BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июнь 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Яворов — за кого гърмят куршумите. Разсъждавания.

Начало: http://bgdiaspora.h3b.ru/12002

Загадката как умира Лора Каравелова не е разследвана никога по правилата. Това се оказва след нов прочит на прочутото “Дело 205” в оригинал. Затова въпросите самубила ли се е жената на Пейо Яворов, той ли я е гръмнал и защо после той посяга и на себе си в нощта на 29 срещу 30 ноември 1913 г. все още стоят със страшна сила. И България не знае убиец ли е един от най-върховните ѝ синове — поетът и революционер Пейо Яворов, който се нарежда на върха до Христо Ботев.

Много от обстоятелствата, при които Лора умира, остават извън кориците на делото – те изобщо не са отразени в него. Така че какво друго освен спекулации да очакваме? Щом следователят, прокурорите, лекарите и патолозите не са извършили елементарни действия, които още тогава са можели категорично да изпишат “край” под любовната трагедия:

Първо: Защо не е направена експертиза на кръвта на Лора, след като е било известно, че Лора е пристрастена към кокаина? С кокаин сцената на “самоубийството” ще изглежда съвършено различна!

— Лора е била наркоманка — разкрива Тома Иванов, уредник на музея в родната къща на Пейо Яворов в Чирпан, който цял живот проучва темата. — В едно свое писмо от Париж тя моли не друг, а самия Яворов да ѝ изпрати кокаин. Поетът споделя, че тя се чувства много по-спокойна и по-добре под въздействието на кокаина.

— Интересно! Съдебна медицина вече е правела подобни изследвания — коментира криминологът проф. Костадин Бобев. — Първите методи са били серологични. Серумите на Мерк, които са били използвани, точно по това време са открити и предложени на пазара.

— В тия мигове на бяс Лора сигурно е ставала три пъти по-бясна от обикновено — анализира известният психиатър доц. Георги Койчев. — Защото кокаинът е такъв, той отключва много мощна агресия. Нещата излизат от контрол. А с виното, изпито онази вечер, става още по-страшно!

Защо следователят Иван Бояджиев не си задава тези въпроси, след като на разпита Яворов директно му казва за проблема? Свидетелите по делото потвърждават, че на партито преди инцидента всички са изпили по около 3 чаши сливенско червено вино. Но защо при огледа на местопроизшествието не се намира и следа от кокаин? Следователят претърсва цялата къща “косъм по косъм”, както се изразява самият той, рови включително в интимните вещи на Лора, но установява, че “всичко е в пълен ред”, единствено в пепелника на масата има една нервно угасена цигара…

Второ: Защо следователят допуска бившият съпруг на Лора д-р Иван Дренков да нахлуе панически на местопроизшествието още на другия ден? Според топкриминалиста Ботьо Ботев няма случай в практиката, при който детективът да не се върне за втори оглед на местопроизшествието, защото винаги възникват нови и нови въпроси. Но следователят се окопитва и слага стражар пред дома на Яворови на ул. “Раковски” 126 едва след тараша на Дренков.

Много е важно какво е иззел бившият? Знае се за документи на ВМРО, които той набързо връща след едно скръцване със зъби от лидера Тодор Александров, защото македонецът не си е поплювал. Но колекцията на поета с оръжия, свалени от стената, изчезва. Знае се за книги и писма на Яворов, които според проф. Михаил Неделчев са загубени за историята завинаги. Което си е престъпление! Проблемът е защо наследниците на Лора обвиняват поета в убийството ѝ, след като никога не извадиха нито ред от тези писма, нито каквото и да е годно доказателство? И още – дали д-р Дренков, който сам е пострадал от недостатъците на Лора, умишлено не е заличил и следите от кокаина? Вероятно Дренков е действал по поръка на Екатерина Каравелова и е искал спешно да потули пред обществото злепоставящи факти за дъщеря ѝ.

Щом не са намерили наркотик, тогава?

— Може да е била в абстиненция, тоест да ѝ е липсвал кокаинът — предполага опитният психиатър д-р Маргарита Василева. — Но алкохолът и злоупотребата с кокаин — това са съобуславящи фактори. В случая си е доминирала нейната личност!

Според проф. Бобев вероятно специалистите са сметнали, че не е нужно изследване на кръвта при убийство с огнестрелно оръжие. Така ли?

Трето: Тогава защо не е направена натривка на ръцете на Лора и Яворов за барутни частици?

— През 1913 г. познати ли са такива експертизи? – запитах проф. Бобев.

— Парафиновият тест на ръцете вече е бил разработен в Одеса няколко години преди това, бил е известен и у нас. Парафинът, като се втвърди върху кожата, барутните частички дават реакция. Тогава това е било най-новото!

— При скандала със смъртта на Лора не е ли било най-важното да им направят натривки на ръцете, за да се установи кой е стрелял?

— Необходимо е било, особено за Лора, защото майка ѝ Екатерина Каравелова е настроила целия хайлайф срещу Яворов, като навсякъде публично го е обвинявала в убийство. Ако бяха направили този тест, днес щяхме да сме сигурни дали се е самоубила, или не.

— А натривки върху неговите ръце?

— На Яворов не е имало смисъл, защото пистолетът си е негов. Той е ходел някой път да стреля като на стрелбище. Винаги остават такива частици върху ръцете на военните и на полицаите, колкото и да си мият ръцете. А барутните частици имат едни нитрогрупи, които се използват и в мазила за бръснене, така че може да се докажат и без да е имало стрелба.

— Не е ли съмнително, че е “пропуснат” и този тест?

— Няма умисъл! Просто неподготвеност и незнание…

Фактът, че Пейо Яворов е бил революционер и е воювал, се използва от висшите съдии едва ли не като доказателство, че той е бил способен да посегне на жена си. Подобно на мечката стъвница — само първия път е трудно да убиеш човек, след това може да ти стане навик.

Самият поет много страда именно от този отвратителен начин, по който се изопачава неговата готовност да пожертва живота си за свободата на Македония. Трогателни са клетвите му “в гроба на майка си”, че не е убивал никога и че е невинен за Лора.

В Държавния архив се съхраняват много спомени на негови съратници по борба, които го описват като човек, когото обикват, защото е мил, топъл, винаги внимателен и учтив. Те самите оплакват с истински сълзи съдбата на своя войвода, който постоянно ги учи да не погубват човешки живот ненужно! Но ние не знаем дали в архива е събрана цялата сурова истина. А и аргументът, че Пейо Яворов е велик поет със заслуги, за съжаление, е несъстоятелен, когато се разследва смъртен случай.

— Участвал ли е Пейо Яворов в истински сражения, или е стоял настрани като поет и те са го пазили? – питам лидера на ВМРО Красимир Каракачанов.

— Не, той си е бил войвода на чета, как? Как настрани? Няма настрани!

— И е стрелял като всички останали?

— Да! В началото той е четник, после войвода. Войводата не може да стои настрани. Той не е бил политически офицер!

— Понеже тук-таме пишат, че той не е стрелял изобщо!

— Е, как няма да стреля? Сега, дали е убивал, не мога да ти кажа. Но той има няколко сражения, които са описани. Той има една написана биография на Гоце Делчев. Има една книга на Златина Хлебарова за връзките между Тодор Александров и Пейо Яворов. Участвал е и във въстанието, и в Първата световна…

— Тоест съвсем нормално е в тази ситуация и да е убивал хора?

— Сигурно, сигурно! В оная ситуация това не е било кой знае каква дилема. На война като на война! Ти не отиваш в гората, за да не срещнеш вълка, а точно затова отиваш – да го гръмнеш!

Тоест жестокият екшън, който самият Яворов разкрива в документалната си творба “Едно сражение”, не е само художествена хипербола. Там поетът, по войнишки опиянен от кървавата битка с турския аскер, без да му мигне окото, се цели в жертвите си, защото, ако не ги убие, те него ще убият. Заедно със своите авери той пребива с камъни един турчин.

— Това е друго! Военна ситуация – разсъждава на глас топполицаят Ботьо Ботев. — Дори да приемем, че Яворов е стрелял срещу Лора, това не е умишлено. Освен да е инцидентно. Какво трябва да стане, за да направи той това — един интелигентен човек като него? Тя да се нахвърли върху него? Да почне бой? Това ли? Което е невъзможно! И плюс това да вземе пистолет и да го опре в нея? Няма логика!

Значи, другата теза да анализираме – за неговата дълбоко наранена душевност поради това, че пред него се самоубива неговият любим човек и че той носи някаква избуяла несъзнателно вина. Той импулсивно взема решение и се застрелва. Това не е поведение на убиец! В практиката имаме много случаи — афектира се, отива, стреля, убива, убива и децата си дори и се самоубива. Такива случаи има. Но то е при хора под средното ниво, а не при личности с изтънчен интелект. Но пак казвам, това са съждения. Те не доказват нищо!

Четвърто: Защо не е направена психиатрична експертиза, за да се разберат структурата на личността, мотивите и психичните състояния и на двамата? Психиатричната клиника на Медицинска академия е съществувала от 1866 г., тоест от 50 години вече, а ексцентричната и експанзивна Лора е имала, меко казано, странности.

Вероятно фактът, че Лора е била дъщеря на бившия министър-председател Петко Каравелов и на вездесъщата му жена Екатерина, е накарал разследващите да не ровят много-много. Но днес се оказва, че причина Лора да стигне дотук, не е в Яворов. Ревността ѝ към любимия мъж е била следствие. Първопричината е именно майка ѝ, Екатерина! Има ли изненадани?

Писмата на Лора до майка ѝ са сърцераздирателни. Когато е в чужбина, Лора ѝ се моли като ранено дете да дойде и да я види. Чака я, все повтаря и повтаря: “Ще дойдеш, нали? Нали ще дойдеш? Нали ще дойдеш? Аз няма да съм лоша вече!” Обещава ѝ дори, че ще събира пари за “Партията”?! Има предвид Демократическата партия на баща си, Петко Каравелов… Екатерина не отговаря изобщо на някои от тези писма. Когато Лора се развежда с фаворита на майка си д-р Иван Дренков, Екатерина се явява на делото като негов свидетел срещу дъщеря си! Екатерина ядно упреква Лора, че “мрази”сина си от Дренков — Петко. Вбесена, Лора пише: “Тя искаше да ме накара да повярвам, че съм луда!” и “Аз бих се убила само за да я накажа, да я смажа…!”

Екатерина притиска дъщерите си да се омъжат за богати мъже и не може да понася Яворов. Тя го вижда един-единствен път в живота си – при запознанството му с Лора на прословутия излет в Драгалевци през 1906 г., и отказва да го признае за зет. Често го обижда, че бил “син на касапин”. Без да отчита факта, че самата тя е дъщеря на перачка. Със своя “аристократизъм”, който придобива само защото има шанса като млада да се отърка до истински аристократи в Русия, тя трови постоянно децата си. Но по-лошото е, че Екатерина не идва дори когато Лора умира. От Русия, където уж е на мисия, изпратена от цар Фердинанд, тя изпраща хладнокръвна заповед: “Балсамирайте Лора!” Проф. Михаил Неделчев описва как мъртвата Лора, инжектирана с формалин и прекалено гримирана, стои изложена в църквата цели три дни, защото всички чакат да дойде майка ѝ. Напразно! Екатерина се връща от Русия след шест месеца.

През това време, вживяла се в ролята си на дипломатка, Екатерина Каравелова пише до “милия” и “добър” господар малко известни, горещи писма, които откривам в Държавния архив. Там тя ентусиазирано го съветва как да се сближи с Русия. Няма и следа от лична скръб. В едно от тях развълнувано съобщава на Негово Величество, че ѝ предстои да се срещне с пророка Григорий Распутин! Предсказанието на Распутин за съдбата на Фердинанд и на Каравелови остава неизвестно засега…

Десетилетия по-късно Екатерина споделя, че при новината за смъртта на Лора ѝ идвало “да вие като селянка”, но не издала болката си публично. Е, как да ѝ вярваме днес? В спомените си тя разказва за цар Фердинанд, че отношенията им били съвсем бегли, като описва една-единствена омразна сцена между тях. Това си е лъжа пар екселанс. Може би тя се е надявала, че личната ѝ кореспонденция с царя ще остане в тайна?

Мемоарите на Екатерина издават още нещо поразително – тя не понася секса с мъжа си Петко Каравелов. Не му разрешава да я доближи цял месец след сватбата: “За мене актът бе не наслада, а отвратително насилие!” Животът ѝ с него е задължение да “помага”.

Какви са последствията от всичко това за двете ѝ глезени дъщери? Едната, Виола, полудява. След като съпругът ѝ, големият журналист Йосиф Хербст, изчезва безследно при репресиите срещу левите сили през 1925 г., тя ходи десет години из София с табела на врата “Някой виждал ли е Йосиф Хербст?”. А другата, Лора, пише разкази: “Писма до никого”, пропити от погребални чувства, и “Тъмно е” с подзаглавие “Из дневника на една луда”, в който “тъмнината отдавна я преследва”.

По Лора, казват, всички мъже припадали. Но защо тогава тя преследва избраниците си по един комплексиран и унизителен за всяка обикновена жена начин? Преди Яворов тя преследва и Елин Пелин, както и дипломата Петър Нейков, когото накрая успява да разведе. За пръв път атакува Яворов със страстните си обяснения не къде да е, а на гроба на голямата му любов, Мина, където той стои по цели часове, потънал в мъка. После често обвинява поета в “убийствено равнодушие” и повелява: “Аз искам много, искам всичко или нищо!”

— В тези женски истерии нещо не е наред. Сякаш съпружеският им живот не е пълноценен? – питам внучката на поета Явора Стоилова.

— Непълноценен е. Яворов не може, не иска да бъде опитомен! Той е отегчен от Лора, която все по-често изпада в нервни кризи. Тя всеки момент прави номера или търси духовна връзка с него, но всичко това е поднесено по един изключително агресивен начин.

Тя го обсипва с думи, с писма и бележки, като му повтаря до изнемога, че го чака, че го целува, че го обича, че не може да го загуби, че иска той да е само неин и да са само двамата. И… че го мрази: “А мене това ме измъчва до полуда и аз те мразя винаги, когато ти казваш, че ме обичаш. Толкова повече те мразя, колкото по-жадно очаквам любовта ти, защото все по-малко вярвам, че ти си способен на нея!” Поетът се оплаква на приятелите си, че тя го следи навсякъде и го ревнува от всичко, дори от мъртвите. “Дива ревност, брат!”, казва той, когато го разпитват след смъртта ѝ.

— Може ли да се говори за психиатрична диагноза? – питам доц. Койчев.

— Изглежда, Лора е страдала от “патологична ревност”. Яворов е бил обграден от какви ли не жени, но не е важно дали ѝ е дал повод в реалността. Защото ревността е вътрешна продукция.

Те си пишат страстни писма, обаче като се съберат, става ад. И аз си го представям, понеже се занимавах дълго с параноите. Това е действително пъкъл! Това са безсънни нощи на разпити, на обвинения, на грубости, на страшни приказки, цинични, груби, жестоки и тоя човек, който е написал “Две хубави очи, очите на дете”, попада в страхотна преса. Изглежда, че действително там нещата са се нагнетявали! А и той вероятно е имал наклонност към такива ситуации, защото поетите са хора, които дълбоко чувстват, те са толкова смели, те се поддават на емоциите си. Той сигурно е имал нужда от такова разтърсване, защото тя го е разтърсвала. Според мен те вече са изградили много тежки садомазохистични отношения. А Лора е била амбивалентна, с двойствено отношение – ту така, ту така. И от тези противоречиви чувства — хем го обича, хем го ненавижда, от това се получава такъв дълбок афект, какъвто е ревността. Което е не само емоционално състояние, то е страст.

Той не е бил психично болен. Тя е тази, от която извира патологията. Защото нейната майка Екатерина е била много свирепа. Например минават десетки години и тя продължава да твърди, че той е убиецът. И че куршумът е влязъл откъм гърба на Лора, което е фалшификация на фактите. Параноиците трупат около една идея афекти, трупат, трупат, идеята обрасва като снежна топка и няма реализъм! Те започват да фантазират. И това, което фантазират, го вярват.

Другата дъщеря, Виола, и тя е такава. Не казвам, че са психично болни, но по семейна линия при тях има един параноен радикал, една склонност да се фиксират върху някаква идея, да загубят критичност и да не могат да мислят алтернативно. За съжаление, обсебващите майки създават такива деца – с объркани души!

— Лора се държи така, сякаш нищо и никой не може да я задоволи.

— Тези жени обикновено са фригидни. При тях сексуалността остава на заден план. И започват да го преживяват на друго ниво, на психично ниво, а не като нормална сексуалност с оргазъм и с удовлетворение. Нейната неутолима страст за обсебване означава неговото ликвидиране като самостоятелна персона — тя не може да бъде удовлетворена никога.

— Преследването на много мъже не говори ли също за женска ненаситност?

— Разбира се. Ненаситната жажда за власт у майка им, това е жаждата за власт на Лора – да властва над мъжете. Затова двамата с Яворов са стигнали до изстъпление. Тя му грабва пищова на върха на възбудата, гръмва се и той също се гръмва на върха на много тежка емоционална буря! Това е било един силен импулс. Те са автоматични действия. Ако е имало възможност той малко да се разсее, сигурно е нямало да го направи.

Последната вечер Яворов се нервира от ревността на Лора спрямо една от жените на вечерта, Дора Конова-Кремен. Като се прибират, той отива да си легне сам в кабинета и ѝ показва, че не иска да спи с нея. Всъщност от показанията по делото личи, че двамата често са спели отделно – тя в спалнята, той в кабинета си. Ето момент от неговите показания:

— Ами, като фиксираш чужди жени! – казва му ядно Лора. – При такъв живот по-хубаво е да се разделим!

— Щом е тъй работата, добър път! Лека нощ! Аз отивам да спя! – отвръща ѝ той, защото му били “омръзнали такива теми”.

След малко Лора влиза при него. За миг му минава през ум, че идва, за да се помирят в леглото, както винаги. Но тя вади пистолета от панталона му и за негова пълна изненада, се застрелва. Тази сцена звучи ли правдоподобно?

— Той я пренебрегва тази вечер – анализира д-р Василева. – Затова тя още повече се насъсква. Ако беше взел да я успокоява, може би друго щеше да стане. Тя като реши, че той недостатъчно я обича, повод винаги ще се намери. Един поглед между него и Дора Конова ѝ е достатъчен. Патологичната ревност е болестно състояние. Тя си е била такава – да отиде на гроба на Мина да го чака, това нормално ли е?

Лора не се е изградила като самостоятелна личност при тази майка. Хистеричните личности са такива – емоционални, първосигнални, търсещи внимание и признание. Не е замислила предварително да се самоубие. Това е била “късо-съединителна реакция”, характерна за хистеричните личности. В момента е искала да го накаже, да му покаже колко го обича, защото ѝ е обърнал гръб. Това, което е направила, е зов за помощ!

Отчаян зов за помощ на раненото дете? Може би. Но да се застреля? Ако е толкова обидена, защо, когато остава сама в спалнята, не се гръмва със собствения си пистолет? Никой е нямало да ѝ попречи. Очевидно Лора не е искала да се самоубие!

Същия ден преди фаталната нощ Лора ходи да оглежда къщи, тъй като двамата искат да си купят свой дом. За следващата седмица кани приятелки на гости. В крайна сметка тя и той си разменят само няколко думи. Никой не чува, а и не се разразява грандиозен скандал! Лора има коронни номера… Дали в сублимния момент не е станал невероятен малшанс, нещастен случай?

Той си ляга сам, доволен, че накрая е настъпил мир. Лора отива в спалнята и тръшка вратата. В празната спалня вероятно се чувства унизена до дъно — тя, красавицата на България! От “хубавото русо момиче”, което той гледа с възхита… Връща се в кабинета му, измъква пищова от панталона му и пита: “Пълен ли е?” Тук е моментът! Той влиза в играта и ѝ връща хладно: “Празен е.” В миг разбира , че тя може да щракне и вика: “Пълен е!” Тя гръмва… Руската рулетка не е за всеки.

— Лора е рискова фигура, която постоянно прави фойерверки. Не е ли най-вероятна версията да насочи пистолета към себе си, защото блъфира? – питам Ботьо.

— Това, което казваш, е много съществено. Никъде досега не съм чул за тези реплики!

— Казва ги самият Яворов на разпита. Излиза, че Лора се е объркала, помислила е, че може да си позволи риска.

— Празен ли е? — Празен е! – А! Сега ще се самоубия! Щрак! Край. Точно това е. Такива празни демонстрации не са редки в практиката. Да плашиш другия, да предизвикаш състрадание… Има случаи, при които се самонараняват, но обикновено не се убиват.

Но дали Яворов наистина е имал силна любовна връзка със съперницата на Лора Дора Конова-Кремен? Поддържал ли е няколко връзки с жени едновременно? Бил ли е наистина съвършеният любовник, както му се носи славата? Какво вярно има във версията, че отношенията му с Мина не са били платонични и тя е починала при аборт? (Следва)

https://www.24chasa.bg/Article/5475906

Журналистка Светослава Рудолф.

Писател Михаил Кремен. Автор на книгата „Романът на Яворов“.