BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Днес е Възнесение Господне

Православната църква чества Възнесение Господне или още Спасовден, който тази година се пада 17 май. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.

С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.

Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен, но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка.

Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/dnes-e-vyznesenie-gospodne-imen-den-imat–6054814

Трите възкресения на Лозенския манастир

Спасовден е. Църквата чества Възнесението на Спасителя, а вярващите отправят взор към небето, откъдето отново в слава и чест ще дойде Иисус Христос. Така, както и се възнесе.

На този хубав празник ще ви заведем до Лозенския манастир. Той е разположен на северния склон на Лозенска планина, непосредствено под връх Половрак (1182 м), на 3-4 км югоизточно от село (Долни) Лозен, квартал на София. Носи името на несъществуващ светия, но всъщност е посветен на светлия християнски празник Възнесение Господне, който се отбелязва 40 дни след Възкресение, наричан от народа Спасовден. На този ден (винаги четвъртък) светата обител празнува своя храмов празник.

Манастирът „Свети Спас“ е бил мъжки до 1900 г., а след това се преобразува в женски. Такъв е и в наши дни. Стопанисва се от игумения майка Агатия и послушницата Кристина. Дворът е отрупан с цветя, а гледката към София и Стара планина е впечатляваща. В съчетание с уюта на манастира околното пространство е превърнато в тихо и приятно място за почивка. Скоро манастирът ще може да настанява и туристи.

До „Свети Спас“ се стига лесно, пътят е по възможностите и на начинаещи туристи. Най-удобното място за паркиране е около станцията на БЧК, югоизточно по пътя през село Лозен. Оттам тръгват екопътека, втора пътека и основен път, които по-нагоре се събират в едно. Ние обаче ви препоръчваме изкачването по екопътеката, което със сигурност ще ви е по-интересно, особено ако сте запален планинар. Стига се за около час при спокойно темпо, а слизането обратно е доста по-лесно и кратко. До манастира може да се качите и с автомобил, но местата за паркиране пред него са ограничени.
Според местно предание манастирът е съграден през Второто българско царство и е представлявал най-източната обител от грандиозния манастирски комплекс Софийска Мала Света гора, основан през XIII век. В края на XIV век, със завладяването на Софийска област от турците, манастирът е напуснат и разрушен. Запустява до средата на XVII век, когато отново е възстановен като духовно средище. Два писмени документа свидетелстват за това – преписки към Германския сборник от 1671 г. и бележка от месецослов-пролог от 1694 г. Според тях в манастира се помещават училището на даскал Яким от София, книжовна и калиграфска школа. През 1737 г. манастирът е център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. След жестокото му потушаване по нареждане на Али паша Кюпрюлюоглу, при което са

избити около 350 свещеници, монаси и жители на София и околните селища

заедно със Самоковския митрополит свети Симеон Самоковски, манастирът е разрушен отново.

Третото му възраждане започва през 1821 г., с пристигането на родения във Враца монах от Света гора отец Киряк. Върху старите основи е изградена манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ – едноапсидна (апсида зад олтара), еднокорабна (без вътрешни колони), с продълговат наос (вътрешната част, в която се провежда литургията) и размери 7х14 м. През 1868 г. майстор Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляне преустройва полуразрушения свод и издига върху старата цилиндрична постройка три купола, които са непокътнати и до днес. Това става възможно благодарение на разрешението на турското правителство да се строят църкви с по-извисени форми и се приема за отражение на повдигащото се национално самочувствие на българина. Подобно решение е новост за църковната архитектура по това време.

Една година по-късно

църквата е изографисана повторно от самоковския живописец Никола Образописов

и неговите ученици Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина. Освен традиционните канонични библейски сюжети тримата зографи изписват редица образи на светци и исторически личности, пряко свързани с въздигането на българщината като самосъзнание и национална гордост – братята Кирил и Методий, Иван Рилски, Евтимий Търновски и други. Намираме образи в подкрепа на християнското самочувствие. Такива са императорът, турил през 313 г. край на гоненията на християните – св. Константин, и неговата майка св. Елена, царят покръстител на българския народ Борис I (Михаил) приел християнството през 865 г., посрещнал радушно през 886 г. и дал своята подкрепа на Светите Седмочисленици и новата славянска азбука. Почетени са светци от софийско – св. Георги Софийски, св. Никола Софийски, св. Константин Софийски.

Надигащият се български революционен дух намира отражение в образите на светците войни св. Георги, св. Димитър, св. Мина, св. Ангел, св. Михаил. За уважение и прослава на жената откриваме две почитани от българите светици – св. Петка и св. Неделя. Достойно място получава и възродителят на манастира игумен Кирияк, чийто изключително реалистичен ктиторски портрет от 1868 г. и днес представлява особен интерес.

Друга ценност е стенописът на свети Йоан Владимир Дуклянски, цар Български, както е написано на нея. Тайна остават до днес мотивите на зографите да му отдадат тази почит и внимание, но те най-вероятно трябва да се търсят в интересната история за този човек. Иван Владимир е сръбски княз, управлявал между 990 и 995 г. княжеството Дукля с главен град Бар, което днес се намира в Черна гора. Пленен е през 998 г. от цар Самуил, но по-късно се омъжва за дъщеря му Теодора Косара. Така става негов зет и се завръща на дюклянския престол като български васал.

Обезглавен е по нареждане на последния владетел от Първата българска държава

цар Иван Владислав (1015-1018), който се възкачва на престола с убийство на законния Самуилов наследник Гавраил Радомир и счита сръбския княз за силен потенциален конкурент. Според легендата, това е извършено на 22 май 1016 г. в средновековния град Преспа, пред вратата на базиликата „Св. Ахил“. Обезглавеният княз успял с посечената си глава в ръце да влезе в църквата и издъхнал там. След смъртта си е обявен от православната църква за светец, като в църковната живопис през българското Възраждане най-често е титулуван „цар български“. Днес мощите му се пазят в манастира „Свети Йон Владимир“ край град Елбасан, Албания. Така Лозенският манастир, който носи името на несъществуващ светец, съхранява ценна икона на български цар, който никога не е сядал на престола.

Всички стенописи и икони в манастира са добре запазени, с ярки цветове. Художествените достойнства на живописта не само събуждат възхищение и преклонение пред таланта на зографите, но правят църквата културен и исторически паметник.

По време на националноосвободителните борби манастирът е бил важен център, като според местните предания в него е отсядал и самият дякон Васил Левски. След Освобождението към него е изградено училище с няколко големи класни стаи и отделна учителска стая. Лозенският манастир е известен и с богатата литературна дейност на книжовници като Граматик Никола и Роман Загорец.

На 40-ия ден Христос се възнесе на небето

На 40-ия ден от Възкресението Иисус Христос се явил за последен път пред учениците си. Беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина. Там Христос вдигнал ръце да ги благослови. Отделил Се от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: „Мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“. Така небесните вестители потвърдили думите на Христа за Второто велико Негово пришествие и следващия Всеобщ съд.
С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички, повярвали в Него, Спасителят откри небето, за да могат да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.

http://standartnews.com/balgariya-obshtestvo/trite_vazkreseniya_na_lozenskiya_manastir-335609.html