Какъв е първият български паметник в Космоса?

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2021
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Какъв е първият български паметник в Космоса?

Първият български спътник обикаля около Земята от 35 години. Технически остарял, де факто се е превърнал в първият български паметник в Космоса.

Изстрелването му е част от позабравен вече проект, носещ гръмкото име „България-1300″.

Спътникът е изпратен в орбита през 1981 г. с помощта на Съветския съюз и дълги години е сочен като причина за национална гордост.


Историята на космическия „паметник” е свързана с разгорещеното съревнование със Запада в условията на Студената война. Тогава Българската народна република отбелязва 1300 г. от основанието на държавата с издигането на стотици паметници. Решено е един от тях да напусне пределите на Земята.

„Тази паметна дата беше решено да се ознаменува с „фойерверк от два спътника”. Тогава в пресата така го наричаха, особено на Запад”, разказва проф. Цветан Дачев, един от авторите на проекта „България 1300″ в БАН.

Зад гръмките фрази стои мащабна научна програма, в която България участва с 12 космически прибора. Всеки, от които по 10 кг., качени на два руски спътника.

Въпреки че повечето от „земните” паметници от онзи период са в окаяно състояние, то космическият все още не е отишъл за скраб.

Учени поясняват, че и двата спътника все още са в орбита и ще се намират там още 10 хил. години.

Толкова дълго ще се запазят и надписите „България 1300″, както и указанията на всички прибори, които са върху спътника. Те са на български, така че, хипотетично погледнато, всеки ще може да ги прочете след 10 хил. години, ако се измисли начин, по които да се прихващат старите спътници и да се донасят на Земята.

Освен пропагандни цели, спътникът изпълнява и строго научни цели – той изследва влиянието на Слънцето върху Земята и процесите в йоносферата и магинитосферата.

Данните от българския спътник са „подхранили” за над 500 научни публикации в най-престижните световни научни издания.

А въпреки масивните си размери, учените уверяват, че няма опасност някой ден „България 1300″ да падне върху главите на внуците ни.

По думите на проф. Цветан Дачев той бавно ще слиза надолу през следващите няколко хиляди години. „В един определен момент ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата и много голямата част от него ще изгори”, допълва професорът.

Любителите на космическите уреди могат да проследят движението на сателитите, могат да ги направят в реално време на интернет сайта: n2yo.com

Междувременно стана ясно, че първият български търговски, комуникационен спътник ще бъде изстрелян до края на 2016 г. Инвестицията е в размер на повече от 150 млн. долара.