Възстановка на 140-ата годишнина от подвига на Христо Ботев и четата му

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Възстановка на 140-ата годишнина от подвига на Христо Ботев и четата му

Малко известно е, че по реките на Европа плават седем кораба, които носят името на легендарния граф и фелдмаршал от Австрийската армия Ян Йозеф Вацлав Радецки. Този, който е свързан с българската история, е построен през 1851 г. в корабостроителницата в Обуда и е собственост на Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft – Първо кралско Дунавско параходно дружество.

Днес, десетилетия по-късно, русенският корабен инженер Николай Генчев дарява документи на кораба-музей в Козлодуй и Националния музей на транспорта в Русе. Инж. Генчев е един от най-големите познавачи на Дунав и историята на корабоплаването по него и неслучайно е съавтор на четири книги по тази тема.

При един от рейсовете на „Радецки“ се осъществява и гениалният план на Христо Ботев да организира четници и да избере тихия и неохраняем бряг на Козлодуй за слизане на българска земя. За подвига на тези смели 200 мъже, а и жени сред тях, се знае почти всичко. Корабът обаче продължава своя път нагоре по Дунав. Така България остава без един от символите на своето освобождение. През 1964-та година българска делегация е изпратена в Будапеща и Виена да издири чертежи на историческия кораб „Радецки“ и той да бъде възстановен. Сред пътуващите е и журналистката от пионерския вестник „Септемврийче“ покойната вече Лиляна Лозанова. Нейна е идеята българските деца да се включат в националната дарителска акция със средства, заработени от тях самите. От Русенската корабостроителница заявили, че ще трябват 450 хил. лева, а ентусиазираните пионерчета от цялата страна събрали 523 хиляди лева от вторични суровини, билки, трудови бригади, отгледани пилета, зайци и всичко, което е било по силите им.

Неслучайно когато корабът бил готов, в документите му вписали като инвеститор 1,2 млн. пионери и чавдарчета.

По данни на тогавашната преса, в националния пионерски събор в Русе участвали 16 хил. деца от цяла България. Тогава за първи път към пионерската униформа с белите ризи и червените връзки въвели и ботевските калпачета. Това станало на 28 май 1966 г.

Русенските корабостроители се справили блестящо с възстановяването на „Радецки“.

Йозеф Радецки. Тжебнице, Чехия, 2 ноември 1766 – 5 януари 1858г. По рождение чех, граф, фелдмаршал и изтъкнат военачалник от Австрийската империя от първата половина на 19 век.

По време на Австро-турската война (1788-89) служи в щаба на граф фон Ласи като ординарец. През 1793-1794 се сражава в Холандия и на Рейн. По-късно е назначен за ротмистър и за адютант (1796) на Жан-Пиер дьо Болю. При Волтри (Италия) се отличава в сраженията и е назначен за майор и по-късно (5 ноември 1799) за полковник. В битката при Хохенлинден (1800) също се сражава с отличие.

През 1805 е назначен за генерал-майор и преместен в Италия, през 1809 се бие с 5 армейски корпус отново с отличие като командир на авангарда при Браунау и е произведен (1 юни 1809) в чин фелдмаршал-лейтенант след битката при Асперн (май 1809). След това участва в битката при Ваграм.

През 1813 е назначен за началник квартирмайстер и като такъв участва в битката при Лайпциг. След това реорганизира австрийската армия и служи в щаба на княз Карл Филип Шварценберг. След сключването на мира е дивизионен командир при дн. Шопрон, после при дн. Будапеща, а през 1821 е назначен за генерал от кавалерията и комендант на крепостта на Оломоуц.

Съветник (1818-28) на ерцхерцог Фердинанд Карл, генерал-командир (1831-57) на австрийската армия в кралство Ломбардия-Венеция (от 1836 има чин на фелдмаршал). Една от най-важните му победи е срещу Сардиния от 1848-1849.

Умира на 91 години на 5 януари 1858 в Милано. Погребан на 19 януари 1858 в Хелденберг. Почитан е от монархически настроените австрийци. За него Йохан Щраус-баща композира „Радецки марш“, а Франц Грилпарцер пише поемата „Австрия е в твоя лагер“.