Изчезват ли каба гайдите?

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Изчезват ли каба гайдите?

Има опасност да изчезне един от символите на Родопите – каба гайдата. За това алармират майстори, които изработват автентичните музикални инструменти. Те изпитват сериозен дефицит на материали за производството на гайдите.

Ръководителят на оркестър “101 каба гайди” Костадин Илчев от Смолян е не само известен гайдар, но и майстор на фолклорния инструмент. За 30 години е направил повече от 250 каба гайди. Той разказва, че напоследък поръчките му се увеличават, но все по-трудно се намират материали. Най-остър е дефицитът за кожи заради намаляването на стадата с кози в района.

Костадин Илчев – майстор гайдар: “За родопската каба гайда няма заместител. Единствено само ярешката и козята кожа, от други кожи не става, агнешки, шилешки – не става.”

Най-големият майсторлък е в изработването на дървените части – гайдуница, ручило, пискуни. Те се оформят основно на ръка и това отнема много време, разказва още Илчев.

Костадин Илчев: “Гайдуницата трябва да бъде изработена много финичко, гладичко, да няма стружки по нея, да има приличен вид така и да няма кое да смущава и да пречи на звука.”

Майсторът обикновено използва дрян, акация, череша, слива или орех, които също трудно се намират. Подчертава, че дървото трябва да е твърдо, за да е звънлив гласът на гайдата.

Костадин Илчев: “Гайдуницата е най-важната част, където излизат тоновете, звука на гайдата, нали, мелодията, тука става. Ето виж, тука имам една започната, но излезна тука спукано и сега ще мъча да го компенсирам с друго тяло, което е или от рог, или от, ако няма, не намеря рог, трябва да слагам пластмаса.”

Костадин Илчев, както и останалите майстори – гайдари в Родопите, се стремят да съхранят автентичността на инструмента, за да звучи така, както и когато е бил в ръцете на техните деди. Затова освен всичко друго в гайдата трябва да се вложи и душа.