BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Работа, а не носталгия ще върне българите

Левчев

Владимир Левчев

В изказването за магистралите и завръщането на младите българи се смесват два според мен различни проблема. Първо, изграждането на магистралите е наистина изключително важно. Дано Бойко Борисов изпълни обещанието си. Ще бъде запомнен с това. Без инфраструктура ние не можем да имаме успешен туризъм. Макар че Гърция е лошо ударена от кризата и в момента Солун изглежда доста по-зле от София, има една основна разлика между България и Гърция и това е, че там пътищата, макар и да не са на нивото на германските аутобани, са далеч по-добри от нашите. По-бързото и леко пътуване е изключително важно и за нас, българите, за нашата икономика и за качеството на живот на всеки от нас в личен план. Наскоро заработи магистрала „Люлин“ и това определено ще облекчи движението между София и Перник, невероятно натоварено поради големия брой перничани, които работят в столицата. Проблемът сега е да се свърже магистралата с бул. „Тодор Александров“, а не на влизане в София да се лутаме половин час из улиците на жк „Люлин“ като мухи без глави. Няма спор, че магистралите ще увеличат интереса на чужденците към България и ще облекчат живота ни. Но не виждам как точно магистралите ще накарат българите, които са в чужбина, да се върнат. Аз съм един от завърналите се. След 13 г. в САЩ се завърнах, когато спечелих конкурс за място на преподавател по литература в Американския университет в Благоевград.
Признавам, че ако не бях спечелил този конкурс, нямаше да се върна. Аз съм писател, публикуван и в САЩ, и у нас, и знам, че в интернетната епоха човек може да пише на английски, докато живее в България, или на български, докато живее в Америка. Това не е проблем. Проблемът е чисто икономически. Ако нямах добра работа в България, не бих се върнал. Предполага се, че около един милион българи са напуснали България след края на комунизма. Ако добавим този един милион българи към седемте и половина в България, ще видим, че нашият народ, макар и да не се е увеличил – поради ниската раждаемост – не е и намалял драстично. Всъщност не е беда за един народ да има голяма диаспора по света. Има много повече ирландци в Америка, отколкото в Ирландия, но това не е беда за ирландците. За Чикаго се казва, че е вторият по големина полски град в света след Варшава. И това не е беда за поляците. А Европейският съюз е вече едно цяло – границите падат – и има естествени миграционни процеси вътре в съюза, както у нас от провинцията към столицата. Все пак, ако искаме да накараме българите в чужбина да се върнат, има само един начин: като им предложим работа, и то добре платена работа. Ако един квалифициран работник, било то водопроводчик или лекар, получи в България работа със заплатата, която има в САЩ, не се съмнявайте, че той ще се върне. Тези неща не стават с патриотични призиви и декрети. И не е въпрос само до магистралите. Хората биха се примирили и с по-лоши пътища, ако имат работа и трудът им е адекватно платен.