BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Ноябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Окт    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

«Ако бях художник» — стихотворения изпратени от Евтим Евтимов на «Труд»

Да си спомним прекрасните стихове на Евтим Евтимов. Той е изпратил до редакцията на вестника няколко свои стихотворения през март 2010 година.

Рисунка
Колко истинска си ти и жива.
Не обичаш никога “наужким”.
Затова си толкова красива —
сякаш си измислена от Пушкин.

След тебе
Такава радост и такава скръб
не могат да избягат през комина.
Дори цветята ми обръщат гръб,
когато край прозореца ти мина.

Съновидение
Ако бях шивач, аз щях да ти ушия
рокля от небето, шапка от луната,
чанта от звездите, поглед от магия,
за да станеш ти княгиня непозната.
Ако бях зидар, за тебе щях да вдигна
църква за любов, направена за срещи,
знаме да ти вдигна, до олтар да стигна,
а ръцете ти да са венчални свещи.
Ако бях художник, щях да нарисувам
само твоя образ. Никакви икони!
Без молитви вечни. Без поклони —
ще поискам само тебе да сънувам.
Аз обаче съм поет безумен
и не съм готов за нещо по-голямо.
Мога само да подреждам думи
и понякога да те измислям само.

Главна улица
Главна улица е любовта,
през живота ми минава тя
като детска приказка красива
и не зная докъде отива.
Цял живот по нея аз вървя,
цяла вечност пиша за това —
да не ме подмине, и не зная
може ли да се затвори в стая.
Аз преди години я открих
в женски стъпки, в ритъма на стих,
затова съм тръгнал пак по нея
свойте нови песни да изпея.
През добри или през лоши дни
Името й никой не смени.
Затова, от ангели избрана,
улица на влюбените стана.

Накрая на града
Накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на града,
аз слязох през тъмната нощ от трамвая
и срещнах жена със очи на звезда.
Аз сам я измислих и сам я подготвих
да дойде при мене, да стане на стих.
Изпуснал бях всичките спирки в живота
и чак на последната аз я открих.
Тя чакала мене с душа ненагледна,
аз търсел съм нея отдавна навън
и някъде тука, на спирка последна,
намерихме себе си сякаш насън.
Изглеждаше срещата малко банална,
а всичко започна почти на шега.
Последната спирка сега е Централна
и столица нова за нас е сега.
И мога с ръка на сърце да призная:
стои между мене и себе си тя —
накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на света.

Напусна ни големият български поет, публицист и общественик Евтим Евтимов, съобщиха от Издателство „Захарий Стоянов».

Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело» се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия» и директор на издателство „Народна младеж» (до 1984). Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък». От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт». От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие».

Евтим Евтимов е един от най-разпознаваемите български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Евтим Евтимов посвети едни от първите си стихове на Отечеството, на България. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа. Съавтор е на Тончо Русев в повече от 100 песни.

Поклонението ще се извърши на 10.06.2016 г., петък, от 11.00 часа във фоайето на Народния театър „Иван Вазов».

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5563931

Бъди в живота ми като калинка,

излитнала от топлата ми длан

към някоя звезда под свода синкав,

в която винаги ще бъда взрян.

Бъди една светкавица голяма,

която нощем пада върху мен,

душата моя да превърне в пламък

и всяка нощ да светя като ден.

Бъди и грешна ти, бъди и права,

бъди и с гневни, и с добри очи,

но остани си всякога такава,

дори когато ми горчи.

Горчива обич нека ме опива.

От старите винари още знам,

че истинското вино е горчиво.

За подсладено няма да те дам.

https://chitanka.info/text/32171-gorchivo-vino

Евтим Евтимов в интервю за «Труд» от 2010 година: «В живота си за нищо не съм съжалявал»

С поета Евтим ЕВТИМОВ разговаря Валентина Петкова през септември месезц 2010 година, той дискутира хулите по негов адрес заради текста му на песента за МВР, в която се казва: “Нашата полиция ни пази… Гордост е да служиш в редовете на България и МВР…”.

— Г-н Евтимов, съжалявате ли, че написахте текста на песента за МВР, с която си навлякохте толкова подигравки?

— В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил — направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение — скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я натрапвал.

— Кой ви поръча да напишете текста на “Нашата полиция”?

— По естествения път. Обикновено певецът поръчва: “Искам любовна, искам патриотична песен.” Поръча ми я Веселин Маринов, който беше убедителен. С него и с Тончо Русев имаме няколко такива песни — за летеца, за българския войник, за моряка, за децата на убитите служители на МВР. Текстът за МВР трябваше да затвори този цикъл. Това, че подобни патриотични и военни песни не се приемат от всички, е известно. Специално песента за МВР е предназначена за полицаите,от които не сме чули лоша дума. Тя е да възпитава и тези, които ще стават полицаи.

— Във форумите в интернет ви сравниха с Маяковски, нарекоха стила ви на писане “ранен социализъм”, “политическа гротеска”. Жегнаха ли ви тези думи?

— Смутиха ме. Явно много хора ги яд на МВР и си го изкараха на нас.

— Вие лично били ли сте потърпевш от кражба или от престъпление?

— Разбивали са апартамента ми, но от него освен книги няма какво да се вземе. Навремето имах барче с уиски и водка, но сега и това няма. При такива кражби по-страшното е, че оскверняват дома ти.

— Мнозина се подразниха от това, че доскоро Веселин Маринов пееше за БСП, а днес като ветропоказател се обръща към новата власт, към ГЕРБ?

— Четох го това, но не ми се говори за такива партийни работи, защото всички партии си приличат. Нали демокрацията е за това — човек да има право да избира. То е като в живота. Ходиш с една жена или с един мъж, кълнете се във вярност до гроб, а в един момент единият казва: “Уморих се, не ми е толкова хубаво.” И си търси друга любов.

— Вие, който напуснахте БКП преди 10 ноември и си подадохте оставката на Тодор Живков като главен редактор на “Литературен фронт”, след 1989 г. членувахте ли в друга партия?

— В партия не съм членувал, но в интерес на истината, случвало се е пак покрай Веско да участвам в концерти на предизборни митинги на БСП.

— Той нали беше любимият певец на Жан Виденов?

— Той и на други беше любим певец. Аз съм си тоя, който съм, и като дойде 10 ноември, си казах: “Евтиме, дотук с политиката, сядай и си пиши книгите.” Така издадох 5-6 тома при Иван Гранитски. Правя това, което ми е присъщо. Дружа с всички и не говоря против никого. На моята 70-годишнина в словото си Николай Петев каза: “Как не чух една лоша дума от Евтим Евтимов за колега! Даже тия, които говорят против него, той и за тях нищо не казва!”

— Сега, когато ви обвиниха в какво ли не, не изпитахте ли желание да натриете носа на критиците си?

— Не. Исках само да опровергая написаното, че с Тончо сме били “гушнали” по не знам си колко лева. Вярвайте ми, кълна се в децата си, аз съм набожен човек — не сме взели и стотинка. Нито за песента за МВР, нито за песента за летеца. Генерал Михов, който е наш приятел, ни помоли и я направихме. Летците нямаха пари за ядене, дето се казва, камо ли за песни. Така че и за българския войник, и за моряка, и за децата на убитите служители никога не е ставало дума за пари. Да, случвало се е да взема хонорар за текст на песен по 100-200, рядко 300 лева.

— От какво живеете?

— Живея от пенсия. Единственият хонорар, който съм получил за моя книга, издадена през последните години, е за “Жена на балкона”.

— След провала с песента за МВР тримата ще продължите ли да работите заедно?

— Че защо да не продължим? За мен Тончо Русев е епоха в балгарската музика, той създаде най-добрите ни певци. За Веско Маринов не бях чувал изобщо до промените. След това с Тончо му написахме песен, с която той участва в “Златният Орфей” тук, в София. Песента “Ти си любовта, признай. Днеска казваш — да, а утре — не” стана хит. Първият й вариант обаче звучеше така: “Туй е песента, туй…” Веско много се притеснил и сподели с Тончо, че ако сбърка думата “туй”, друго ще прозвучи и не се знае как ще я приемат хората. Един ден ми се обажда плахо и ме пита дали не може “туй” да го заменя с друго. Казах му да не се притеснява и вместо “туй” да пее “ти си песента”. Така тръгнахме тримата и до днес. Направихме “Горчиво вино” и още 10-15 песни.

— Пътували сте много из страната и ви се е случвало какво ли не. Вярно ли е, че са ви харесали някакви мутри?

— В Бяла Слатина след наш концерт се заговорихме с едни здрави момчета — не знам дали бях мутри, по-скоро от новите бизнесмени. Аз ги попитах: “Не си ли губите времето, че сте дошли тука?” Един от тях се обърна и ми каза: “Г-н Евтимов, нашата работа е много мръсна. Тази вечер за нас е глътка въздух.”

— Известен сте не само с любовните си стихове, но и с това, че силно и дълго сте обичали жените си. С възрастта човек не се ли уморява да обича?

— Не, няма възраст. Най-хубавото на този свят е любовта. Големите наши поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна бяха влюбени до дълбоки старини. Помня веднъж бяхме с приятелка в ресторанта “Под липите”, над радиото. На съседна маса гледам Дора Габе с някакъв мъж. Като ме видя, се зарадва и ме попита: “Евтимчо, харесва ли ти тоя мъж с мен?” Викам: “Хубав е.” А тя: “Малко е стар, той е на 57 г.-, а аз съм на 87 г.” Каза ми го от сърце.

— Сигурно се е пошегувала?

— Колкото се шегуваше, толкова и не. Тя обичаше да разказва любовните си преживявания. Докато Багряна не обичаше да издава тайните си, за да не развали магията им. Животът на двете често се е преплитал в отношенията им към едни и същи мъже — Яворов, Йовков, Боян Пенев. И двете бяха велики жени и велики поетеси. Нашата литература има и по-млади добри поетеси, но като тях не е имало. Тези жени живееха истински, не си играеха на светски дами. През 30-те години са обикаляли страната на литературни четения заедно с Балабанов, Елин Пелин и др. Багряна ми е разказвала, че за няколко дни са получавали хонорар, с който са изкарвали по една седмица на Лазурния бряг във Франция.

— Вие също обикаляте страната и правите литературни четения. Критикуват ли ви за последния ви текст?

— Ама как ще ме критикуват — няма такова нещо! Първите години с Веско, като почнахме да правим големи концерти, тръгвахме от Силистра и завършвахме в моя град — Петрич. По 100 концерта сме изнасяли. Аз декламирах 4-5 любовни стихотворения, Тончо изсвирваше нещо на пианото. По-важното беше, че и двамата сме до Веско и го подкрепяме. А и той е блестящ организатор на концертите си. При него няма празна зала, всичко е пълно.

— И сега въпреки всичко?

— Да. Онзи ден се върна от лятното си турне и ми казва: “Бате Евтиме, молех се на пожарникарите да пускат правостоящи зрители в летния театър във Варна и в Бургас. Всичко беше препълнено.”

— Сигурно не е смеел да пее песента за МВР?

— Той си пее всичките песни. Никой нищо не му е казал. Тримата решихме да прекратим тази тема и всеки да продължава по своя път. Мене ме смущава, че по интернет набираха гласове да забранят на Веско да пее песните си. Това ли е демокрацията?!

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5563990