BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

На многая лета за Любомир Левчев!


Дора Бонева и Любомир Левчев.

Навръх своя 81-ви рожден ден — 27 април, живият класик Любомир Левчев отвори вратите на своя дом за всички, които пожелаха да го поздравят. С различни подаръци и разкошни букети го поздравяваха и вдигаха наздравица десетки известни личности, прекрачили прага на това култово място срещу Докторската градина — дома, чийто ключ преди 40 години Левчев подарява на Владимир Висоцки, за да се чувства великият руски бард сред свои, когато и да дойде в България. Сред гостите бяха проф. Захари Захариев, дипломатът Николай Шопов и ексдепутатът Петя Шопова, издателите Иван Гранитски и Виктория Бисерова, писателите Катя Кремзер, Мария Митева и Павлина Павлова, адв. Георги Богданов и инж. Иван Станев, журналистът Кеворк Кеворкян, както и Янис Лиолиос — председател на новосъздаденото Българо-гръцко културно дружество.

Художникът Стефан Чурчулиев и личната асистентка на Левчев — Юлия Малинова, изненадаха рожденика с необичаен подарък — библиофилско издание, току-що излязло от печат в лимитиран тираж, съдържащо посветени на Любомир Левчев стихотворения от съвременни поети. Сред тях са: Елка Няголова, Иван Брегов, Роза Боянова, Николай Шопов, Катя Кремзер, Павел Славянски, Павлина Павлова, Тома Марков, Рада Добриянова, Иван Гранитски, Анжела Димчева, Михаил Белчев, Петър Велчев, Митко Динев, Иван Матанов, Валентин Кръстев. Просълзен от този жест, Левчев целуна книжката и вдигна наздравица за възраждането на българската култура. А днес домът на поета ухае богато на цветята, изпратени от негови приятели и почитатели, сред които беше и Бялата дама на българската поезия — Елка Няголова. Ето нейното послание — „Опаковка за подарък”, с което започва новата книга:

Искам нещо да ти подаря:

една чаша

със сребърно тънко краче,

в която и най-горчивата глътка

да носи утеха;

Усмивка една,

която при теб да пристигне

в най-мрачното утро

и златен прашец

да разсипе наоколо;

Бяло перо,

след което олекна крилото ми,

а ти отдолу шептеше наум:

„Не бой се! Ще стигнеш!

В това е магията —

с едно крило даже да долетиш…”

Искам нещо да ти подаря:

една рамка за спомена,

който някой ден

беден художник ще нарисува;

Един дъх на надежда

за деня, в който

нашият общ приятел,

дето трудно вървеше

с трикракия тежък бастун

и с пареза (но не на душата!),

проходи с делтаплан по небето…

Искам нещо да ти подаря…

Нещо, отвъд този стих,

отвъд лакриматорите на думите,

може би – вик на делфин,

позорно подслушан от мене

тук, на брега,

когато на някого се изповядваше…

(Така и не разбрах на кого.)

Само знам: беше светло –

като нишката сребърна на хоризонта

преди първия лъч…

Ще запитам един познат бижутер:

колко сребро му е нужно

за една сребърна чаша?

Исках нещо да ти подаря…