BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Тефтерчето на Левски спасено в конско седло

Бележникът на Апостола се озовава в Народната библиотека заедно с останалите документи от неговия архив едва през 1924 г. по нареждане на Министерството на народното просвещение. Дотогава той е съхраняван в Софийския народен музей, в отдела „Архив на Българското възраждане“, създаден през 1906 г. През 1908 г., когато е изграден Народен етнографски музей, цялата архивна сбирка на Народния музей (включително и архивът на Левски) преминава към новосъздадения музей. През 1924 г. следва нова рокада. Цялата сбирка от възрожденски документи се прехвърля от музея в Архивния отдел на Народната библиотека (днес Български исторически архив БИА). Не са запазени официални и подробни предавателни и приемателни протоколи за този важен акт. Единственият писмен документ е съхраняваният в БИА на стар инвентарен опис от Етнографския музей, в който, дадено с останалите документи от архива на Левски) е описано и джобното тефтерче

със съвсем непълни и пестеливи данни

„Съдържание на документа: „Аgепdа“ – записното тефтерче на В. Левски. Дата: 1871. От кого е изпратен и откъде: Левски, в Българско. Вид на документа – тефтерче, 60 листа, 108 страници. Цена – лева, ст. – 50.. От кого е купен или подарен документът: Доставил: 3. Стоянов.“

Тези сухи и не съвсем точни данни – защото заверката на инвентарния опис е от 1912 г., а 3ахарий Стоянов умира в 1889 г., съвсем не изчерпват историята на архива на Апостола. Докато достигнат до сегашното си хранилище документите на Левски, включително и неговото тефтерче, имат дълга и спорна история, усложнявана и от спомени и сведения, дадени в първите години след Освобождението от съвременниците и сподвижници на революционера. Част от тези мемоари, отнасящи се главно до спасяването на архива след залавянето на Апостола в Къкринското ханче, са публикувани още в 1908 г. от Димитър Т. Страшимиров. Сведенията се съдържат в спомените на Никола Цветков – Бакърджията, придружавал Апостола до Къкрина и заловен заедно с него. На 26 декември 1872 г. от неговия дом Апостола

тръгва на последното си пътешествие към безсмъртието

Всъщност Димитър Т. Страшимиров ги е получил не непосредствено от Цветков, а чрез Димитър Пъшков, също сподвижник на Левски и деен член на Комитета в Ловеч, пред когото Бакърджията ги е разказвал преди смъртта си. В тези спомени, след като се съпоставят с други източници, правят впечатление преди всичко две от упоменатите години: първата – 1906, посочена от Пъшков за година на смъртта на Никола Цветков, и втората – 1879 г. – времето, указано за попадане на документите на Апостола, включително и тефтерчето, в ръцете на 3ахарий Стоянов. Архивът е предаден на летописеца на българските въстания от Никола Цветков, оженил се през 1876 г. за Мария Сиркова, доверена укривателка на Левски, омъжена преди това за Никола Сирков, също съратник на Апостола, починал към края на 1873 г. Тя и двамата й съпрузи имат главна заслуга за запазването на архива. Той е бил скрит от самия Левски в самара на коня на Никола Цветков, останал неоткрит след залавянето на Апостола и така спасен за поколенията.

Ето как описва това Димитър Т. Страшимиров: „В 1879 [г.] покойни Захарий Стоянов посетил Ловеч. Никола Цветков, скромен войник – страж, поставен да караули общото добро, предал на по-великия от себе си онова, което не е било негово – предал го безпрекословно. Ако беше човек от наши дни, щеше да се пазари и без друго щеше да получи исканото си. Той е сега между мъртвите, вдовицата му бедствува. Такива труженици заслужават признателност и народът е длъжен да се погрижи за семействата им. Прочее, Ловчанският архив е бил с време предаден в ръцете на покойния Захарий Стоянов, от вдовицата на когото го получихме сега…“

А ето и какво пише през 1884 г. друг съратник на Левски – Христо Иванов – Големия, обясняващ спасяването на архива: „… За документите, дето казовам, те са в Николчивица, жената на Николча Сирков, а днес е жена на бр[ата ми] Николча, другаря на Левски в с. Къкрина. Там има писма, които, като идел Левски за Търново, са били в самаря на бащиния ми кон, който след един месец, като стоял в конака затворен, и го изпросил баща ми, че

Николчо Сирков разпоря самаря и изважда тези писма

там ще намерите ръкописи на Левски [и] мои кореспонденции. Имаше и тука, но Бунито ги изгорило; и у Марина Станчева имаше, но жена му ги изгорила. Дето са останали, той ги дал на Берона да ги печата, както дохажда и Берон да иска и от мен да му дам, но ази не съ[м] му давал нищо… Тука ви провеждам за уверение да видиш, че има такива писма у Ловеч, от Николча едно до мен писъмце, което казова, че да не се разнасят, но да стоят в куп… За таквиз вехти неща питай мен, щото няма други по-стар, останал в България за комитетите.“

Може само да се благодарим на съдбата или по скоро на порядъчността и на мързела на ловешките заптиета, които не само не хранят въпросния кон цял месец, но не проявяват и елементарен интерес към седлото му.

Въпреки че Никола Сирков е бил вече „оперативно интересно лице“, както бихме казали днес.

Във второто писмо той продължава: „… Писах и в Ловеч на брата си Николча да ти проводи опис, от каквито писма има от В[асил] Л[евски] и какви документи (щото не мога да ги помня, щото са един вързоп) и се надявам да ви отговори, ако не на вази, то на меня и каквото ми отговори, ща ви проводя същия ор[и]гинал…“ От приведените цитати личи, че между 1884Ч1902 г. архивът на Левски е все още у семейство Цветкови.

Следователно, останалите след смъртта на 3ахарий Стоянов документи от архива на Апостола са били предадени на Софийския народен музей около или след 1906 г. от вдовицата му Анастасия Стоянова, а не от самия него, както е записано в описа.

Но най-важното е, че в крайна сметка превърналото се в реликва тефтерче оцелява и става достояние на българското общество.

Безсмъртните мисли на Апостола

Народната работа стои над всичко!
***
Всекиму ще се държи сметка за делата.
***
Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.
***
Без изпит не е приет никой.
***
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
***
Без революция сме загубени во веки веков.
***
Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.
***
Бързата работа ялова излиза.
***
Времето е в нас и ние сме във времето.
***
Дела трябват, а не думи.
***
Днешният век е век на свободата.
***
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
***
Дързост и постоянство!
***
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
***
За враговете на демокрацията и републиката – смърт!
***
Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва!
***
Има два пътя – кой ще изберете?
***
Интригата спира хода на народната работа.
***
Каравелов казва: „Аз съм“.
***
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
**
На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
***
Най-много са виновни чорбаджиите.
***
Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.
***
Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].
***
Оръжие, оръжие и пак оръжие.
***
От едно място трябва да се свири.
***
Народната работа стои над всичко!
***
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.
***
Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.
***
Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.
***
Строга и редовна отчетност.
***
Трябва да се жертва всичко, па и себе си.
***
Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.
***
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
***
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
***
Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“!
***
Народе????

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/teftercheto_na_levski__spaseno_v_konsko_sedlo-322421.html