Българската православна църква се събра в София. Тя бе свикана по предложение на Руската патриаршия, отправено към Българската патриаршия през май месец 2015 г. Съставът й бе определен съответно с решение и на Светия синод на БПЦ от 25 септември 2015 г. и на Св. синод на РПЦ от 22 октомври 2015 г.
„Смесената комисия по канонизацията е абсолютен прецедент в историята на православната църква. Експерти и духовници от две църкви да обединят усилията си и заедно да проучат възможностите за канонизация. И случаят е по-особен, защото става дума за руски духовник, чието служение става в България“, коментираха от Светия синод.
След двудневно заседание комисията реши, че няма пречки архиепископ Серафим да бъде обявен за свят. Членовете й също стигнаха до заключението, че паметта на владиката трябва да се чества в деня на неговата блажена кончина – 26 февруари по нов стил. След прославлението мощите му следва да останат в Руската църква „Св. Николай“, където са и сега. Като основа за иконописното му изображение може да послужи изписаното от монахиня Магдалина в криптата
на храма. Трябва да бъде съставено богослужебно последование. Членовете на комисията се обединиха титулът му да бъде „свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец“.
Руската църква ще канонизира за пръв път от много години човек, който не е мъченик. В последните години са били канонизирани мъченици, пострадали за вярата.
Архиепископ Серафим е много по-популярен сред българите, отколкото сред руснаците, защото на практика цялото му архиерейско служение е минало в България.
„Бог и ти – друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето“, е казал приживе дядото.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-02-02&article=243686


Руският патриарх Кирил ще посети България за канонизирането на архиепископ Серафим Соболев

Очаква се това да стане през Февруари 2016 година, когато ще се проведе заседанието на руския свети Синод, да бъде взето решението за обявяването за светия и въздигнат за светец на архиепископ Серафим Соболев, които дълги години духовно обгрижва енорията на задграничната руска църква в София в храма „Св.Николай“. Това обяви ръководителят на външния отдел на Руската Православна Църква митрополит Иларион, които е смятан за своеобразен външен министър на Московската патриаршия и активен нейн висш духовник.
Според него Главата на Българската Правослвана Църква патриарх Неофит вече е изпратил писмо с покана, в което се отбелязва, че актът на канонизиране и обявяване за светец на архиепископ Серафим Соболев се очаква от цялата ни Църква и вярващите, защото той се е превърнал в обект на всенародна почит.
Патриарх Кирил ще пристигне в София, за да вземе участие в тържествата за новоканонизирания светец. Друг акцент от задграничната програма на руския патриарх Кирил е участието му в тържественото отбелязване на 1000 годишнината от руското монашеско присъствие в Света гора. За тази цел Московският и на цяла Русия патриарх Кирил ще посети и Гърция. Тържества за тази годишнина са предвиждат и в Русия.
На Балканите, Главата на Руската патриаршия ще бъде и за участие във Всеправославния събор в Цариград, за който вече се чуват резервирани гласове в руския висш църковен клир, че едва ли този дългоочакван събор на православния свят ще донесе необходимото за разрешаването на споровете и проблемите, които са натрупани с времето и годините. Сред любопитните акценти от програмата на посещения на руския патриарх Кирил през 2016 година е визитата му в Куба, където ще бъде приет от Фидел Кастро. Бившия кубински лидер бе първия чуждестранен тогава държавен глава, които прие новоизбрания руски патриарх Кирил, след интронизирането му на 1 февруари 2009 година.

http://bnr.bg/horizont/post/100642912/ruskiat-patriarh-kiril-shte-poseti-balgaria-za-kanoniziraneto-na-arhiepiskop-serafim-sobolev


Архиепископ Серафим Соболев и неговата канонизация

Новоканонизираният от църквата в Русия (РПЦ – МП) светец Алексей Мечев казва, че „любовта и след смъртта не умира”[1]. Тези негови думи, в основата на които е мисълта на св. ап. Павел[2], предават в същността си християнския есхатологичен възглед за Църквата: във вечността, в царството небесно, Църквата като тяло Христово ще бъде с Христос в общуването на любовта. В пълна степен тези думи се отнасят и за обичания от християните в България архиеп. Серафим Соболев, който за много от нас е останал с нарицателното име „владиката” или „дядо Серафим”. Личността на архиепископ Серафим Соболев, както и неговият живот, учение и завети са изключително важни за нас – християните в България, които живеем в страната и дори в града, в който той е живял и прекарал последните двадесет и девет години от живота си.

Разбира се, във връзка с канонизацията на владиката най-важни са неговият живот, неговата святост и чудесата, които стават по неговите молитви и застъпничество пред Бога. Днес вече никой не се съмнява в светостта на владиката, или ако има такива, то те са малцина. Според древната църковна практика този, който свидетелства за светостта на светеца, е народът Божи. Въз основа на това свидетелство днес се извършва канонизацията от Църквата – народ и клир заедно[3]. Става дума по-скоро за прослава, отколкото само за формално канонизиране, защото владиката Серафим, както и всички светци са просияли много преди исторически да се случи канонизацията. За светостта и чудесата, станали по молитвите и застъпничеството на светителя, има достатъчно записани свидетелства, които са внесени в комисията по канонизация на Московска патриаршия като първи стъпки за неговата официална канонизация. Тъй като той е и архиерей, е необходимо да е изпълнен и критерият за правомислието, т. е. учението, което изповядва архиеп. Серафим Соболев да е в съгласие с православната вяра.

В своята проповед, произнесена на празника Богоявление през 1927 г. в храм „Св. Николай“ в София, светителят казва: „Само чрез благодатното ръководство на светите отци ние можем спасително да се просвещаваме с божественото откровение и правилно да възприемаме с ума и сърцето неговото учение. Благодатта на Светия Дух е действала в св. отци, както и в апостолите. Тя им разкрила в цялата дълбочина пълното Божествено Откровение на Стария и на Новия Завет и им изяснила всички истини както в догматически, така и в нравствен смисъл за всички времена. Поради това ние трябва да почитаме и обичаме св. отци на Църквата като най–скъпи наши учители, които със своите благодатни творби ни обучават на най-важната от всички науки, на най-главното и трудно дело – делото на нашето спасение. Нека ги четем и изучаваме. Те ни показват как трябва да вярваме и как да живеем по християнски”[4].

Тези думи на архиеп. Серафим са знаменателни и могат да бъдат използвани, за да предадем накратко смисъла, значението и посланието на богословската мисъл на светителя. Те не само илюстрират отношението на владика Серафим към отците и учението на Църквата, разкриват православното му разбиране за догмат и етос в Църквата, но тези думи са важни, защото се отнасят в пълна сила и за личността и живота на архиеп. Серафим. Той е „добрият пастир”, който „полага душата си за овците”[5] и именно затова Христос го освещава и осветява. Заради любовта и живота му в Христос той получава дара да вниква в богословските истини. Много от отците на Църквата са имали дара на харизматичното, благодатното богословие, което не е плод само на интелектуален труд, а преди всичко на вяра, молитва и живот в Христос. Тези, които са общували с владиката, свидетелстват за високия му интелект и добра памет, как цитира наизуст огромни откъси от съчиненията на отците и най-вече от творенията на св. Атанасий Александрийски. Но животът на владиката ни разкрива и нещо още по-важно: в семинарията в Рязан той е известен преди всичко с благочестивия си живот и е един от много добрите, а не отлични ученици[6]. Приет е в Санкт-петербургската духовна академия изключително с Божията помощ. Тези факти от живота на владиката ни показват, без да го идеализираме[7], как заради огромната му любов към Христос Бог му дава Своята благодат, която развива в него дарбите, които има и с помощта на които по-късно богословства. Затова за него са в пълна степен приложими думите, които обичал да цитира, че „православното богословие е право пропорционално на целомъдрието”[8].

По този начин архиеп. Серафим вниква в богословската проблематика на своята епоха. Става така, че той се явява стожер на Църквата, защитавайки православното учение от новопоявили се отклонения от вярата. Характерно е за отците на Църквата, че те пишат догматическите си съчинения по конкретен повод – за да обосноват и изяснят истините на православната вяра. Те не са плод на „богословско размишление” и „академичен труд”, а възникват според нуждите на църковния организъм, за да се защити, изложи и обоснове православната вяра. Така се раждат и богословските трудове на архиеп. Серафим. Известният руски богослов о. Сергий Булгаков в своите съчинения „Свет невечерний”, „Купина неопалимая”, „Ипостась и ипостасность” говори за София, като за някакво въображаемо женствено начало в Света Троица. Архиеп. Серафим пише своето съчинение „Новое учение о Софии Премудрости Божией”, с което обяснява опасностите от новаторството на о. Сергий Булгаков да превърне София в четвърта ипостас, с което да се потъпка троичния догмат[9].

Аналогичен е случаят и с другото основно съчинение на светителя „Искажение православной истины в русской богословской мысли”, където той публикува богословски критически анализ върху възгледите на няколко автори, сред които са: архиеп. Антоний Храповицки, прот. П. Светлов, архим. Сергий, по-късно Руски патриарх. В това съчинение най-важен е богословският критичен анализ, който архиеп. Серафим прави на възгледите на архиеп. Антоний Храповицки. Първойерархът на Руската задгранична църква в своето съчинение „Догмат изкупления”, като критикува властващия в руското богословие „юридизъм”, изпада в „нравствен монизъм” и от друга страна отрича изкуплението от Христос на кръста, като твърди, че то е станало в Гетсиманската градина[10].

Архиеп. Серафим посочва грешките на архиеп. Антоний Храповицки, но заедно с това допуска и някои неточности и грешки, характерни за руското богословие през този период. В своите съчинения той защитава т. н. „юридическа теория”[11] и използва „юридическата терминология”, за да обяснява изкуплението и спасението от Христос на човека и света. Това дава основание на известния руски богослов от миналия век проф. П. Гнедич да се изказва твърде пренебрежително и дори язвително за богословските възгледи на владика Серафим, като казва, че „богословстването на архиеп. Серафим и йезуита А. Буковски напълно съвпадат в своите основи”[12]. Изказването на изтъкнатия руски богословски авторитет от 60-те години на миналия век не звучи правдоподобно, а e по-скоро пресилено, вероятно заради дързостта на владиката да отправя богословски аргументирана критика и срещу архим. Сергий, който през 1943 г. вече е Руски патриарх.

Четейки трудовете на архиеп. Серафим, откриваме в православното учение за спасението в неговата същност. Използването на юридическата терминология не е по-различно от това на други отци, просияли в Русия, като св. Теофан Затворник и св. Игнатий Брянчанинов, а в известен смисъл и на някои от великите отци на Църквата. Това е проблем на богословската епоха и климат, в които се намира светителят. Безспорно неговото богословие не може да се сравнява с това на великите св. отци на Църквата. Не е и необходимо. Но то е автентично светоотеческо слово и богословие, възникнало според нуждите на своето време, в една епоха, когато е било необходимо да се издигне глас за отстояване на православната вяра и живот. Вероятно затова ние в България обичаме толкова много владиката. Той е пример за пастир – за любящия пастир, който полага душата си за овците, който не се дели от народа, а е винаги сред него, който целува бедните и просещите и дели средствата си с нуждаещите се. Ние имаме нужда от този пример сред нас не по-малко, отколкото от чудотвореца-светител Серафим, когото Бог е осветил заради огромната му любов. Вероятно след неговата официална канонизация и причисляването му към лика на светците нашето преклонение, почит, признателност и любов към „Софийския чудотворец” ще станат още по-големи.

1. Фомин, С. Пастырь добрый. Жизнь и труды московского старца Алексея Мечева, М. 2000, с. 326.

2. „Любовта никога не отпада….” (1 Кор. 13:8).

3. Древната църковна практика е народът Божи да е в основата на прославата на светеца. В същото време в древността са известни примери на „канонизация” единствено от епископа и не поради църковни нужди и цели. Църковният историк Сократ Схоластик (+440 г.) разказва за необикновената „канонизация”, която извършва св. Кирил Александрийски на монаха Амоний, който, защитавайки св. Кирил, нападнал и ранил префекта на Александрия – Орест, поради което бил наказан според закона със смърт. Св. Кирил обявява, без съгласието на народа Божи, Амон за мъченик на вярата. Сократ Схоластик пише, че „християните не одобрили Кириловата ревност, защото знаели, че Амон е пострадал от безрасъдство”. Вж. Сократ Схоластик. Църк. ист. 7, 14.

4. Серафим Соболев. Проповеди. С., 1997, с. 63.

5. Йн. 10:11.

6. Срв. ГАРО (Государственный архив Рязанской области), ф. 631, оп. 1, д. 177, св. 13; ф. 634, оп. 1, д. 345, д. 414, д. 415. Един от преломните моменти в живота на владиката Серафим е обетът му да стане монах, ако Бог му помогне да пише добри съчинения, даден от него в предпоследния клас на семинарията. Според жизнеописанието, съставено от архим. Пантелеймон, от този момент владиката започва да пише най-добрите съчинения в класа. Вж. Възпоменателно слово на архим. Пантелеймон Старицки в първата година след кончината на архиепископ Серафим, произнесено на 13/26.2.1951 г. В: Кратко жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев), Солун, 1991, с. 8. Според дневниците на Духовната семинария в Рязан именно в предпоследния клас от обучението си в семинарията Николай Соболев подобрява своя успех и по повечето богословски дисциплини той има отлични оценки; вж. ГАРО, ф. 631, оп. 1, д. 177, св. 13; ф. 634, оп. 1, д. 345, д. 414, д. 415.

7. Вероятно при съставянето на житието на светителя неговият образ ще се идеализира, но светците са били хора като всички нас и именно тези привидни „недостатъци” или „грешки” в очите на някои ги правят много по-близки до нас. Защото примерът им не е в това, че не са грешали, а напротив – че са грешали, но са се каели и Божията благодат ги е осветила заради техния подвиг и огромна любов към Бога.

8. Алексиев, архим. Серафим. Православното учение за благодатта в творенията на архиепископ Серафим. В: Кратко жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев), с. 38. Това всъщност е парафраза на знаменитата мисъл на св. Атанасий Велики, която светителят Серафим усвоява и претворява в живота си: „За изследване и правилно разбиране на казаното в Писанията, казва великият Атанасий, са необходими добър живот, чиста душа и христоподражателна добродетел (добродетел според Христос – τής κατὰ Χριστόν ἀρετῇς), за да може умът да преуспее в това, за да бъде в състояние да достигне желаното,… защото без чист ум и без свят живот (подражаване на живота на светиите) никой не може за разбере смисъла на словата на светиите”. Вж. Атанасий Алесксандрийски. Слово за въплъщението на Бог Слово, 57 (PG 25, 196).

9. Серафим Соболев. Новое учение о Софии, Премудрости Божией. С., 1935, с. 28-38.

10. Вж. Чиликов, Ст. Архиепископ Серафим Соболев като архипастир и душепопечител. ДК 4/2001, с. 17-19.

11. Православната богословска мисъл за много дълго време е била под влиянието на католическото богословие. Двете едностранчиви теории за спасението и изкуплението, т. н. „юридическа” и „нравствена”, описват делото на Христос или изключително като дело на Божията правда, или само като плод на Божията любов.

12. Вж. Гнедич, П. Догмат искупления в русской богословской науке последнего пятидесятилетия (1893-1944). Ленинград, 1962, с. 89.

http://dveri.bg/9rx8x


Болгарская Церковь и народ ждут прославления владыки Серафима (Соболева)

Владыка Серафим в Болгарии рукоположил своего духовного сына, будущего настоятеля Николо-Кузнецкого храма протоиерея Всеволода Шпиллера. Отец Всеволод, в свою очередь, стал духовным отцом нынешнего настоятеля Николо-Кузнецкого храма, ректора Православного Свято-Тихоновского Гуманитарного Университета протоиерея Владимира Воробьева, которого мы попросили сказать несколько слов о владыке Серафиме.

«Сразу после его кончины 26 февраля 1950 г. владыка Серафим был погребен в крипте русского Никольского посольского храма, в котором он служил. Владыка Серафим при жизни говорил: «Пишите мне свои просьбы и, если Господь даст мне такое дерзновение, я буду за вас молиться». В крипте около этой гробницы стоит большая урна, а перед входом в апсиду, где расположена гробница, находится проходная комната, где на специально поставленных столах люди пишут свои записки и опускают их в урну. По молитвам и просьбам верующих людей совершается множество чудес уже в течение 66-ти лет. Многие из этих чудес засвидетельствованы. Свидетельства очень разные: и от простого народа, и от клириков, есть документы из больниц, подтверждающие чудесные исцеления.

Болгарская Церковь и болгарский народ очень ждут прославления владыки Серафима. В Болгарии, к сожалению, сегодня многие храмы пустуют, в монастырях почти нет монахов, даже в Рыльском монастыре числится пять или шесть монахов. Войдя в этот красивейший монастырь, найдешь пустой храм, к мощам преподобного Иоанна Рыльского никто не идет, хотя это величайший болгарский святой, а Рыльский монастырь для Болгарии то же, что для России Троице-Сергиева Лавра. Но там никого нет, пустота… В бывших кельях устроены турбазы. Туда в теплое время года приезжают туристы, чтобы походить по горам.

Но есть место в Болгарии, куда идет непрерывный поток людей – это храм святителя Николая, который находится на бульваре Царя-Освободителя в самом центре Софии – столицы Болгарии, недалеко от храмов святой Недели и святого Александра Невского. Здесь встречаются богары и русские и люди из других стран.

Владыка Серафим называл Болгарию своей второй Родиной. Там он прожил все время своего архиерейского служения.

Болгарский Патриарх Максим говорил: «Владыка Серафим был редким примером святого, благодатного архиерея с чистой пастырской совестью. Этот смиренный и глубоко нравственный архиерей чувствовал свое призвание, держа высокое звание православной истины. Он бескомпромиссно выступал против любой ошибочной и еретической мысли, которая проникала даже в труды, претендующие называться православными».

Ныне здравствующий Болгарский Патриарх Неофит также поддерживает почитание владыки Серафима».

Напомним, что 3-5 декабря 2015 года Софию посетила делегация Русской Православной Церкви для участия в заседаниях совместной комиссии Русской и Болгарской Православных Церквей по вопросу канонизации архиепископа Серафима под председательством митрополита Волоколамского Илариона. По итогам работы все члены совместной Русско-болгарской Комиссии пришли к единодушному решению, что препятствий к прославлению владыки Серафима нет. Этот вопрос будет рассматриваться на Архиерейском Соборе Русской Православной Церкви.

http://www.pravoslavie.ru/90217.html