140 години от началото на Априлското въстание

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Август 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июл    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

140 години от началото на Априлското въстание

На този ден, преди 140 години една пукнала пушка в Копривщица поставя началото на Априлското въстание. Предния ден предателство изяснява на турците малка част от мащабите на готвеното въстание. Те изпращат десетина заптии да арестуват съзаклятниците, както си мислят, само от подбалканското градче Копривщица.

Местният председател на комитета Тодор Каблешков успява да се изплъзне и събира всички свои съратници, въоръжени и облечени в четнически униформи. Заповядва да се бият камбаните и с петнайсетина човека превзема турския конак, припомня сайтът Българска история.
Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.
Беновски създава конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета“, с който започва да обикаля близките села, за да ги вдига на оръжие. В резултат многохилядни орди башибозук и редовна турска армия плъзват срещу въстаниците. Само за няколко дни всички въстанали населени места в района на Средногорието (Стрела, Клисура, Копривщица, Панагюрище) са потопени в кръв, а тази съдба очаква и по-късно въстаналите Батак, Перущица и Брацигово.
В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците били предварително блокирани от турските власти, въпреки което успяват да се организират малки чети, които да продължат борбата. Именно такава е четата на поп Харитон, която прави истински чудеса от храброст и задържа редовната турска армия близо седмица. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.
Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Само една година след кървавото потушаване на бунта, Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа вече съществува и държавата България.
http://www.plovdivskinovini.com


Мостът в Копривщица, където пуква първата пушка на Априлското въстание


В памет на героите от Априлското въстание в Копривщица


Къщата на Каблешков в Копривщица


Поклон


Пантеонът на Раковски в Котел


… от баташкото клане


В църквата на трагедията в Батак


Църквата на трагедията в Батак

http://www.ndt1.com/article.php/20160420090954929