Австралийка от Русия научи за прадядо септемвриец със смъртна присъда

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
април 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Австралийка от Русия научи за прадядо септемвриец със смъртна присъда

Роднини

„Говорих с баща ми Виктор в Москва днес, за да му кажа, че сте намерили братовчедите ни в България. Преди да му съобщя новината, помолих да седне, за да не падне от вълнение. Никога не съм го чувала толкова щастлив. Не можеше да повярва, че съм открила близките ни 40 г. след последната им среща и веднага поиска адреса да им пише. Помоли да благодаря на „24 часа“, без който намирането не би било възможно. Поднасям ви цвете, каквото означава името ми на български.“

Това казва 37-годишната Цветана Спасова от Сидни, когато разбира, че сме намерили роднините на прадядо й Стоимен в Пловдив и с. Славовица.

Тя е родена в Москва, от 1993 г. е омъжена в Австралия, но в жилите й тече българска кръв.

„През 1923 г. прадядо ми Стоимен напуснал България с жена си Йорданка и част от 5-те им деца. Заминали за Русия, но не знам какво го е принудило“, каза в началото на издирването жената. Когато разбира, че Стоимен имал смъртна присъда като участник в Септемврийското въстание, е още по-нетърпелива да научи подробности.

Не по-малко щастлив е и 69-годишният й баща Виктор. Той видял близките си в България за последен път през 1971 г., когато 30-годишен гостувал на братовчедите си в Пловдив. „Скоро след визитата татко се оженил, родили му се 2 деца – аз и сестра ми, завъртяло го ежедневието, работата, семейството, отглеждането ни. Никога повече не им писал, нито ги потърсил, те – също. Така връзката прекъснала“, разказва Цветана.

Преди време тя прочела в една книга, че хората започват да се интересуват от миналото си или когато близките им умрат, или когато не помнят нищо вече. „Реших, че не трябва да чакам. Миналата година, когато баща ми гостува в Австралия, имахме дълъг разговор за моите дядовци и прадядовци в България“, казва жената.

Така разбрала, че с прадядо й Стоимен в Москва останали 3 от децата му – Асен, Марта и Стоян, а жена му Йорданка се върнала в България със сина им Иван. През 1961 г. най-големият – Асен, гостувал на майка си, брат си и сестра си в България. После майка му Йорданка живяла 2 г. при него в Москва.

През 1971 г. и синът на Асен – Виктор, посетил родината на баща си. „Баща ми Виктор пази прекрасни спомени от това гостуване, макар че някои детайли са му избледнели. Затова реших да го изненадам, като опитам да намеря братовчедите му“, казва Цветана.

Тя пазела издирването в пълна тайна „Не исках татко да бъде огорчен в случай на неуспех. Сега виждам, че вълнението му е двойно по-голямо“, споделя жената.

Тя няма търпение да влезе в контакт с близките, които не е виждала никога. „Надявам се да се срещнем някой ден, а те да бъдат също толкова ентусиазирани, колкото и аз“, завършва Цветана.
Знаят ни като роднините от Москва

Търся живи роднини на прадядо ми Стоимен и прабаба ми Йорданка в България. Той е роден през 1877 г. в с. Славовица, а тя – в Пазарджик. Двамата имали 5 деца. В началото на 20-е г. 3 от децата им – Марта, Стоян и Асен – моят дядо, емигрирали в Москва и Одеса. Другите две деца – Лазарина и Иван, останали в България. През 1971 г. баща ми Виктор гостувал на близките си в България, но после връзката прекъснала. Надявам с ваша помощ да я възстановим. За Лазарина знаем, че имала дъщеря Виолета, която живеела със семейството си в Пловдив, но за Иван нямаме никаква информация.

Те ни знаят като роднините от Москва. Аз съм единствената, която живее в Австралия.

Цветана Спасова, Австралия
Издирването започна от Славовица

Издирването почна от пазарджишкото с. Славовица, откъдето е родом прадядото на австралийката. С любезното съдействие на кметицата Стоянка Костова откриваме живи роднини на емигранта Стоимен – внуци и правнуци на брат му Иван. На Стоимен са посветени 2 стр. в книгата „Славовица – родното село на Стамболийски“, публикувана неотдавна. Там той е наречен Кехайов, разказана е съдбата му, вкл. че през 1938 г. е станал жертва на сталинските репресии в Одеса.
Дияна Пенева: Прадядо е разстрелян от Сталин

Ако някога фамилията на Дияна Пенева реши да си направи родова среща, за нея ще трябва да пристигнат близки от 5 държави. Семейството е разпиляно в България, Русия, Англия, Ирландия и Австралия.

Че има роднини и в страната на кенгуруто, пловдивчанката научи от „24 часа“, който й съобщи, че я издирват братовчед й Виктор от Москва и дъщеря му Цветана от Австралия. Намирането се оказа трудно – старият адрес вече не съществува. Някога къщата на пловдивската ул. „Полк. Дрангов“ 9 била най-интересната в кв. Кършияка – обградена с лехи зеленчук и собствен рибарник.

В него стопаните стигнали до тон добив на толстолоб и бял амур годишно. От идилията днес няма и помен – къщата е съборена, за да се разчисти терен за нови булеварди и хотел „Санкт Петербург“. Потомците на рода имат панелки в появилите се блокове, а Дияна държи аптечка сред тях. Затова най-възрастните я познават и помагат на „24 часа“.

Дияна къта в албум с твърди корици старите снимки на рода. Историята започва от черно-бяла фотография, правена на екскурзия в Хисаря – единстветата запазена снимка на семейството. На нея са прадядото Стоимен и прабабата Йордана с 5-те им деца Лазарина, Иван, Асен, Марта и Стоян.

„До раздялата им се стигнало заради участието на прадядо ми Стоимен в Септемврийското въстание“, казва Дияна. Той купил с лични пари оръжието за бунта в Пазарджик. Жена му пък била братовчедка на Ал. Стамболийски. След потушаването на бунта Стоимен бил осъден на смърт и семейството решило да бяга от България. Мъжът повел жена си Йордана и 4 от децата им. Тук останала само най-голямата дъщеря Лазарина – баба на Дияна, която току-що се била задомила.

Фамилията първо минала през Виена, после се озовала в Москва. Стоимен веднага постъпил в Коминтерна. Климатът обаче съсипал крехкото здраве на жена му и тя се върнала в България със сина си Иван. В Русия останали Стоимен и другите 3 деца. Скоро след това Сталин наредил чистка в партията, на мушка били взети всички чужденци и през 1933 г. Стоимен бил разстрелян. Днес името му е на паметник в Одеса. След смъртта му Асен станал главен архитект на Москва Бракът му с Елена спасил жената от немски произход от концлагер. Любовта им създала 2 деца – Виктор и Марина.

Сестрата на на Асен – Марта, така и не се омъжила от жал по голямата си любов в България – момчето загинало като партизанин. После станала министър на продоволствията. Стоян пък бил мобилизиран в Отечествената война. В сражения паднал убит най-близкият му другар. За да избегне участта на баща си от Сталинските репресии, Стоян мушнал своите документи в куртката на загиналия си приятел и взел неговите. Така за официалните власти той бил мъртъв, а съпругата му – вдовица.

С новата самоличност Стоян се оженил отново за нея.

За първи път Дияна се срещнала с близките си през 1959 г., когато в България пристига семейството на чичото Асен. После 18-годишна отива на комсомолска екскурзия през 1962 г. в Москва. В куфара майка й пъхнала и адреса на тамошните роднини. „Когато ме видяха на вратата, не можаха да повярват“, спомня си Дияна. Щом преминала първоначалната радост, вуйчото повел гостенката да й покаже местните забележителности.

„Първо отидохме пред мавзолея на Ленин, където се виеше опашка 1,5 км“, казва Дияна. Асен обаче говорил с един от милиционерите и благодарение на високия си пост издействал българчето да се поклони пред вожда, без да чака ред. После видели Третяковската галерия и ГУМ – Государствения универсален магазин. „Там ми купиха ски за бягане“, усмихва се Дияна.

През 70-те г. Виктор успял да върне визитата и пристигнал в Пловдив. След него под тепетата било и семейството на Стоян.

Българската жилка в рода не е чак толкова многолюдна. Лазарина, която останала в България, и съпругът й Петко – основател на читалище „Георги Търнев“ и един от първите изпълнители в Симфоничния оркестър и пловдивската опера, имали само 1 дъщеря – Виолета – майката на Дияна. Дълги години тя работила като стоматолог и днес е пенсионерка на 86 г. Щерката завършила фармация и от 40 г. продава лекове на хората в квартала.

„Бе празник, когато вуйчовците от Москва дойдоха на гости“, казва Дияна. За визитата на Стоян даже я освободили от пионерски лагер по изправителна гимнастика, където трябвало да свири на акордеон. Днес се радва, че може да възстанови връзката с роднините и някой ден да посрещне на гости и братовчедката Цветана от Австралия.