Пътят на Освобождението

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
април 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Пътят на Освобождението

На 3-ти март 1878 г. България възкръсва. Едно от първите издания на официалния текст на Санстефанския мирен договор излиза в Букурещ като приложение на вестник. Веднага след Освобождението се определят и границите. Крайните предели трябва да се очертаят от частна руско-турска комисия. Каква е съдбата на българските опълченци и какво нестандартно честване на трети март предлагат руските борци, разказват Милена Кирова и операторът Станислав Ангелов.

Пътят към последните, решителни боеве за свободата на България тръгва от Свищов през 1877 г., когато войските преминават Дунав под командването на генерал Драгомиров.

Марин Маринов – уредник в Исторически музей – Свищов: След дългата и продължителна битка руските войски удържат победа.

Сформират се трите отряда – източен, който трябва да освободи Русе, Шумен, Силистра и Варна. Западният се насочва към Видин, а предният към Стара Планина. Жестока, тежка, продължителна – цели 5 месеца – така остава в историята битката за Плевен.

доц. Милко Аспарухов – директор на Военно-исторически музей – Плевен: Оттук се отприщва победоносния ход в тази война.

„Нашият отряд, отслабнал от живия полудневен бой, претърпя грамадни загуби… под натиска на пресните турски войски – 5 пъти повече срещу нас…“ – това разказват за третата обсада на Плевен борците за свобода. Всички знаели, че няма да е лесно. Архивите пазят техните изповеди и не само.

Дарина Билярска – държавен експерт в ЦДА: В Централния Държавен архив се съхраняват много документи, свързани с Руско-турската освободителна война.

В началото на борбата българските опълченци са едва 700, накрая те са 10 000. Десетки губят живота си. Желана и изстрадана… свободата идва… А новината за мира трябва да се разпространи. Едно от първите издания на официалния текст на Санстефанския мирен договор е издадено в Букурещ като приложение на вестник… Малка книжка. Струва 40 сантима. Тук са определени и границите. Крайните предели трябва да се очертаят от частна руско-турска комисия.

България се появява на политическата картата на Европа, макар тези граници да не са официално признати от Великите сили. В първите 3 десетилетия след Освобождението към новата държава заваляват молби от вече болните и поостарели борци- за някой лев подкрепа, за да прекарат старините си.

Дарина Билярска – държавен експерт в ЦДА: Различна е сумата, която отпуска правителството в зависимост от нуждите, в началото са били по 30-40 лева. Ветераните се оплакват, че с помощта, която им се отпуска те не биха могли да живеят.

„Като опълченец от 6-та дружина ми бе отпусната месечна пенсия от 35 лева. Пенсията ми е отнета незаконно.“

Такава е съдбата на бореца Никола Сотиров. Неговите другари пишат свидетелство, че се е бил за свободата.Нужда от помощ имат и героите от руската армия. През 1936 те се обръщат към българския министър-председател с молба за набиране на средства и то на трети март.

Дарина Билярска – държавен експерт в ЦДА: Те предлагат в този ден ученици по улиците да събират помощи, които да бъдат дарени в тяхна подкрепа, а на втори март, който е работен ден – тези кутии за помощи да бъдат разположени в дюкяни, магазинчета, където хората биха могли доброволно да дадат помощ.

Това отбелязване на празника продължило десетилетие. С годините преживелите тежки битки и съхранили спомена за първата глътка въздух в Свободна България намалели. Днес разказите си остават само там… стриктно подредени измежду страниците в архива. Затова ви ги показваме, за да помним.