1 МАРТ – БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, ЗДРАВИ И ЗАСМЕНИ

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
април 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

1 МАРТ – БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, ЗДРАВИ И ЗАСМЕНИ


Празникът на Баба Марта е символ на пролетта, който свързваме с пожелания за здраве и плодородие. Това е началото на новия цикъл в природата. Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.

Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.

Когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около огъня бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство.

Но ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ. По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му.

Но изведнъж до него долетяло птиче и му казало да му завърже на шийката бяло конче и то ще полети към Волга.

Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: „Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти“.

Ханът запазил белия и червения конец, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“ , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък


От днес започва женският месец. В народния приказен фолклор Баба Марта било своенравна и доста капризна жена. Тя имала двама братя – Голям и Малък Сечко. Тримата гледали лозе. Една година то родило много грозде и от него направили руйно вино. Тримата си го разделили по равно – по една бъчва на всеки. Всяка вечер двамата братя пийвали по чашка и като изпили своите бъчви тайно започнали да пият от бъчвата на сестра си, като се надявали Марта да не разбере. Когато дошъл март месец Баба Марта решила и тя да се почерпи за здраве, но като отворила бъчвата с почуда открила, че тя е празна. Разфучала се, разлютила се Марта и жестоко се разсърдила на братята си. Много скоро обаче гневът й преминал, разсмяла се от сърце. Затова и старите хора наричат месеца „женски“.

На този ден от зори се пали голям огън в двора на къщата и когато запуши, всички го прескачат по три пъти, за да се пречистят от зли сили и да се предпазят от болести.
На Първа Марта хората гадаели какво ще е времето. Вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати. На този ден за здраве се връзват и мартенички, като стопаните в миналото закичвали с тях и плодните дръвчета. Бели и червени конци за здраве връзвали и на животните.
Със старта на единствения женски месец в календара се смята, че времето се преобръща и Баба Марта е тази, която вкарва студа 40 метра в земята. Според народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. Друга легенда разказва, че началото на мартеницата е поставено от сестрата на хан Аспарух – Хуба. Ханската сестра успяла да намери брат си по бял конец, който бил обагрен на места от кръвта на верния й сокол, пръв долетял до ханския аул. Така се поставило началото на традицията на 1 март да се подаряват усукани бели и червени конци за здраве и любов, дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Ползването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна. Днес бялото е знак на красота, символ на чистота и невинност, на радост. Червеното пък е цвят на жизненост, здраве, любов, цвят на победата и живота. Вярва се, че то предпазва от злини и такава е и магическата му сила в мартеничката. Цветовете задължително се усукват наляво. Носят се до появата на първите щъркели и след това се закачат на плодни дръвчета. НДТ