BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Стефан Караджа село. Област Добрич.

Село Стефан Караджа е ново село. Официални данни за точната година на възникване на селото няма. По спомени на стари хора, живеещи в съседните села Царевец и Паскалево, селото е възникнало по време на румънското господство през 1927 г. Землището е селска градина, притежание на село Каралез (Царевец). Край градината минава важен път, свързващ гр. Добрич с околните села и гр. Констанца. От своите деди жителите на е. Царевец слушали, че Мурад бей от c. Сърнец към 1686 г. построил чешма, която се намира в центъра на днешното село Стефан Караджа. Понеже чешмата е построена близо до село Каралез, той я оставя в дар на това село и я нарича „Каралез чешма”.

Към 1900 г. на това място идва Георги Арнаутина от гр. Самоков. Той взема градината, която е до чешмата под наем от каралезчани и сключва договор е тях за 10 години. Тук Георги Арнаутина построява мелница. Скоро след него от Котел идва Иван Ганев със стадо от 600 овце. Той продава овцете и част от средствата си дава на Йордан Радилов, с когото откриват в гр. Добрич книжарница и стават съдружници. С останалата част от средствата Иван Ганев открива кафене недалеч от мелницата на Георги Арнаутина. Тук отсядат на почивка пътниците на съседните села и пътуващите от Добрич за Констанца и обратно. По-късно Иван Ганев купува от Велико Георгиев – чифликчия от с. Геленджик (Победа) земя, която се намира в съседство е мелницата на Арнаутина и построява къща. Така Иван Ганев заедно е Георги Арнаутина стават първите заселници в с. Стефан Караджа. В къщата си Иван Ганев открива кръчма и продължава своята търговска дейност. Къщата му е още запазена и в нея живее синът му Никола Иванов Ганев.
Съвместното съжителство на Иван Ганев, с Георги Арнаутина трае докато изтече срокът, който мелничарят е сключил е каралезци. След изтичането на договора възникват тежби между него и каралезци. Георги Арнаутина в последствие събаря мелницата, която построил на север от днешния мост и Каралез чешма и предава градината на нейните стопани в същия вид, в който я наема от тях.

По време на Междусъюзническата война Южна Добруджа е заграбена от чокойска Румъния. Към 1913-1916 г. тук идва Чанко Йорданов, който купува място и построява мелница от южната страна на чешмата.
По време на Първата световна война България освобождава Южна Добруджа. Ожесточени боеве между българи и румънци се водят в местността между Каралез чешма и Паскалево.
Радостта на българския народ е кратка. По силата на Ньойския договор Добруджа отново е румънско владение. Междувременно мелницата в местността Каралез чешма е купена от Стефан Райков, който в последствие я продава на Алгъ Колача. Той построява към мелницата долап (тепавица) и маслобойна. Стремейки се да създаде впечатлението, че Южна Добруджа е наистина румънска, румънското правителство започва масово заселване на българските земи в този край, с румънско население. То се опитва да засели румънските колонисти в селата сред българското население. При тази своя политика обаче румънските власти срещат упорита съпротива и недоволство от страна на българите в лицето на техните селски съветници (депутати).
Село Каралез отказва да приеме румънски колонисти. Тогава румънските власти са принудени да създадат нови селища. Такива села в Южна Добруджа са: Пития (Йовково), Тито Майореско (Дончево) и др. По същия начин в местността Каралез чешма е създадено село наименувано на румънския областен управител, в окръг Калиакра – Войнеско или село Войнещи, днешното село Стефан Караджа. Дошлите тук колонисти получават по 10 хектара земя, която е отнета от българите, живеещи в селата Каралез, Ези бей, Геленджик и град Добрич. На новите заселници румънската държава отпуска безплатно строителни материали за построяване на къщи. Първият румънски заселник на село Войнещи е Йон Пана, който построява своята къща през нощта и по този начин изпреварва своите сънародници. Румънските колонисти започват нормален живот. Те построяват училище в 1931 г. До 1940 г. в него се обучават само деца на румънски колонисти от румънски учители…

За училището.

Започва строеж на църква, но постройката не е завършена, поради създалото се благоприятно за българския народ обстоятелство. На 07.09.1940 г. в румънския град Крайова е сключен Българо-Румънски договор, според който Южна Добруджа се връща на България. Румънското население се изселва от Южна Добруджа. Съгласно този договор българското население от Северна Добруджа трябва да се върне в южнодобруджанските земи. На мястото на изселилите се румънски колонисти се заселват 106 български семейства от с. Бейдауд, Северна Добруджа. Това са българи от Еленско, Сливенско, Котленско, Преславско, Провадийско и други краища на родината, които измъчвани и преследвани от турските поробители по време на турското робство, са принудени да търсят убежище извън пределите на България, в руската провинция Бесарабия. В това село живее и се учи легендарният воевода Стефан Караджа. Затова бейдаудци, заселвайки се във Войнещи, преименуват селото на името на воеводата Стефан Караджа.
Новите жители основават още в 1941 г. читалище, което носи името на Асен Златаров. Отначало се помещава в сградата на стара къща. Читалището притежава 100 дка земя, която се обработва общо от населението. С реализираните средства от приходите на читалището в селото започва през 1958 г. строеж на нова читалищна страда, която по-късно е модерно обзаведена.
По време на Втората световна война в редовете на Първа българска армия се сражават и жители на с. Стефан Караджа. Това са:

1. Михал Денев Николов
2. Атанас Иванов Славов
3. Никола Янев Великов
4. Марин Братанов Стамов
5. Енчо Илиев Енчев
6. Стоян Панайотов Ненчев
7. Илия Денев Ефтимов
8. Георги Илиев Чакъров
9. Тодор Минков Куртев
10. Иван Илиев Стойчев
11. Илия Михалев Николов
12. Петър Станчев Димов
13. Тодор Минков Куртев
14. Георги Чанев Чакъров
15. Калчо Нейков Калчев
16. Киряк Киряков Христов
17. Саранди Титев Георгиев
18. Стефан Георгиев Тодоров
19. Стефан Дим. Арабаджиев
20. Димитьр Иванов Петренков
21. Калчо Василев Калчев
22. Никола Атанасов Куртев

Не са малко ония, които оставят костите си по бойните полета. Между тях са имената на Димитър Иванов Петренков, убит при Мути вода – Югославия, Стефан Арабаджиев и Калчо Вълчев, загинали при р. Драва. В памет на тия герои, гордост за своите съселяни, жителите на селото, по инициатива на Стефан Георгиев през 1945 г. издигат скромен паметник в парка, в центъра на селото.
След присъединяване на Южна Добруджа към България и размяна на населението училището в селото отваря врати за децата на новодошлите българи. На 26.02.1941 г. в училището започва приемането на първите ученици, което продължава до 14.03.1941 г Първата учителка назначена в село Войнещи е Димитричка Атанасова Друмева. За обучението на 112 деца са назначени две учителки и един учител. Втората учебна година 1941-1942 г. започва на 03.11.1941 г., поради епидемия от детски паралич. За учители са назначени: Георги Титев Георгиев от село Фантанале-Северна Добруджа, Милка Косова Влайкова от Сухиндол и Ана Богданова от с. Ловец, Търговищко. По- късно е назначена Радка Методиева Попова от Габрово. Зимната ваканция продължава от 31.12.1941 г. до 05.02.1942 г, поради студената зима. 11а 03.03.1942 г. за пръв път в това училище е отбелязан светлият празник Освобождението на България от Османско иго. Пол ръководството на учителката Р. Попова няколко ученика заучават и декламират стихотворения, учителката Милка Влайкова подготвя с учениците няколко хорови песни. Изнесената литературно-музикална програма нрави голямо впечатление на присъстващите жители на селото. Главният учител Георги Титев запознава присъстващите с най- светлите страници от българската история. Учебната 1943 1944 г. започва нормално. Учениците от първи до четвърти клас имат учители. Коледната ваканция е от 31.12.1943 г. до 17.01.1944 г. Поради засилване на англо-американските бомбардировки над София и други градове учебните занятия са временно прекратени от месец януари до месен март 1944 г. през април продължават учебните занятия.

На 07.04.1945 г. за пръв пъг се провежда празника на майката. Запръв пъг се празнува и първи май. През учебната 1951-1952 г. се открива пети клае в училището. Учебните стаи са само две и няма къде да учат децата. Училищното настоятелство взема решение да се построи една учебна стая към училището. Населението на селото участва доброволно в строителството и стаята е готова за следващата учебна година. През октомври същата година към училището се организират два кръжока за ограмотяване, в които се включват 36 души. През 1953 г. е открита лятна детска градина. През учебната 1953 -1954 г. завършва първият випуск на Учителският колектив – 2007г. прогимназиалния курс. След полагане на изпит учениците получават документ за завършено основно образование. Децата от село Царевец, завършили 4-ти клас продължават образованието си в прогимназията на с. Стефан Караджа. По-късно през 1968 г. в с. Стефан Караджа идват и учениците от началния курс нас. Царевец. Училището веело Царевец е закрито и в него се открива ЦДГ. Учениците от двете села завършват осми клас в с. Паскалево.
От 1940 г. като директори в училището на с. Стефан Караджа работят: Димиnричка Ат. Друмева -1941 Марийка С. Атанасова -1958-1961 Георги Т. Георгиев 1941-1947 г. Димитър Д. Хайдарлиев-1961-64 Милка Г. Титева 1947-1948 г. Марин С. Маринов-1964-1980 г. Гаврил М. Славов-1948-1950 г. Ганка В. Петкова-1980-1985 г. Христо П. Диковски-1950-1951 г. Иван Ат. Йовчев-1985-1988 г. Георги Ал. Гергов 1951-1952 г. Веселина Ст. Мутафова-1988-1993 Васил Д. Дишков-1952-1953 г. Валентин Мирчев-1993-2001 г Ганчо К. Николов-1953-1958 г. Стефан Узунов 2001 г.
На 17.08.1950 г. в с. Стефан Караджа е образувано ТКЗС. В него влизат всички жители на селото.
На първото общо събрание е избран управителен съвет в състав: Борис Костов Тодоров – председател, Иван Недев Димитров заместник-председател, Петър Недев Петров – член, Георги Милев Киряков-член, Иван Петров Минчев – член. Контролен съвет в състав: Стефан Георгиев Тодоров – председател, Нико Енчев Великов – секретар, Иван Димов Димитров член.
Сформират се три бригади, начело на коиго стоят бригадирите. Бригадир на първа бригада-Атанас Недев Петров, бригадир на втора бригада – Слави Недев Вълчев, бригадир на трета бригада Велико Вичев Великов.
Първият домакин на стопанството е Димитър Стефанов Киряков. Главни отрасли на стопанството са растениевъдство и животновъдство. В началото стопанството разполага със 169 коня, 50 плуга, три редосеялки и 230 овце. За нуждите на ТК ЗС са построени една конюшня, два краварника, един пилчарник и един свинарник. ТКЗС обработва 7065 дка земя. Онези кооператори, които не са доволни от работата в стопанството са обявени за врагове и с протокол №8 от 08.10.1950г. са изключени. Това са Жечо Димитров Хайдарлиев и Стоян Тодоров Ангелов. През 1952г. пак с решение на управителния съвет на кооперативното стопанство са изключени: Чаню Костадинов Костов, Саранди Титев, Петър Пан. Ненчев, Михал Денев Николов, Георги Недев Вълчев и Харалампи Андонов. Земите на изключените кооператори са върнати на най-неплодородните места. Наложени им са наряди на декар притежавана земя. Не можейки да изнесат необходимите количества те са принудени наново да влязат в ТКЗС.
Постепенно стопанството укрепва и през 1954 г. за труд са начислени 79 380 лв., а за рента 19 620 лв. През 1957 г. за труд са начислени 368 562 лв. и рента 76 914 лв. 11рез 1957 г. на един трудоден се пада по 6 лева продукти в натура и на един декар рента 18.22 лв.
По време на уедряването на кооперативните стопанства през 1959 г. ТКЗС с. Стефан Караджа се присъединява към ОТКЗС с. Паскалево. Председатели на кооперативното стопанство са: Борис Костов Тодоров —1950-1953 г., Атанас Недев Петров-1953-1958 г.
С бързи темпове се развива и процъфтява това добруджанско село. През 1950 г. то е електрифицирано, 1952 г. е радиофицирано, а 1954 г. е водоснабдено.
Село Стефан Караджа няколко пъти променя името си. При основаването си през 1926 г. до 1942 г. носи името Войнещи. Със заповед № 2191, обнародвана на 27.06.1942г. е преименувано на Бранник, а с министерска заповед № 3688, обнародвана на 05.06.1945г. е преименувано на Стефан Караджа.
В центъра на селото е изграден търговски комплекс, състоящ се от магазин за хранителни стоки и ресторант. Този комплекс е закупен от Милан М. Пешев.
Реставрирана е съществуваща от векове естествена чешма е много добра питейна вода. През 1977 г. на прегледа за благоустроено село, Стефан Караджа е обявено за национален първенец.
Днес с. Стефан Караджа е едно от най-добре уредените и благоустроени селища в Добричка област и достойно носи името на воеводата Стефан Караджа.

Голям дял за (благоустрояване на селото имат кметовете: Иван Иванов Петренков-1940 г. ; Енчо Димитров Енчев – до ноември 1941 г.; Крум Николов Самсиев ноември 1941 -09.09.1944 г. ; Димитър Стефанов Киряков – октомври 1944 г. -1946 г. ; Петър Димитров Рашков 01.01.1946 г. – септември 1948 г. ; Петър Недев Петров – октомври 1948 октомври 1950 г.; Велико Вичев Великов ноември 1950 г. – март 1952 г.; Добри Милев Киряков – април 1952 г.- 1954 г. ; Борис Костов Тодоров; Стефан Георгиев Тодоров; Милю Добрев Киряков март 1961 г. -април 1979 г.; Пенко Е. Калчев-1979 I. -1983 г. ; Иван Колев Енчев-1983 Г.-1995 г.; Димитричка Добрева Радева- 1995- 1999 г.; Иван К. Енчев-1999-2003 г.; Калинка Г. Райчева – 2003-2007 г.

От книга „Паскалево във времето“. Петър Янков. – Добрич. Матадор 74, 2007. ISBN: 978-954-371-064-5

За село Бейдауд можете да прочетете в наша статия.