Бог обича България и българите обичат своя небесен отец

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз

Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.

юни 2022
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Бог обича България и българите обичат своя небесен отец

Днес е Велики Четвъртък. В навечерието на един от най-големите християнски празници – Великден, вратите на патриаршеския дом се отвориха за зрителите на bTV. Пред камерите на „Тази сутрин” застана Негово Светейшество българският патриарх Неофит.

Как сте?

Добре за часовете, които ни остават до великия християнски празник, празник на празниците – Възкресение Христово. Не можем да не се вълнуваме всяка година на този ден. Вярвам, че колкото повече се приближаваме към празнуването на Светото Възкресение, толкова радостта ни става все по-изявена и подобаваща за този празник.

Ваше Светейшество, поехте църквата от дядо Максим. Трудно ли Ви беше?

Трудното е, че приснопаметният български патриарх Максим имаше своето предано отношение към светата ни църква и светото православие. Да се следва неговият пример не беше никак лесно.

Кое е най-ценното нещо, което донесохте със себе си в този дом?

Достатъчно ми е словото Божие, светата Библия да продължи да бъде настолната ми книга и така да продължим.

Кога открихте Бог в сърцето си, Ваше светейшество? Кога разбрахте, че ще посветите Вашия живот на него? Вашето семейство е било много религиозно. Майка Ви ли беше жената, която Ви въведе в Църквата, в църковния живот?

В нашето скромно семейство водеща възпитателка беше майка ни, която обичаше божия дълг, църковния живот, църковните песнопения и се стараеше да ни внуши на нас, нейните чада, респект към Господа Исус Христа и към неговото спасително слово. Тя пожела да ни въведе в Божия дом, където да се възпитаваме в църковния дух.

Аз съм бил около 5-годишен, когато ме поканиха служителите на катедралния храм „Света Неделя” да бъда въведен в светинята и по-късно подстриган за четец, за да продължа с радост и близост до светинята своето духовно развитие.

Роден сте през 1945 г. Тогава не е ли било трудно, в детските Ви години, да се ходи на църква? Вярата е била преследвана.

Който беше готов да тръгне след Христа, както светите апостоли не са се страхували от затруднение.

А Вие страхували ли сте се?

През тези години аз бях ученик, студент. Специално към мен не са били предприемани някои действия, които да утежнят живота.

Кои са били според Вас най-трудните години в църквата?

Трудни години има винаги за църквата и за нейните чада, които й са предани.

Видели сте обаче годините на атеизма, живели сте в тях, видели сте и годините на възхода. Кой е бил по-трудният период за българската църква?

Периодът на атеизъм беше по-продължителен и по-тежък за понасяне. Не по-малко вреда беше нанесена и от разделението на църквите по време на разколническия период. Слава Богу, че своевременно с Божия помощ се преодоляха и двата периода и сега църквата ни става все по-силна, организирана и в служба на своето паство.

Помните ли годините на разкола? Брат Ви разказва, че сте се качили да биете камбаната и тогава сте побелели.

Тогава бях главен секретар на Светия синод и понеже Синодалната палата беше окупирана от представители на разкола, Светия Синод беше лишен от залата на заседания. Не можеше да се провеждат заседанията на Светия синод. Имаше разделение между свещениците и тази тревога трябваше да бъде час по-скоро оповестена.

Вярно ли е, че сградата на Светия Синод е имало опит да бъде превзета?

Да, с много грубости, с много жестокости, с много опасни действия се атакуваха, както тази сграда, така и други учреждения, които са под ръководството на Светия синод.

Има ли млади хора в църквата сега?

Радостното е, че това е така. Има много млади хора в храмовете, заедно със своите дечица, общуват си и това е радостно.

Благодарим на Бога, че привлича тези млади души за добър пример и установяване на добри контакти между християнските семейства.

Аз съм убеден и мнозина от нас очакваме въвеждането на вероучението в българското училище да стане колкото е възможно по-навреме, за да се ползват децата от този богат извор на църковни знания и да има библейска и евангелска нравственост.

Успявате ли да изпратите навсякъде свещеници по големите празници, да бие камбаната поне, да се чува?

Там където няма служба, обикновено се възлага на клисаря, който отговаря за храма да оповестява празничните дни с камбанен звън. Това стопля вярващото сърце, хората отиват до храма, палят свещица, поздравяват се един друг, а когато има възможност да има свещеник, това е голяма радост за тях.

Скоро празнувахте 70 години юбилей. Какво разбрахте за тези 70 години? Направихте ли си ваша равносметка за изминалото време?

Преди всичко на тази възраст човек вижда че само Бог е вечен. А всичко отминава и е преходно.

Равносметката е полезна дотолкова, доколкото имаме възможност, имаме време да направим нещо добро и да продължим да го правим, докато Бог ни е дал земните дни.

Бог е абсолютното добро. И той иска от нас да бъдем добри. „Каквото сте сторили на моите най-малки братя – мене сте го сторили”, казва Спасителят.

Ваше светейшество, какви са думите Ви към вярващите в навечерието на Възкресение Христово?

Предстои да бъде отново празник на Христовото възкресение и във всеки дом да влезе светлината на възкръсналия, за да бъде наш мир, наша радост и наше спасение.

За какво се молите всеки ден?

Когато в празнични дни попитаме богомолците, богомолния народ „За какво се помолихте?” и те обикновено казват на първо място за здраве. „За здраве на нашите чеда, домове, близки и на всички хора.”

Българинът от какво възкресение се нуждае? Какво трябва да възкресим, за да продължим напред?

България е нашето отечество и ние всички трябва да я подпомогнем в нейните старания да се случват добри неща в живота на родината ни и у нас.

Българинът почит към Бога ли има или по-скоро страх от Бога?

Това е едно от достойнствата на нашия народ – да обича своята вяра и да я предава на своите деца, внуци и близки. България и православие са идентични понятия. Нека сме щастливи с това, че Бог обича България и българите обичат своя небесен отец.

Вашето пожелание към хората, Ваше светейшество?

С отеческа обич в навечерието на Великия празник на празниците Възкресение Христово на целия български народ пожелаваме здраве, радостни дни, благополучие, мир и щастие за всеки християнски дом.

И съвсем скоро да се поздравим с „Христос Воскресе”.

[flv:http://vid.btv.bg/btvnews/2016/04/28/patriarh_20160428_085556_1461823441-1.mp4 640 360]