BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Симеон Сакскобургготски: Абсурдно е да обръщаме гръб на Русия

«Хората разговарят във фейсбук вместо на четири очи. И става сеир», каза Симеон Сакскобургготски в специално интервю пред Петьо Блъсков и Иван Димов

— С какви впечатления се върнахте от Москва, където придружавахте патриарх Неофит за получаването на наградата на фонда „Единство на православните народи“, г-н Сакскобургготски?

— Там всичко е с такива мащаби! Награждаването на нашия патриарх беше много хубаво. Другия лауреат — председателят на Думата г-н Наришкин, го познавам и се радвах да го видя пак. Това е зала като половин НДК, такъв калибър, и то в подземието на църквата.

— Много впечатлихте руския патриарх с иконата на Николай Чудотворец, която император Николай Втори е подарил на вашия баща.

— Николай Втори му беше кръстник.

— Къде е била тази икона досега?

— Обикаляла е с нас. Царят я получи тук и тя бе тук до 1946 г. Майка ми знаеше, че баща ми много държи на тази икона, и тогава я взе, като си тръгнахме. После беше в Египет, след това в Испания, в Португалия. След като почина майка ми, беше в Испания и аз я донесох тук. Рекох си, че с подобна среща може да се затвори цикълът — един век по-късно да се завърне в Русия. Видях, че патриарх Кирил наистина се впечатли, не беше куртоазно.

— Много се спори в нашето общество какво трябва да ни е отношението към Русия…

— Сега ли само?

— Не само сега, но сега като че ли започна нова идеологическа война като от времето на Желязната завеса.

— Точно.

— Какво е вашето мнение?

— Изкуствено и абсурдно е да обръщаме гръб на Русия независимо от политическите моменти. Като погледне на картата, човек вижда, че това е най-голямата държава в близост до нас. Имаме толкова общо минало и афинитет. Може да прозвучи политически некоректно, но не търся политическата коректност, а това, което е полезно за страната и което не се мени от моди или друго.

— Вижда ли ви се България готова да води един по-прагматичен диалог с Русия?

— Би било чудесно.

— Да се отърсим от историческата носталгия.

— Мисля, че е обратното, има амнезия. Или пък много хора гледат да компенсират прекаления ентусиазъм едно време, не знам. Нормалното е човек да прочете историята и да види. А и едното не изключва другото. Ние сме в ЕС, слава Богу, и в НАТО.

— Именно вие подписахте Северноатлантическия договор.

— Да, но бидейки в НАТО, не означава, че трябва да сме против Русия. Ето сега ми направи впечатление, на отиване пътувах с „България Ер“, а на връщане с „Аерофлот“. И връщането бе с час и нещо по-дълго, защото не могат да летят над Украйна. Представете си какви загуби са това, какво струва. Вместо да се улеснява животът на хората, той се усложнява. Едва ли тези мерки имат ефект. Това е по-скоро автогол на Европейския съюз, отколкото дузпа срещу Русия.

— Броени дни остават до 6 април, когато се навършват 15 г. от вашата програмна реч тук, във Врана. Какво точно не се случи в тази ваша магическа фраза за 800-те?

— Ох, Боже, извадиха ми душата. Бяха я приписали на покойния Стоян Ганев. А то не беше… аз го срещнах в нещо като учебник по икономика на един от американските университети. Как те изправяли компании за 800 дни. А го казах с най-доброто желание, считайки, че и времево беше нещо приемливо. Ама се оказа, че може би тази трудолюбивост, която майка ми винаги е хвалила, не се получи. Но пак немалко се постигна за тия 800 дни.

— Нямаше ли нереалистични очаквания?

— Очакванията бяха Симеон да направи нещата с екипа си, вместо да кажат всички да сме заедно.

— Хората бяха в еуфория и очакваха много неща?

— Много, много. Далеч повече от възможното, от вероятното и от казаното. Аз съм срещал хора, обикаляйки България, да ми казват, че съм обещал нещо. Ама къде, кога, как? Той си го е решил, че съм обещал. Имаше и еуфория повече, отколкото рационални очаквания.

— От днешна гледна точка съжалявате ли за това слово?

— Не виждам защо. Първо, бе с желание, второ, и аз очаквах реакция, която да мобилизира обществото. Но съжалявам за това, че толкова ме разпънаха на кръст за тия 800 дни.

— Много политици от вашия екип все още са на власт. Защо се получи така, че събрахте много добри хора, а НДСВ като проект изчезна?

— Това също има различни причини. Имаше много качествени хора, мотивирани от новото. Плюс за НДСВ е фактът, че до ден-днешен има много хора от екипа, които продължават да работят за страната.

— Имахте навика да делегирате правомощия на хората, което бе странно след управлението на СДС преди вас. Това разочарова ли ви?

— Беше може би и моя грешка, защото, идвайки от частния сектор, делегирането е много важно в едно дружество. Да се гласува доверие на лицето, а то да се докаже. Надявах се. Имаше немалко хора, които функционираха перфектно, бидейки с известна автономия. Като поемете някаква длъжност, зависи от вас, а не от страха и от нарежданията.

— Пътувате толкова много. Имате ли наблюдения върху отношението към България в Европа?

— Пред последните 3-4 години получавам понякога въпроси, които са не упрек, но с подтекст. Къде сте? Какво правите? Не ви чуваме. Не ви виждаме. Не мене, а българската политика. Инициативи няма. Явно сравняват с момента, когато съм бил премиер, но го усещам. Донякъде ми става криво. Не сме от най-малките страни, от най-незначителните. Дали по липса на ясно определени приоритети с дата, дали е свръхполитизирането, или желанието да се отговаря веднага. Да отговори човек по фейсбук — като чуе, връща веднага. Мисля, че е по-добре, ако имаш да кажеш нещо, покани човека на четири очи, без фейсбук. Разбери се или не. Иначе остава време за контрареплика и тогава става сеир, който радва много хора, ама не води до нищо, което да е конкретно. Има постоянно новини, по които политиците да реагират, но става прекалено смешно понякога.

— Учуди ли ви например как когато Ирина Бокова получи реални шансове да оглави ООН, част от обществото изригна срещу нея с факти от историята на нейното семейство? Това български феномен ли е?

— Да, известен спорт е да се търси негативното. Има много хейтъри, които си нямат друга работа. Те придобиват много повече гласност благодарение на модерните средства на комуникация. Дай Боже да успее, първата жена, престиж за България. Тя произхожда от системата, била е успешно начело на ЮНЕСКО. Г-жа Бокова е с най-малко пасиви или негативи.

— Запомнихме ви и с отговора „Ще видите, когато му дойде времето“…

— Крилатите фрази…

— Имате ли усещането, че никога няма да му дойде времето за реформи в правосъдие, в здравеопазване?

— Убеден съм, че може и да се бавим, но има желание, интерес, дебат. И отвън ни го припомнят. Много пъти, като съм имал проблем, съм се опитвал да намеря решение някъде отвън, вместо да измислям нещо гениално и да си блъскам главата. Заслужава си нашите политици да се поогледаме в коя страна няма критики за съдебната система и оттам да се вземе повечето, пък да го побългарим в добрия смисъл на думата.

— Кризата с бежанците удари Европа. Вие сте живели в арабския свят, знаете прекрасно, че не всички мюсюлмани са терористи, но западното общество е изпълнено със страхове. Ние си ограждаме границата, хората се страхуват….

— Има си резон в много отношения за построяването на оградата. Този въпрос е работа на службите на всички страни, има и чудесна комуникация между тях. Те трябва да бъдат активни. Но да се обобщава, че всички са потенциални терористи и убийци, не е редно. Аз виждам семейства бежанци. Има и много млади мъже, които са сами — сигурно част от тях търсят по-добър живот, което е съвсем легитимно и нормално, но би било наивно да не мислим, че след тях може да се инфилтрират и други хора. Ето защо въпросът е за службите. Има дори и християни, които идват. Чух интересен израз от френски политик — това не е нашествието на ботушите (както се изразяват за една страна велика, да не я споменаваме), а на тихото нашествие на бабушите, които са като пантофи, които носят арабите. Вярно е, защото са стотици хиляди. А в дадени страни вече има безработица.

— Имаше много упреци, че западните политици сами са си докарали тази беля, защото участваха в махането на режимите в Ирак, Египет, Либия, а на тяхно място не дойде нищо добро. Нашият вид демокрация явно там не вирее. Споделяте ли това мнение?

— Няма съмнение, че политическият вакуум там не може да се запълни, ако нямаш всичко подготвено. Досега не съм виждал промени, които да са перфектни. Времето и манталитетът не може да се мерят с един и същи аршин.

— Дали в момента не плащаме данъци на едни политики от времето на Първата световна война?

— От колониализма, нали? Малко преди Първата световна война. Държавите в Близкия изток бяха изградени по толкова изкуствен начин, за да се осигурят баланси и лоялност на едни срещу други — в полза на колониалната сила в даден момент. И това се плаща. В Ирак целият апарат бе унищожен — армията, администрацията.

— Премиерът Борисов няколко пъти е казвал, че сте го подтикнали да влезе в политиката, като сте му сложили за министър Румен Петков. Чувствате ли се негов политически баща?

— Това би било претенциозно. Но че съм му помогнал, разбира се. И той на мене. Той има немалко заслуги и като кмет на София, и като премиер.

— Толкова много време сте работили с него. Виждате ли продължение на вашата дейност в някои от неговите политики?

— Той го е казвал. Не търся да видя кой какво е научил, гледам крайния продукт и резултат.

— Как е семейството ви?

— Добре са. Академичните резултати на третото поколение са твърде добри. В един голям испански вестник имаше статия със снимките на тримата синове, казвайки всеки един колко е успешен в това, което върши. И ми стана драго. От следващото поколение двама следват медицина.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5374619