BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Сателитът не е видял палат във Волжка България

Сателитът не е видял палат във Волжка България

Става дума за основи на сграда, намираща се на югозапад от Главната джамия в резервата.

Скоро, след като новината беше съобщена, на страниците на някои всекидневници се изявиха родни „изследователи“ с обяснения, определящи възторжено находката като „сензация“, „палат – последно убежище на Кубратовия син БатБаян“, и т.н.

Дали обаче става дума за дворец -„сърцето на Волжка България“? От коя епоха е? И защо „хански“, след като подобна титла е непозната в региона до XIII век?

За отговор на тези въпроси потърсих помощ от колеги от Казан, специалисти на терен. В Института по история на Татарстан имаха оскъдни данни за „феноменалното откритие“.

Айрат Ситдиков – завеждащ Националния център за археологически изследвания към тамошната Академия на науките, обясни, че изнесената информация има предварителен характер, не е сигурно дали в заснетия район въобще има нещо.

Много са условностите и неизвестните около предполагаемата находка, но те бяха лекомислено загърбени от спонтанно бликащата еуфория покрай „откритието“. Те ме накараха да бъда предпазлив в оценките си и за пореден път ме убедиха, че за Волжка България у нас трябва да се пише и коментира професионално, обективно, с отговорност към читателската аудитория. Разбира се, при добро познаване на темата, епохата, изворите и равнището на досегашни проучвания!

През IX-X век по Средна Волга се появява втората средновековна България.

Това е знаменателно събитие в историята на Европейския североизток. Формирана от новодошли български групи от земите на покорената Стара Велика България, свързани с името на Кубратовия син Котраг (а не БатБаян), Волжка България консолидира многобройните народности в региона. Приемайки исляма за държавна религия, тя се утвърждава като стратегическа политическа, икономическа и духовна сила по Пътя на коприната.

В края на IX – зората на Х век на мястото на по-стари селища или на съвсем нови територии се появяват първите волжкобългарски градове – Болгар, Биляр, Сувар. До днес се дискутира дали гр. Болгар на Волга или градът гигант Биляр (наричан в изворите Болгар) е столица на Волжка България през X- първата половина на XIII в.

Втората теза разполага с по-убедителни аргументи – на територията на Биляр е открит най-старият ислямски култов комплекс в Татарстан. А изворите говорят за „Болгар, в който се намира главната джамия“. Изглежда, истинскиятвъзход на Болгар се отнася за по-късна епоха.

За дворцовата архитектура на Волжка България знаем твърде малко. В писмените извори липсват описания на подобни сгради. На територията на Биляр са разкопани основи на тухлено здание, смятано за дом на знатен аристократ, а напоследък – за баня с изключителен за времето си лукс.

В Сувар са разкрити останки на тухлен дом дворец на аристократ от Х век. В Болгар сгради от този период не са открити.

Накратко – проучените архитектурни паметници на Волжка България са малко и са строени в ислямски стил не по-рано от втората половина на Х в. Неуместно е те да бъдат сравнявани с дворцовата архитектура в Плиска и Преслав или да бъдат търсени общи тенденции и взаимовлияния между волжки и дунавски българи.

Събитията от първата половина на XIII в. отварят нова страница в историята на Волжка България – нашествието на монголите прекъсва самостоятелното й развитие и я превръща в подчинена област на появилата се в региона монголска Златна орда. От пепелищата възкръсват старите волжкобългарски градове Болгар, Казан, Джукетау. В земите по Волга се обособяват полуавтономни области, сред които Българската (Болгарската) и Казанската, управлявани от емири, които получават властта си от златоординския хан чрез специални грамоти (ярлици).

Българската област с център Болгар има статут на облагодетелствана територия още от 40-те години на XIII в. Предполага се, че градът е лятна резиденция на златоординските ханове Бату, Берке и Менгу-Тимур.

Персийското съчинение „Ферхенг-наме“ дори го нарича „златния трон на ординските ханове“.

Марко Поло разказва как хан Берке управлява едновременно в градовете Болгар и в Сарай. В епохата на хан Узбек (1312-1342) Болгар се налага като религиозен център на Поволжието.

Водещата роля на Болгар през XIII-XIV в. повлиява върху неговия градски облик. Днес в резервата могат да бъдат видени останките от Главната джамия с 25-метрово минаре (50-60-те години на XIII в.), 19-метровото Малко минаре (XIV в.), Източният и Северният мавзолей (XIV в.), владетелската гробница (XIV в.) и др. Обаче къде е дворецът на господаря на Болгар, наричан често „хан“, макар да е емир.

Ханът е един и той царува в златоординската столица Сарай. Сведенията са твърде противоречиви.

Според едно предание дворецът се е издигал на мястото на намиращата се край Главната джамия Успенска църква (XVIII в.), в която днес се помещава музеят на резервата.

Документ от 1712 г. споменава, че на 20 м от въпросната джамия е „домът на предишните царе“. Смята се, че с построяването на руски манастир тези останки са унищожени. В плановете на арх. А. Шмит (1827 г.) основите на „ханския палат“ с размери 15 на 13 м са отбелязани на югоизток от джамията.

Тази неяснота в сведенията не позволява заснетата наскоро от сателита предполагаема сграда еднозначно и категорично да бъде определена като владетелски дворец. Вероятно това е здание, част от общия ансамбъл на златоордински Болгар, чието предназначение следва да се проучи – дали е дворец на български емир, или на резидиралия в града златоордински хан, дали не е дом на местен аристократ, или има други функции.

Предположението, че съоръжението е строено не по-рано от третата четвърт на XIII, по-вероятно – в зората на XIV в., откогато датират множество сгради в комплекса, бе потвърдено и от директора на Института по история на Татарстан Рафаел Хакимов. Защото тогава е същинският период на разцвет на Болгар.

Настъпилата политическа криза в Златната орда през третата четвърт на XIV в., разграбването на града от армиите на златоординския отцепник Булат Тимур (1361 г.) и на средноазиатския пълководец Тимур (90-те години на XIV в.), природните катаклизми, непрестанните нападения от новгородски разбойници и руски князе довеждат до упадък и неизбежен крах (1431 г.) на този значим волжкобългарски център.

Днес Болгар остава символ и свещено място за религиозно поклонение на мюсюлманското население в региона. Недрата на резервата крият немалко археологически тайни, които предстои да бъдат професионално разкрити, прецизно проучени и коректно обяснени. Защото смисълът на истинската наука е в умението да видиш отвъд видимите факти.

ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ

Авторът е доктор по история, дългогодишен изследовател на историята и културата на Волжка България, автор на „Другата България на Волга: изгубената цивилизация“ – том V от поредицата „България – загадки от вековете“.