Лили благодари на Митко Цонев във Фейсбук

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Лили благодари на Митко Цонев във Фейсбук

„Благодаря, БНТ! Благодаря, Митко Цонев! Благодаря на екипа и на всички, които ме посрещнаха и показаха своето уважение!“. Това написа Лили Иванова в социалната мрежа Фейсбук по повод вчерашното й интервю за националната телевизия, събрало хиляди пред екрана. И пожела здраве и щастие на целия екип.

Иванова не беше давала телевизионно интервю пт близо 3 години. Най-голямата българска певица подготвя мегаконцерт в зала 1 на НДК на 31 март, където ще изпълни няколко нови песни и ще представи различни аранжименти на утвърдените й хитове.

Публикуваме интервюто й със съкращения.

– Песента „Този миг“ ще бъде чута за първи път на живо на твоя концерт в зала 1 на НДК на 31 март. Нещо повече за нея да ни кажеш?
– Музиката е на Веселин Веселинов-Еко, както аз го наричам „басиста на България“. Текстът е на Стефан Вълдобрев. И двамата за първи път пишат нещо за мен.
– Гледам те как говориш, как звучи гласът ти. Откъде тази енергичност у теб? Винаги си била толкова енергична, обаче тази енергия не се губи през годините. Как го постигаш?
– Не зная. Няма нищо специално да ям и да пия. Нямам нужда от алкохол, разбира се
– Никога ли не си пила?
– Никога не съм пила, нито пушила в живота си. За мен тези неща са непознати и не съжалявам за това.
– И сигурно не си общувала с хора, които злоупотребяват?
– Не, не, не! Ако разбера, че някой пие, въобще не отивам при него. Не понасям хора, които пият алкохол. Вкъщи имам алкохол, разбира се, но ако дойде някой, му казвам: „Алкохол в тази къща не поднасям“. Нека си знаят!
А енергията, за която ти питаш, мисля, че моята сила е в моя дух. Баба ми беше такава, майка ми – също.
– Има ли начин да преодолееш предателството, да простиш?
– Много често ми задават този въпрос. Аз отговарям почти едно и също.

Никога не забравям, ако някой ме е засегнал или ме е обидил

Не прощавам, но и не отмъщавам! Прошката е само пред Господ и само той може да наказва. Аз не мога да наказвам, нито да прощавам.
– Върви ли каляването на душата, на характера с много лишения?
– Е, чак пък лишения. Те са да не ям прекалено много, но това е моят начин на живот. Хапвам малко, но често. Но определена храна – тестени неща не ям, хляб не ям… Обичам шоколад и сладкиши, но си ги позволявам само когато имам концерт, защото ми трябва енергия. Въглехидрати ям много рядко, но много обичам.
– Ти вярваш ли в съдбата?
– Да! Съдбата е тази, която диктува събитията на всеки един човек.
– Това кога го разбра?
– Доста късно.
– Ванга има ли пръст в това, че ти вярваш в съдбата.
– Може и да има. Ходила съм при нея, когато съм имала проблем и тя ми е казвала винаги „Не се притеснявай. Пак ще имаш твоите рокли“. Не знам защо – рокли, костюми… Може би, защото аз много внимавам за моя имидж, за облеклото си, а навремето беше трудно да внимаваме, защото нямаше нищо. Каквото докопаш отнякъде… Но Ванга ми е казала нещо, което съм запомнила: „Не се притеснявай от нищо. Ще пееш до края на живота си“. Съжалявам, че някои хора трябва да го чуят. Както виждаш, всичко ме забавлява.
– Имаш много приятели, имаш своята публика. Много повече са хората, които те обичат.
– Зная. И искам да благодаря на моята публика. На първо място я слагам.
– Чувствала ли си се самотна въпреки толкова много обожатели?
– Един ужас ще е, ако доживея да се чувствам самотна. Аз обичам да съм сама. Да си сам и самотата са различни неща. Ако не съм сама за по-дълго време през денонощието, аз загивам.
– Твоите текстове винаги имат страхотно звучене. С тях се разказват истории, има философия. Има певци, които не ги интересува какво пеят, но ти не си от тях.
– Имах късмета и щастието да изпея текстовете на най-великите български поети – Яворов, Иван Вазов, Славейков, Дамян Дамянов, Павел Матев. Винаги съм се стремяла да имам съдържание в музиката си. Иначе не мога да изпея нищо.
– Една колежка е описала твой концерт, на който е дошъл твой почитател – глух. Стигало му само да те гледа. Ти запозна ли се с този човек?
– Запознах се само с журналистката – Дарина Герова. Страшно се разчувствах. Как може такова нещо?! Казал й „Дойдох само да я видя“.
– През тези години материалното, парите, имали ли са голямо значение в твоя живот? Помниш ли първия си хонорар от пеене за какво го похарчи?
– Беше осем лева, но знам ли за какво съм го похарчила. Имаше една много добра певица Ани Пармакова – майката на Васил Пармаков, пианиста. С мъжа си имаха бенд. Когато дойдох в София и исках да стана певица, ходех да ги слушам. Отидох на тяхна репетиция. Ани Пармакова държеше едно пакетче с бонбонки „Теменужки“ и си хапваше. Гледам, ама пари нямам никакви и си викам:

„Аз като порасна и спечеля пари, ще си купя и аз „Теменужки“

Не помня дали си купих…
– Цветя обичаш?
– Много обичам бели цветя.
– Гледах едно интервю у вас. В цялата къща имаше живи цветя.
– Все още е така.
– Злобата усещала ли си я с порите на кожата си? И в тази държава тя повече ли е?
– За съжаление – да. Тя е по-активна, но не може да победи любовта. Но злобата е най-жестокото чувство в света, най-унищожаващото чувство.
– Ти някога озлобявала ли си се към човек, който ти е навредил?
– Не, защото злобата разрушава. Тя е разрушително чувство. Това е болест и за онези, които се разболяват от нея, това е пагубно. Никак не ми се иска да бъда на тяхно място. Искам да спя спокойно.
– Имаш ли време да четеш книги?
– Да, вечер. Заспивам към два часа или два и половина, но гледам в 12 часа да съм си легнала с книгата. Обичам да чета, имам голяма библиотека. Предпоследната книга, която прочетох, страшно ме впечатли – „Факторът Чърчил“. За него бях чела разни неща, но не знаех подробности. Той наистина е бил фактор! Изключителен!
– Да те върна към Уинстън Чърчил. Замисляла ли си се какво би било, ако се беше родил в България?
– Знаеш го извода – нямаше да сме на това дередже.
– Можеше ли Чърчил да бъде политически герой у нас, какъвто е бил в Британската империя?
– Не знам дали съм права, обаче тук всичко се унищожава. Идват с лозунга „До мен нищо не е имало, почваме отначало. След мен и потоп“. Всичко разрушаваме. Защо?! Няма градивност във всяко едно отношение. Не само политическо. Градивността е нулева – в изкуство, в култура, в каквото и да било. Може само да осмеят някого, да му се подиграят, да го направят за резил. А всъщност себе си правят за резил.

http://www.standartnews.com/kultura-koncerti/lili_blagodari_na_mitko_tsonev_vav_feysbuk-327327.html

Лили Иванова беше специален гост в студиото на “Още от деня” дни преди концерта си в зала 1 на НДК, който е на 31 март. За пръв път в предаването прозвуча новата песен на певицата, чието име през годините се превърна в титла. Тя разказа, че музиката е написана от Веселин Веселинов – Еко, текстът е на Стефан Вълдобрев, двамата за първи път творят за нея. Сподели и как е създадена и как е влязла в кожата на тази песен.

Лили призна, че не знае откъде идва тази енергия, която излъчва на сцената през годините, но беше категорична, че никога не е употребявала алкохол и не е пушила, даже вкъщи на гостите си не позволява да го употребяват. “Моята сила е в моя дух”, подчерта Лили Иванова.

“Като дете никога не съм мислила, че ще ставам певица, даже аз завърших медицинско училище за медицинска сестра, дипломирана съм”, каза Лили и припомни на зрителите как е започнала кариерата си. За да може да се развива е имала щастието да ѝ преподава скъпа за нея учителка г-жа Савка Ненова, на която пожела много здраве и много щастие, и която я е научила да не хленчи, да не се оплаква.

За приятелите и приятелството Лили Иванова беше категорична, че приятелството трябва да се доказва, а за предателствата – че са висша форма на лицемерие. “Аз никога не забравям, ако някой ме е засегнал или ме е обидил, не прощавам, но и не отмъщавам, защото прошката е само пред Господ и само той може да наказва”, призна певицата. И досега никой, който я е обидил, не е отишъл да ѝ се извини.

Певицата коментира, че не се лишава кой знае колко, просто хапва малко, но често определена храна – не хапва тестени неща и въглехидрати, само шоколад и сладкиши обича, но си го позволява само, когато има концерт, защото тогава се нуждае от енергия.

На въпрос има ли мъж, който в този живот ѝ е помогнал и в професионален, и в личен план, Лили Иванова отговори, че има много мъже, които имат претенции за нейното създаване, но от Иван Пеев, втория ѝ съпруг, се е научила на много неща – да уважава всички музиканти, всички хора на изкуството. Другото име, което посочи е на Сашо Мирев. И беше категорична, че само това са хората, които могат да имат претенции за нейното създаване, които обаче никога не са ги предявявали. “Видели са в мене това, което имам като заложби и са заложили”, каза Лили Иванова.

На въпрос има ли съдба, Лили отговори: “Съдбата е тази, която диктува събитията”.

Певицата си спомни срещите с Ванга, която ѝ е казвала да не се притеснява, защото пак ще има своите рокли. Казала ѝ е обаче нещо, което Лили е запомнила: “Не се притеснявай от нищо, ще пееш до края на живота си!”

Призна, че обича да е сама, но не е самотна. “Ако не съм сама за по-дълго време в денонощието, аз загивам”, каза тя.

Певицата благодари на своята публика за любовта. Публиката е тази, която я зарежда.