BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Октябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Сен    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

«Бел Ами» от Дачев по Мопасан е драматургичен концентрат

Юрий Дачев е направил пиеса по романа на Мопасан, без да се притеснява да променя характери и диалози, както и да добавя нови такива. Получило ли се е — да. Най-вече защото използва драматургичните канони с пълна сила, което очевидно се дължи и на режисьора Бина Харалампиева. Самата тя определя драматизацията като най-виртуозната до момента работа на Дачев по епическа творба от такъв мащаб. Романът, оценен от Толстой като най-големия шедьовър на френската литература, още веднъж е послужил за нуждите на високото изкуство. Можем смело да заявим, че резултатът е отличен.

Запазвайки духа и основните сюжетни линии, Юрий Дачев не се фокусира само върху душевните метаморфози на главния герой, а преди всичко върху самопокваряването на елита. При това поднесено като обобщение за всички епохи, а не само в Мопасановия времеви ареал. Той находчиво видоизменя доста от образите — според кройката на актьорите, както сам се изразява. Така в изпълнението на Герасим Георгиев-Геро героят му Валтер, собственик на вестника, където Жорж Дюроа има амбицията да сътрудничи, се появява пред зрителя като завършен и безскрупулен циник, но по балкански фамилиарен, доста различен от Мопасановия първообраз.

Прекрасно разгърнат и изигран е образът на съпругата му Натали, в която се въплъщава Василена Атанасова. Нея определено публиката аплодира най-спонтанно. Героинята й великолепно демонстрира бездни от глупост, с което ни кара да се запитаме като Мопасан: нима наистина само глупостта е стожер на морала в съвременното общество?

Самият Бел Ами, в изпълнение на Калин Врачански, е верен на оригиналния замисъл, но малко блед. Израстването на героя от малък хищник до голям е добре поднесено драматургично, но именно поради замисъла на драматурга и режисьора Бел Ами често служи само като огледало, в което ние виждаме отразени останалите герои — кой от кой по-упадъчен и по-пропадащ в морален план. Това не значи, че играта на Врачански е слаба — напротив. Той изпълнява замисъла безукорно. Интересното е, буквално преди седмици актьорът влезе в кожата на друг изкусен прелъстител — Стриндберговия Жан от пиесата «Госпожица Юлия» (премиерно заглавие в афиша на Театър 199).

Като цяло «Бел Ами» на Дачев и Харалампиева взема на прицел обществото, излъчващо «смрад на пошлост и парфюм». В него и преди, и сега движещи сили са сексът, парите, властта. Тема, която вълнува Бина Харалампиева и в постановката й «Господин Балкански» от Георги Данаилов (в Младежкия театър).

А когато онова, което един творец има да каже на публиката, е осмислено през богатия му опит, резултатът е завладяващ — както в случая. «Бел Ами» на Дачев и Харалампиева сякаш крещи «Всеки социален елит плаща за мястото си с куп падения».

Адаптацията на романа “Бел Ами” за сцена се прави за първи път и оживя в Малък градски театър “Зад канала”. В ролята на коварния мръсник, който покорява женските сърца — Бел Ами, влиза Калин Врачански.

„Бел Ами“ е вторият роман на Ги дьо Мопасан, публикуван през 1885. В пиесата се разказва историята на провинциалния младеж Жорж Дюроа, който от дребен репортер се издига до депутат и политик, но не благодарение на собствените си възможности, а използвайки своята външност и въздействието си върху жените. Пиесата интелигентно загатва за разпада на нравите в Париж през XIX век, за преминаването от по-ниското към по-високото стъпало, за изкачването по стълбицата на общественото положение. Заедно с това се преплита и мотивът на прелъстяването и използването на нежния пол за постигане на собствените цели.

В „Бел Ами“ находчивият Жорж Дюроа се възползва от приятелството си с редактора Шарл Форестие, заема мястото му в семейството му като съпруг и като „ученик“ на умната и интелигентна г-жа Форастие, която диктува статиите и дописките. Освен това, той има любовна връзка с темпераментната г-жа дьо Марел, която го покварява и става съучастница в неговия конформистки начин на живот. Не само тя, но и други французойки помагат на парвенюто да се домогне до социалните върхове в обществения и политически живот.

Режисьор на тази актуална и за нашето време постановка е Бина Харалампиева. В ролите ще видите: Луиза Григорова, Герасим Георгиев – Геро, Василена Атанасова, Петър Калчев, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Домбори, Васил Банов и Владимир Димитров. Главната роля е отредена за красивият Калин Врачански, който перфектно влиза в обувките на Жорж Дюроа.

„Жорж Дюроа е образът на един мръсник, на един обикновен човек, който се повлиява от обществото, в което попада. Възприема нравите и начина на поведение на хората около него. И те самите не осъзнават какво чудовище отглеждат. Жорж попива техния пример, дори ги надскача“, разказва за образа си Калин Врачански.

Стартът на представлението, което ни радва с невероятна актьорска игра и много искрен смях, беше даден на 25 март. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5397771

Калин Врачански, чиито мъжкарски и актьорски темперамент не познава почивен ден, отново върти на пръста си тълпа от госпожици и госпожи — този път в Малък градски театър «Зад канала». Талантливият чаровник облича костюма и слага мустаците на Жорж Дюроа — един от най-магнетичните и охулвани герои във френската литература. Псевдожурналистът от провинцията за отрицателно време превзема Париж, за да стане депутат и политик по единствено възможния за самозванците начин — чрез секс, агресия и йезуитщина. Неслучайно романът «Бел ами» има 35 издания само за четири месеца, а самият Виктор Юго го нарича «най-големия шедьовър след «Клетниците». Тук и сега Юрий Дачев е направил отлична драматизация на творбата, която разкрива тоталния срив на нравите в края на XIX век — период на поредната морална криза в Европа. Авторът обаче прави реверанс към философията на оптимистите — той е убеден, че светът превръща доброто момче в антигерой. Докато Мопасан през цялото време подозира, че Жорж е роден гадняр и няма кауза или любов, която може да го задържи на повърхността. Той прелъстява и съсипва наред — танцьорката проститутка, иначе обиграната съпруга на приятеля си Форестие, девствената и непослушна дъщеря на своя шеф, нейната уж консервативна, но палава майка, фриволната и независима Дьо Марел от баш бо монда — подходяща съучастничка в еротиката и интригите…

Калин Врачански прави различни дуети с всяка една от дамите, като особено зрелищен и майсторски е този с Василена Атанасова. Така поквареният бивш романтик се превръща в чудовищен властелин на светското общество, задъхващо се от собствените си грехове — и без надежда за промяна. Герасим Георгиев-Геро е чудесен като собственик на вестник — пластичен, модерен, коварен, безпардонен. Истинско зло върху пиедестала на институцията. Васил Банов е автентичен и колоритен като аристократа, който назовава действителността едно към едно, но няма кой да го чуе. Както казва Мопасан, «животът е въпрос на нюанси». Човекът, създал огромно като обем и смисъл творчество, умира на 43.

Бина Харалампиева режисира още Луиза Григорова, Петър Калчев, Алиса Атанасова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Атанас Чопов. Сценографията е на Петя Стойкова, музиката — на Асен Аврамов.