20 г. мотаят войнишкия паметник на София

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2021
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

20 г. мотаят войнишкия паметник на София

Паметник

Kаква е съдбата на внушителните паметни плочи на 1-и и 6-и пехотни полкове, които се издигаха на мястото на сегашния Национален дворец на културата в София? С този въпрос към редакцията на вестника се обърна 82-годишният ветеран Славе Чалъков.
Той си спомня, че през 30-те и 40-те години на миналия век този монумент се е превърнал в българския Пантеон, в символ на Незнайния воин. Именно там се провеждали тържества по повод най-големите празници, там са се клели младите войници, там посрещали новоназначените

Сегашната градина пред Националния дворец на културата някога е била казармен район. В него са били дислоцирани прославените 1-и и 6-и пехотен полк. Над 3000 техни войници са загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Там през 1934 г. цар Борис Трети открива рядко красив мемориал, разположен в пространството между казармите на двата полка.

Старите софиянци си спомнят трите внушителни стени, разположени във формата на буквата П, които буквално респектирали с размерите си – 21 м широчина и 11 м височина. На специални метални табели върху тях били изписани имената на загиналите за отечеството. Пред средната стена се издигал огромен каменен лъв. Дясната му лапа властно била положена върху каменна плоча с картата на Санстефанска България.

На 10 януари 1944 г. американската авиация нанася силни бомбени удари по града. Една от целите са казармите на двата полка. Дясната плоча е почти разрушена, средната се отървава с леки поражения. Напълно оцелява само лявата. Близо 36 г. двата паметника красят центъра на София.

През 1980 г. обаче демонтират и тях. Пречели на строителството на новия дворец на културата. При демонтажа са съхранени металните плочи с имената на загиналите. Прибират ги в сандъци, които отначало се пазят в мавзолея костница на Централните софийски гробища, а след това – в Националния военноисторически музей.

Първата идея за възстановяване на паметника датира от края на 80-те години. Тогава арх. Атанас Агура изготвя първия проект за нов мемориал. Агура между другото е автор на комплексното архитектурно решение на цялото пространство около НДК. Заради промените на 10 ноември 1989 г. обаче нещата затихват.

Дискусията за паметните плочи тръгва отново през 1994 г., но реализацията остава на етап проектна готовност. Истинското раздвижване датира от 2000 г.

Инициативата е на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници и на Съюза на царските офицери. Тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев не само прегръща, но и развива добрата идея. Бюджетът на ведомството поема проектантския хонорар в размер на 35 000 лв. Управление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община одобрява проекта. Изграждането на мемориала се изчислява на 2,1 млн. лв.

Общината заделя и място – 10 декара в предната част на Южния парк – зад хотел „Хилтън“ и новия мол „София сити център“. Мястото е добре избрано. Идеята е новите паметни плочи да изникнат в основата на 3 естествени хълма, разположени във формата на буквата П.

На 6 май 2000 г. военният министър Бойко Ноев и Ема Москова – министър на културата, правят първата копка.

На гранитен камък написали: „На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия“. С протокол №21 на Столичния общински съвет от 19 февруари 2001 г. МО получава разрешение да построи паметника.

През лятото на 2001 г. обаче правителството на СДС губи изборите, министър Ноев е сменен с министър Свинаров.

Чак след 4 г., и то случайно, инициаторите разбират, че общината си е взела обратно имота. Това станало още през 2002 г. На заседанието от 18 юли 2002 г. тогавашният председател на Общинския съвет Антоан Николов внася предложение обект №16 да отпадне от плана за учредяване и регулация на Южен парк – II част, кв. 3. Общинските съветници го гласуват, без изобщо да се поинтересуват какво се крие зад този обект №16. Няма и мотиви за странното решение.

Арх. Никола Ружеков, председател на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници, пази протокола от това заседание. Истинските мотиви може би се крият в скандалната сделка „София Сити къмпани“ за изграждането на новия мол, коментира о.з. полк. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища.

Именно той заедно с колеги от още 3 военно-патриотични съюза протестират пред новия шеф на СОС Владимир Кисьов. В резултат на това на 12 май 2005 г. с решение №323 разрешението за строеж е върнато.

През юни същата година със задачата за изграждане на новия мемориал се заема дирекция „Военна инфраструктура“ на МО. Тя влиза във връзка с управление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община. И толкова.

По времето на следващия военен министър Николай Близнаков нещата уж потръгват. С работата по проекта се захваща Националният военноисторически музей. Но стигне ли въпросът до пари – въодушевлението изстива. Така неусетно планираните 2,1 млн. лв. за изграждането на монумента стават 3 млн.

Тогава някой дава идеята да се извика бизнеса на помощ.

При Близнаков се свиква съвещание, в което участват представители на общината и големи строителни фирми. На него „Главболгарстрой“ например поема ангажимента за 450 000 лв. да построи едната стена, „Инжстрой“ пък обещава да направи без пари изкопните работи. Не се случва обаче нищо.

Следващият военен министър Николай Цонев странно защо прехвърля задачата на Националната гвардейска част. Със заповед от януари 2008 г. той възлага на гвардейците онова, което всичките му предшественици не са могли да свършат.

Най-напред изкарахме разрешение за строеж, защото старото бе изтекло, си спомня подп. Васил Тенчев, зам.-командир на гвардията по логистиката. След като се срещнали с авторите на проекта и с представители на военнопатриотичните съюзи, обаче започнало ходене по мъките. Ветераните се изпокарали. Е

дни настоявали за различни промени в проекта, някои от които взаимно се изключвали. Например да се добавят и имената на загиналите през Втората световна война, че и в днешни времена. Или вместо оригиналния лъв, турил лапа върху картата на Санстефанска България, да се издигне скулптурна група на трима войници във формата на факел. Такава идея издигнал и арх. Константинов от предишния екип на Агура. Съюзът на царските офицери скочил остро срещу промените. Прехвърчали искри.

Тогавашният шеф на НВМИ – покойният вече полк. Петко Йотов, пък се запънал за лъва, който от години е монтиран доста сполучливо пред входа на музея.
Това не е онзи лъв, твърдял историкът.

Много добре разбирам полк. Йотов, коментира Даниела Цанкова, зам.-шеф на музея, той сигурно се е притеснявал да не се погуби ценната скулптура. Но и тя потвърди, че става дума за същия лъв, който от 1934 до 1980 г. се издигал пред централната паметна плоча на монумента.

Архитектите пък отхвърлят идеята в новия паметник да се вградят останките от старите плочи. Предложението бе наше, си спомня шефката на военния музей Соня Пенкова. Мотивът за отказа бил шаблонен – авторски права. През май 2008 г. арх. Агура умира. Наследниците му също държали да се спазва оригиналният проект.

Конфликтите от само себе си утихнали, когато гвардейците преизчислили финансовата част на проекта и установили, че докато ветерани и архитекти се разправяли, онези 2,1-3 млн. лв. били пораснали почти двойно.

Докладвали на министър Цонев и той начаса разпоредил да се спре всякаква работа по проекта. Мотивът бил липсата на пари.

Дълго време се смяташе, че отистинските паметни плочинищо не е останало. Оказа се обаче, че те са съхранени в много добро състояние въввоенния музей. Директорката Пенкова нареди да бъдат извадени до една от сандъците, където са лежали близо 30 години.

На една стена в двора на музея специално за случая бяха подредени 178 войнишки и 23 офицерски метални плочи, боядисани в тъмносиньо до черно. Само една войнишка е със счупен край. Всяка метална плоча била здраво захваната за стената с яки болтове. Явно изработката е била доста качествена, защото само тук-там личат петна от ръжда.

Плочитеса били внимателно демонтирани и описани една по една през далечната 1980 г. Свалени са от централната и лявата стена, оцелели по време на бомбардировките над София. Плочите от дясната стена, улучена от американска бомба, са безвъзвратно унищожени.

Преди време служители на музея проверили едно по едно всичките имена на загинали офицери, подофицери и войници. И открили доста грешки – някои всъщност не били служили в двата полка – 1-и и 6-и, на други имената им били сбъркани.

Соня Пенкова подкрепя възстановяването на паметните плочи, но не приема това да стане на мястото на сегашния паметник „1300 г. България“. Като историк не съм склонна да се унищожават паметници, каквито и да са те. Все пак те носят духа на времето, каза тя. И допълва:“Самосъборил се? Да, но от нашето безхаберие. Грозен? Не съм художник и не мога да раздавам квалификации, но този все пак е правен от хора с имена! По света хората си пазят паметниците, независимо кой ги е строил.“

Това, драги читателю, е в общи линии ситуацията около някогашния български Пантеон. Сам разбираш, че нещата не опират до дилемата къде да се издигне новият монумент – на мястото на паметника „1300 г. България“ или в парцела от Южния парк, отдавна отпуснат от общината.

Изводът от цялата история е, че близо 20 г. великолепната идея е прехвърляна от ръка на ръка и веднага след това забравяна. Едва ли някой се е трогвал, че София няма свой войнишки паметник.

Нещата не опират само до пари 4-5 милиона лева за едрия бизнес изобщо не са проблем. Средствата може да осигури и общината по някоя от европрограмите за устройство на територията.

В цялата сага обаче е липсвала силната личност, която да се нагърби с отговорността за възстановяването на паметника. Не става дума за политици, защото самата идея да се излъска прахта от паметта на загиналите за България е надпартийна. А за известни общественици, които с името и авторитета си могат да преборят всеки проблем.

11 министри на отбраната са се изредили от 1990 г. досега: Йордан Мутафчиев, Димитър Луджев, Александър Сталийски, Валентин Александров, Бойко Ноев – 2 пъти, Димитър Павлов, Георги Ананиев, Николай Свинаров, Веселин Близнаков, Николай Цонев и сегашният Аню Ангелов.

Нито един от тях обаче не успява да доведе докрай идеята за издигане на новия софийски Пантеон.

В интерес на истината ветерани са канили Симеон Сакскобургготски да поведе хорото. Има резон – 6-и пехотен полк се води на името на неговия дядо Фердинанд. Бившият премиер обаче отклонил поканата с мотива, че влиянието му в страната не било достатъчно. Вероятно заради мораториума, който правителството наложи върху част от имотите му.

Така че въпросът за личността, която да доведе докрай възстановяването на мемориала, остава висящ. „24 часа“ ще даде думата на сполучливите идеи и предложения. И няма да допусне и този път проектът да потъне в административни лабиринти и човешка немара.
Армията подкрепя проекта

Ето какъв отговор получихме от МО в търсене на решение на проблема:

„Министерството на отбраната подкрепя възстановяването на мемориал „Паметни плочи на Първа софийска пехотна дивизия“, като през годините се е ангажирало пряко с реализирането на проекта. Проектът не е бил осъществен по редица причини, сред които различните визии за реализирането на художествената част между наследниците на архитекта-автор и военно-патриотичните съюзи, процедурни и административни трудности, свързани със собствеността и предназначението на терена.

Министерството на отбраната ще продължи да търси решение на въпроса за мемориала съвместно с органите на изпълнителната власт и местното самоуправление. Тъй като в съответствие със закона военните паметници са публична общинска собственост, а Министерството на отбраната има ангажимента да упражнява ръководство и контрол по проучването, регистрирането, картотекирането, опазването и възстановяването им на територията на Република България.

По отношение на поддържането, възстановяването и изграждането на войнишките паметници в МО е назначен експерт, който се занимава с координиране на дейностите, свързани с военните паметници, изготвен е и се поддържа национален регистър, който постоянно се актуализира. Представители на Министерството на отбраната пряко участват в работата на областните комисии „Военни паметници“.
Новото място в Южния парк

Близо половин час обикаля екипът на „24 часа“ из Южния парк, докато открие мястото на бъдещия монумент. И имаше реалната опасност да не го забележи, ако не бе помощта на Иво Антонов, експерт на МО за войнишките паметници, който по телефона ни даде ценни ориентири.

На фона на плочата на Дарина Павлова, открила недалеч от там Парк на красотата в същата 2001 г., камъкът на Бойко Ноев и Емма Москова е повече от скромен. Думите, че тук някога ще се издига паметник, едва се четат. Анонимен патриот е боядисал плочата в бяло, зелено и червено, от което буквите съвсем са се зацапали. Личат и автографите на сръчни тийнейджъри.

Един по-внимателен поглед обаче показва, че мястото е много подходящо. Малко въображение и си представяш как трите паметни плочи в същите размери 21/11 м застават в основата на трите естествени П-образни хълма.