BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

Слово на празника на св. Трима светители

Църквата е отредила единен празник за трима светии, в чиито „биографии“ има много сходства. И тримата са израснали в семейства със силна вяра в Христос, учили са в престижни за онова време училища, служили са като архиереи. В семействата си те са били възпитавани предимно от майките си: Емилия (на св. Василий), Нона (на св. Григорий) и Антуса (на св. Йоан), които с голяма настойчивост са учили синовете си да не се оставят да бъдат „грабнати” от философските изкушения на езическите школи, а да се държат в прегръдката на Църквата и да й служат, въпреки че някои езически учители са им били препоръчани именно от тях, от техните силни по дух майки. Така например известният учен езичник Ливаний е бил избран от Антуса да бъде възпитател на Йоан.

Въпреки че и тримата са учили при едни от най-прочутите учители и философи за онова време, като вече споменатия Ливаний, като Химерий, Прохерезий и др., нито за миг тримата светители не са напускали Църквата, а са й служили именно благодарение и на познанията, получени в тези престижни езически школи, разглеждайки тези знания от перспективата на християнството. Техните знаменити учители биха били щастливи учениците им да бяха станали наследници на катедрите им. Самият Ливаний, когато бил на смъртното си ложе в Антиохия, направил многозначително признание. Когато го попитали кой иска да наследи катедрата му, той казал:„Бих искал това да бъде Йоан, ако не го бяха откраднали от мен християните”. Пак той обаче, когато виждал голямата вяра и благотворното влияние на Антуса върху сина й, възкликнал с възхищение: „Какви изключителни жени има сред тези християни!”.

Младите Василий и Григорий по време на обучението си в Атина били наричани от колегите си „християните”, или според както казва самият Григорий: „Всеки си има прякор, или наследен от родителите му, или придобит заради делата му или занятието му; но за нас беше особена чест другите да ни наричат „християни”.

В писанията и на тримата също се усеща голяма прилика, що се отнася до дълбоката им богословска мисъл, до писателския и проповеднически дар, до изостреното чувство за отговорност. Но заедно с тези толкова много прилики, всеки от тях се отличава от останалите със свой особен дар, със свои индивидуални качества. Затова с право се казва, че св. Василий е бил добър организатор, че е бил ръката, която осъществявала делата на милосърдието, а св. Григорий е бил проникновеният ум, главата, която формулирала най-дълбоките истини на вярата, св. Йоан пък бил най-блестящият оратор, златната уста на Църквата…

След всичко, което знаем за тях, можем само да възкликнем като псалмопевеца: „Дивен е Бог в Своите светии” (Пс. 67:36). И както членовете на едно благородническо семейство разказват и показват с гордост на децата и гостите си портретите на знаменитите си прадеди, така и ние, християните, трябва да разказваме с гордост за нашите светии, да ги величаем заради делата им, следвайки техния пример, и да се молим пред иконите им за тяхното застъпничество пред престола на Светата Троица…