Уникална изложба, посветена на Свети Климент Охридски

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Уникална изложба, посветена на Свети Климент Охридски

От днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ може да бъде видяна уникална изложба, посветена на Свети Климент Охридски. В деня на отворените врати, който по традиция се провежда в деня на славянските първоучители 11 май, посетителите ще могат да видят непоказвани досега ръкописи и документи, свързани с един от най-известните ученици на Кирил и Методий. Изложбата се нарича „Благословен с мъдростта“ и с нея се открива серията прояви, посветени на 1100 години от Успението на Св. Климент Охридски.

Как се е чествал денят на Св. Климент Охридски през Възраждането? От днес всеки може да види това в най-голямата ни библиотека. Освен произведения на Климент в преписи от оригинални ръкописи, Националната библиотека излага старопечатни издания и документи в оригинал, свързани с този ден. От тях може да бъде видяно, включително и на снимки, как българите са тачили Св. Климент преди Освобождението и веднага след него. „Честван е освен църковно и с фолклорни тържества, с песни, с награди за най-добра носия“, разказва директорът на библиотеката Боряна Христова. По нейните думи всеки ръкопис, който ще бъде изложен, е уникален, като целта е автентичните документи да привлекат по-широка публика и да запалят младите хора за каузата на четенето.

„Дигиталният свят немалко промени библиотеката – разказва Христова. – Посещенията в сайтовете ни надхвърлят 1000 на ден. Ако за година регистрираме 85 000 лични посещения, то за сметка на това отчитаме 690 000 посещения на сайта, което увеличи в пъти ползването на библиотечните фондове“, разказва Христова. Особено активно е четенето онлайн през почивните дни, макар че библиотеката работи и в събота и неделя. „Разделяме я на виртуална библиотека, която включва каталозите ни, и дигитална – пълнотекстово представяне на културни паметници. Новият свят направи книгите ни по-търсени и достъпни и така се оказа в помощ на хора, които нямат възможност да дойдат лично“, казва Христова.

Онлайн обаче е качено далеч не всичко. „В дигиталната библиотека са неща, върху които отдавна няма авторско право, тъй като все още не е решен законово въпросът с тези права. От Ботев, Вазов и Каравелов е качено всичко, но от по-нови автори – не“, казва Христова. Има и електронни книги, които могат да се четат само на място по същата причина. А най-интересното – тук можеш да „осиновиш книга“ – тоест да платиш за реставрацията на рядък ръкопис. След това в него ще бъде поставено името ти като знак за бъдещите поколения кой е допринесъл този ръкопис да достигне до тях. След най-ценните реставрирани благодарение на „осиновители“ ръкописи са „Борилов синодик“ – препис от 14 век, и „Етрополско четириевангелие“ от 17 век, поставено в обков от злато и сребро. Общо около 30 души до момента са осиновили четива, мнозина са и онези, които даряват както книги, така и цели стари библиотеки. Общо целият фонд на „Св. св. Кирил и Методий“

съдържа 8 милиона „библиотечни единици“

не само книги, но и музикални записи, стари карти и графики. Сред тях е най-старият славянски ръкопис „Енински апостол“ от началото на 11 век. Библиотеката съхранява също гръцки ръкописи от 10 век и арменски ръкопис от 969 година. „Стремим се да я направим по-достъпна за хората. На всеки три дни, а през май дори всеки ден има културно събитие – изложба, конференция, научна сесия или концерт“, разказва Боряна Христова. Най-щастлива е, когато в дните на отворени врати види дори майки с детски колички, в които се возят най-вероятно бъдещите читатели на библиотеката.

Боряна Христова, директор на библиотеката:

От тази година сме на делегиран бюджет

– Госпожо Христова, как оцелява финансово Националната библиотека?

– От тази година сме на делегиран бюджет, което е ново за нас. Оказа се, че има увеличение на бюджета и за заплати, и за издръжка, макар и не с много. Променя се самата философия на бюджетирането. Още не мога да кажа как ще се справим, но смятам, че ще можем да осигурим и дейността на библиотеката, и заплащането на хората безпроблемно до края на годината.

– От години проблем са заплатите на библиотекарите. Какви суми получават те?

– Сега има увеличение на заплащането с около 20% върху брутната заплата. Макар и не много, това е съществена крачка напред. Беше много важно, че се случи, защото от доста години не бяха увеличавани заплатите на библиотекарите. Средната заплата в библиотеката е около 700 лева, но има и по-ниски. И все пак, ако преди тази заплата беше 500, разликата е добра.

Малки таланти с приз от „Духовно огледало“

Една от атракциите, които човек вижда веднага, след като влезе в Националната библиотека, са разтворени чадъри, на които са изписани буквите от кирилицата и глаголицата. Всички те са дело на малките таланти, участвали в конкурса „Син съм на земя прекрасна“, организиран от сдружение „Духовно огледало“ в партньорство със „Стандарт“ и БНТ. Вчера децата получиха призовете си на тържество в библиотеката, като най-малките гости бяха малчугани от детска градина „Брезичка“.
В конкурса участваха 1586 деца, представяйки свои рисунки, есета и фотографии. Освен малките ученици, наградени бяха и цели школи от София, Асеновград, Севлиево, Първомай. Председател на журито, присъдило наградите, е известният ни художник Любен Зидаров. В него участва и литераторът Иван Гранитски, а приветствие от името на министъра на културата поднесе неговият съветник, археологът Николай Овчаров. Още в самото начало прозвуча изпълнение на песента „Дядо Господи, прости ми“ и „Аз съм българче“, изпълнени от учениците. Заместник главният редактор на „Стандарт“ Даниела Казанджиева припомни за кампанията на вестника „Чудесата на България“, която вече шеста година показва най-красивите места в страната ни. „Децата обаче са истинското чудо на България“, подчерта тя. „Когато видях тези чадъри с изрисуваните по тях букви, си припомних как преди време с президента Плевнелиев открихме паметник на кирилицата в Улан Батор и видях малките монголчета да пеят „Върви, народе възродени“, каза пък Николай Овчаров.

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/da_osinovish_kniga-332381.html