BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Слово на Руския патриарх Кирил след св. Литургия във Фенер

Ваше Светейшество, възлюбени в Господ събрате и съслужителю!

Преосвещени архипастири, досточтими отци, боголюбиви братя на този свят Патриаршески храм, братя и сестри!

Днес стана най-важното събитие в посещението ни на светата Константинополска църква – съвместното отслужване на божествена литургия и приобщаване със светото Тяло и Кръв Господни, единението ни в Светия Дух. Наистина, животът на Църквата е съсредоточен около Евхаристията, в нея получава завършеност и от нея черпи сила. Следвайки Господните заповеди, ние си спомняме за Неговия изкупителен подвиг и споделяме една евхаристийна трапеза, ставайки наистина едно тяло и един дух с Господ (срв. Еф. 4:4, 1 Кор. 6:17), като се съединяваме най-тясно един с друг. И ако Спасителят, отивайки на смърт за нас, се е молил да бъдат Неговите ученици едно, както са едно Синът и Отецът (Йоан 17:22), то колко усърдно трябва всички Христови последователи да се грижат за съхраняването на единството помежду си! А съслужението на предстоятелите на поместните православни църкви служи като ярко свидетелство на това единство.

Посещението в престолния град на Константинополския патриарх предизвиква у нас вълнуващи чувства. С благоговение се взираме в най-великите светини на православието. Пред нас възкръсват най- важните събития от църковната история, станали на тази земя. Оживяват образи от богослужебните последования, неразривно свързани с Константинопол. Припомняме си чудесното застъпничество на Богородица, защитила неведнъж своя град от чужди нашествия. В паметта ни изникват събития, свързани с покръстването на Русия.

Изпитвам особена радост от срещата с живи носители на многовековната традиция в лицето на твърдите във вярата и паметта на предците си чада на светата Константинополска църква, възглавявани от своя отец и патриарх. Въпреки превратностите на историята, на скърбите и притесненията в миналото и настоящето, името Христово продължава да свети в този град и в този свят храм. Благодарим на Бога, сподобил ни да заварим светата Константинополска църква в мира и благодатта на Бога, а нейния предстоятел – в добро здраве и сила на духа.

В този ден ежеседмичното празнуване на Христовото Възкресение се съединява в календара на Константинополската църква с паметта на преподобния и богоносен наш отец Атанасий Атонски. В Господния ден ние неизменно черпим радост от победата на Спасителя над смъртта, както и сили за борба със злото в нашите сърца. А припомняйки си подвизите на светците, се приобщаваме към техния дух и измолваме дръзновеното им застъпничество за нас пред Господ.

В това, че съслужението ни се случи в деня на честването на паметта на стълба на атонското подвижничество, не може да не се забележи символичен смисъл: правилата на монашеското общежитие, установени от преподобния Атанасий за основаната от него Велика лавра, довеждат до разцвет на светогорското монашество. Пет десетилетия след блажената кончина на отец Атанасий руският атонски монах преподобни Антоний се завръща в Русия и основава друга велика лавра, наричана сега Киево-Печорска. Както и на Атон, манастирите в Русия стават място не само за духовни подвизи на монашестващите, а и истински духовно-просветни центрове. В тях се преписват и съхраняват книги, а духоносните подвижници, достигайки съвършенство, служат на света като опитни духовни наставници и проповедници на Христовото евангелие.

Чрез богатата монашеска традиция Руската църква е възприела от Византия и богослужебните устави – отначало Студийския, а след това и Константинополския, който и досега се използва в нейните манастири и енорийски храмове. По образ и подобие на византийските песнопения са написани службите на руските светци и други видове свещени текстове. Първите учители на руските иконописци са били гръцки майстори. Древноруското църковно пение също е изпитало влиянието на византийската школа. Развитието на руското богословие е свързано с трудовете на братята Софроний и Йоаникий Лихуди, основали първата висша духовна школа в Москва – Славяно-гръко-латинската академия.

Във всички сфери на църковния живот виждаме проявяване на общата традиция, неразривно свързваща Константинополската църква с нейната някогашна дъщеря, а сега – равночестна сестра, Руската църква. Нашето общо предание е здрава основа за съвместно свидетелстване пред лицето на съвременния свят. В условия, при които религията бива изтласквана в периферията на обществения живот, когато се заличава самото понятие за грях, когато традиционните нравствени ценности биват подложени на радикално преразглеждане, а в основата на икономиката се поставя принципът на леката печалба, ние трябва да обединим усилията си в отстояването на евангелските норми и в изработването на общоправославен отговор на предизвикателствата на времето.

Ваше Светейшество!

Днес, в благознаменателния ден на нашето съслужение, пожелаваме от цялата си душа на всички чеда на светата Константинополска църква, живеещи както в този град, така и в други градове и страни по света, Божията помощ, сила на духа и Христовия мир. Благодарим Ви за радушното гостоприемство на тази благословена и многострадална земя. Молитвено призоваваме светите Божии угодници да Ви помагат във Вашето високо патриаршеско служение.

Ваше Светейшество, за спомен от нашата братска среща и тържествено съслужение, приемете този възпоменателен дар.