Вагон на Фердинанд и локомотив на септемврийци делят една гара?

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Вагон на Фердинанд и локомотив на септемврийци делят една гара?

Влак

Възпятата в началото на демокрацията от актьора Стефан Вълдобрев старозагорска гара може да се превърне в музей на открито, който да помири различни събития от нашата история.

В момента на север зад гарата е експониран парен локомотив, участвал в Септемврийското въстание през 1923 г. на страната на въстаниците.

До него може да бъде подреден вагон от някогашния царски влак, изработен през 1913 г. в Германия. Сега този вагон гние в покрайнините на гарата. Патриоти от дружество “Традиция” и местния исторически музей искат със съдействието на общината да го реставрират и върнат предишния му блясък, след което да го изложат на гарата. За точното му място се умува, но една от идеите е вагонът да застане тъкмо до локомотива.

Локомотивът е спрял завинаги на гарата във времето, когато за събитията през септември 1923-а се говореше като за първото антифашистко въстание в света.

Предварително се знаело, че с локомотив №555 и с два фургона са се изтеглили към Тулово въстаници начело с Диньо Василев, които преди това били завзели гарата на Стара Загора.

Реликвата е издирвана в продължение на 2 г. от ученици от тогавашното второ средно училище “Гео Милев“ в Стара Загора (днешната математическа гимназия – б.а.), които участвали в кръжок по история с ръководител учителката Росица Русева. Поводът бил 50-годишнината от въстанието.

Някои днес смятат, че работата е нагласена и доукрасена, но се знае, че усилията на кръжочниците се увенчават с успех на 2 юни 1973 г., когато локомотивът е открит “на служба” в мините в Перник. Установено било, че той е внесен в България през 1922 г. от немското акционерно дружество “Ханомак”. По време на септемврийските бунтове негов машинист бил Минчо Стоянов.

Най-напред парната машина била обявена за историческа, е след това и пенсионирана. Тя е експонирана на старозагорската гара в навечерието на тогавашния национален празник 9 септември през 1974 г. Най-напред стояла от източната страна на сградата върху собствен коловоз, а в средата на 80-те години е преместена от северната страна.

По ирония на съдбата горе-долу през същата тази 1974 г. свършва службата и на царския вагон по железните пътища на страната. За разлика от локомотива по идеологически причини той далече не се радва на внимание и грижи.

“Този вагон е докаран тук през 50-те години на миналия век. Пътувал е някъде докъм 1974 г. заедно с парния кран за ремонт на релсите, след това е “закотвен” като място за почивка и канцелария на работниците”, обяснява Николай Гичев от “Традиция”.

Като легенда се говори, че уж вагонът пристигнал, както си бил оборудван – със скъпи сервизи от кристал и порцелан в шкафовете. В едно от купетата дори имало и старинен грамофон с фуния, но с годините всичко изчезнало.

Сега под колелата на вагона дори няма релси, но още личи предишният му блясък. Возилото имало собствено парно отопление и баня.

Разполага с 2 спални купета, купе-кабинет с писалище и приемен салон. В него дори имало специален часовник, който показвал едновременно западното, източното и местното време. Като по чудо до днес са оцелели кристалните огледала, личи, че купетата са били облицовани със скъпо дърво, предпазните решетки на парното са от лят чугун. Оригинален е и порцеланът на мивката в тоалетната.

Историци припомнят, че царският влак на Фердинанд бил паркиран на старозагорската гара през 1912-а, когато в града е бил щабът на българската войска по време на Балканската война. Те не изключват възможността точно този вагон, току-що излязъл от фабриката, да е бил прикачен към него. Подобни вагони се пазят в жп музея в Русе, а предстоящата 100-годишнина на Бaлканската война, за която Стара Загора вече се готви, е още един добър повод да се реставрира вагонът.

Железничари разказват, че след абдикацията на Фердинанд този вагон бил на по-малкия му син принц Кирил – брата на цар Борис III.

Освен следите от царския блясък във вагона ярко личат и следите от новото време. Още са запазени култови за 50-те години табели с указания към железничарите от годините на социализма: “Чистотата е мерило за културата на човека” и “Трудът е мощен фактор за преобразяването на човека”.

“Постъпих тук на работа през 1983-а. До 2006 г. ползвахме вагона като наша база, след това го изоставиха на произвола на съдбата”, казва и железничарят Иван Пеев, който е прекарал много дни и нощи в него.

Той и колегите му много ще се радват, ако общината поеме инициативата и възстанови старинния вагон.

Местните железничари имат още една идея – от Пловдив да бъде върнат прочутият часовник на гарата в Змейово. За него винаги се е смятало, че това е най-точният гаров часовник в България, защото самата гара Змейово е разположена в центъра на железопътната мрежа на страната. През 90-те години жп властите решили да правят музей в управлението в Пловдив и прибрали циферблата на часовника от фасадата на змейовската гара, но забравили механизма му в стаята на дежурния ръководител на движението.

“Така на практика сега гарата в Змейово хем има часовник, хем си няма, а циферблатът стои непотребен някъде из помещенията на администрацията в Пловдив”, коментират старозагорските железничари.