Патриарх на всички времена

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2021
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Патриарх на всички времена

Патриарх Максим

За патриарх Максим може да се кажат две неща. Първо, че отдавна надхвърли „патриаршеската“ възраст от 90 години. И второ – че посрещна 40-годишнината от интронизацията си, надживял – някои физически, някои политически, всички свои врагове. Бъдещият патриарх е роден на 29 октомври 1914 г. в троянското село Орешак като Марин Найденов Минков. През 1941 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет и е подстриган за йеродякон в Троянския манастир с монашеско име Максим. През 1947 г. става архимандрит и до 1950-а е протосингел на Доростоло-Червенската епархия. Следват пет години в Москва, където е представител на БПЦ към руската църква. През 1956 г. е ръкоположен за епископ Браницки, а 4 години по-късно оглавява Ловчанската митрополия. За да се стигне до 4 юли 1971 г., когато слага бялото патриаршеско було. Което го
превръща днес в „жива история на православието“ както заяви руският митрополит Сергий по време на юбилейното тържество.
А сред безспорните дарби на патриарх Максим е умението му да оцелява в бурни времена.
Веднага след 10 ноември 1989 г. не само обществото, но и църквата се разцепи в отношението си към патриарха заради съглашателството му с тоталитарния комунистически режим. Започнаха нощни бдения, щурмове на семинарии и митрополии, а правителството на Филип Димитров направо го уволни като нелегитимен.
Съглашателство с „Партията-Майка“, разбира се, е имало. Днес никой не оспорва, че изборът му за патриарх е одобрен лично от Тодор Живков. И от формална канонична точка този избор е наистина нелегитимен.
Дядо Максим обаче се оказа живо потвърждение на знаменития съвет на Конфуций: „Ако стоиш дълго край една река, рано или късно ще видиш по нея да плава трупът на твоя враг“.
След като стана патриарх, той се сниши – както препоръчваше пък самият Тато. И първо надживя него, спасявайки каквото може да се спаси. Все пак при социализма църквите останаха отворени, а някои манастири дори се реставрираха с държавни пари. Какво повече може да се постигне в условията на един тоталитарен и атеистичен режим?
Също толкова търпеливо дядо Максим изчака и бурните политически промени през 90-те години. Рамо наистина му даде и православната общност, която през 1998 г. го легитимира като български патриарх на специален архиерейски събор в София. За такъв го припознаха в тези години и Ватиканът, и Симеон Сакскобургготски. За него, възпитаният да бъде цар, патриарх Максим – добър или лош, е символ на институцията, наречена БПЦ. И като стана премиер, направи каквото зависеше от него, за да ликвидира окончателно църковния разкол. Съдът в Страсбург само постави точката над „и“-то.
Патриарх Максим наистина държа руля на църковния кораб, както сам се изрази в юбилейното си слово, следвайки този курс.
И в крайна сметка, се оказа добър капитан.
Нека да оставим на Всевишния един ден да съди дядо Максим за делата му през тези четири десетилетия. Все пак патриархът няма друг по-голям началник.