BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

50 години след Освобождението български опълченци и руски ветерани празнуват заедно

През 1928 г. се отбелязват 50 години от Освобождението на България. В цялата страна са организирани големи чествания. Особено тържествено протичат те в столицата.

Хубав предпролетен ден. Първият яснослънчев ден в началото на 1928 г. Улиците на столицата са препълнени с народ, празнично настроен. Тук-таме се мяркат ученически двойки с касички в ръце – събират народна помощ за последните живи войници от някогашната славна армия на Царя Освободител. Тържественият звук на големите камбани на храма на „Александър Невски“ отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град. Маса хора, като мравуняк, се стичат към храма-паметник на Освобождението, където след пристигането на Н.В. Царя започва богослужението. Вътре, великолепието на храма е в пълна хармония с благоговейното настроение на множеството посетители, които изпълват междините между колосалните сводове. Отдясно, зад и около трона са офицерите от столичния гарнизон в парадни униформи начело с генерал Велизар Лазаров.

Отсреща под катедрата са руските ветерани и българските опълченци начело с генерал Смагин и Х.Н. Карастоянов (ген. Алексей Алексеевич Смагин е първият председател на Съюза на руските ветерани в България; Харалампи Карастоянов е председател на Опълченското дружество, бивш кмет на София – бел.ред.). Между тях е и историческото Самарско знаме на Българското опълчение. Зад тях са доброволците от Сливница и „чичовците“ от Одрин. Срещу олтара посредата е Министерският съвет и бюрото на Камарата в пълния им състав; следва запасното офицерство и други ученолюбиви организации.

В центъра на храма под големия полилей са наредени свещенослужителите в златни одежди начело със софийския митрополит Стефан, които отслужват съборно панихидата и молебена. Участват и руският митрополит Серафим заедно с прочутия си по гласа му протодякон Инокентий. Тържествената служба се съпровожда от мелодичното пеене на уголемения за случая Синодален храмов хор и се приключва с една вдъхновена реч за значението на деня от владиката дядо Стефан. Н.В. Царят след това приветства под звуците на тържествения църковен концерт висшите офицери и съпроводен от генерал Лазаров се здрависва поотделно с всички ветерани и опълченци, с някои от които разговаря по-дълго. Между тях е и г-жа Паренсова, съпруга на първия български военен министър след Освобождението.

След размяна на приветствия с министрите и други лично познати Н.В. Царят, съпроводен от военния министър , генерал Иван Вълков и голяма свита излезе на площада, където поздрави войските и многобройните присъстващи организации, бурно акламиран отвсякъде с „Ура!“.

Руският император Александър II с гвардията си при обсадата на Плевен, 1877 г.

Подир това се образува шествие начело със Самарското знаме, ветераните и опълченците до паметника на Цар Освободител. Шествието, както и редът тук бяха запазени образцово. Липсваше оная бутаница, натискане и надпреварване, които са констатирани в други случаи и от тържеството правеха сборище. При паметника под звуците на един огромен хор – над 400 души – съставен от дванадесет певчески хорове на Българския музикален съюз, генерал Смагин и г-н Карастоянов положиха венци от името на ветераните и опълченците, в подножието на паметника на своя велик и някогашен венценосен Върховен вожд.

Трогателен момент! Борците от Освобождението коленопреклонно и безмълвно запазиха мълчание една-две минути. Речи не се произнесоха, па и не се чувстваше нужда от такива. Общението на душите на живите ратници с душите на падналите се чувстваше. Хорът, който бе изпял преди това импозантно „Шуми Марица“, кантатата на Царя Освободител от Димитър Хаджигеоргиев и песента, с която русите почнаха, водиха и завършиха победоносно войната, т.е. руският химн „Боже Царя Храни“, в тоя момент мистично огласяше гробната тишина с химна на падналите на полето на честта: „Покойници!…“

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 г.

Преклонението пред паметника завърши с отнасяне от опълченците и ветераните под звуците на военни и други музики на Самарското знаме обратно в Двореца. Тук пред източните порти старите солдати от 1877-1878 г. приеха народния парад, в който покрай тях с музика начело продефилираха части, организации, училища и неорганизирано гражданство. След отдаване на тази народна почит на руските и български ветерани, състоя се в 2 ч. (до 5 ч. вечерта) братска трапеза в ресторант „Балабанов“, дадена от опълченците на техните боеви учители – руските ветерани. На тази историческа трапеза, първа след петдесетгодишен период, последвал Освободителната война, се изрази в трогателни моменти на взаимоуважение между боевите съратници.

Произнесените речи, малко на брой, бяха пропити със сърдечност и мили спомени за някогашното бойно другарство. На ветераните и опълченците бяха предоставени превозни средства от всички войскови части, и те се разотидоха, доволни от почитта, която се прояви спрямо тях в този голям български и руски ден.

Не бива да се премълчи и красивия жест, проявен от Търговската камара в този ден: председателят на Софийската търговска камара г-н Караджов и секретарят д-р Златаров поднесоха на ветераните и опълченците по случай знаменателния ден по 50 хиляди лева помощ. Чрез този си жест търговското съсловие даде един отличен пример и доказа още веднъж, че то е достойно за патриотичните традиции, основоположени от неговите предшественици през време на турското робство.

Иван Николаев, в. „Отечество“, март 1928 г.

11 дюймово (около 28 см) турско оръдие от отбранителната система на крепостта Меджиди табия край Силистра, 1877 г.

Съставът на щаба на действащата в България Руска армия, четвърти отдясно наляво, прав е барон Сейго Ямадзава, първият японец, стъпил на българска земя и участник в Руско-турската война, село Горна Студена, август 1877 г.

Щаб-квартирата на руската войска (в къщата на хаджи Николи). Отдясно наляво: Великият Княз Николай Николаевич, Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, неизвестен, Великият Княз Сергей Александрович, Великият Княз Владимир Александрович (седнал), Княз Александър Батенберг (прав до колоната), и други генерал-щабни офицери, сред които Николай Павлович, граф Игнатиев (първи ред ляво — прав с бяла униформа и мустаци), Горна Студена, август 1877 г.

Пред къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щаб-квартира на руската войска. Отдясно наляво: Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, Великият Княз Николай Николаевич, Великият Княз Сергей Александрович и други висши офицери, крайният вляво — бъдещият български княз Александър Батенберг, Горна Студена, август 1877 г.

Двама руски офицери и българско семейство в двора на къща в село Горна Студена, 1877 г.

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла. Отляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият Княз Константин Константинович, Великият Княз Сергей Александрович, 1877 г.

Руски военни музиканти и български уличен търговец пред църквата Св. София след освобождението на столицата, София, 1878 г.

Руски войници охраняват турски оръдия, пленени под Филипопол (Пловдив), 1878 г.

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано, 1878 г.

Оригинал на статия: http://glasove.com/categories/skandalyt/news/50-godini-sled-osvobojdenieto-bylgarski-opylchenci-i-ruski-veterani-praznuvat-zaedno

Още снимки от 1878: http://vichivisam.ru/?p=22 http://humus.livejournal.com/2653620.html http://habanerra.livejournal.com/26807.html