BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Мина е била чист човек. Яворов – също.

Мина е била чист човек. Яворов – също. Той безумно много я е обичал! Кои са живите наследници на Мина Тодорова, вдъхновила Пейо Яворов за най-прекрасната любовна лирика в българската литература? Пазят ли те някакви вещи от нея? Знае се, че част от кореспонденцията между двамата е изчезнала мистериозно. Но дали семейството на Мина не съхранява писма и архиви, които не са публикувани? Историята на рода Тодорови, подобно на стотици знатни български родове, разкрива една жестока картина – че сме неуморни в заличаването на миналото. Сякаш ние, българите, искаме сами да се изтрием от лицето на земята…

Семейна снимка на Тодорови Бащата на Мина, богатият чорбаджия Юрдан Тодоров, е видна личност след Освобождението от османците- става кмет на родния град Елена, независим депутат и авторитет в тогавашния национален елит. Заедно с жена си Роза, която е от не по-малко забележителния род на Иларион Макариополски,

Петко Ю. Тодоров (вляво) и приятелят му Яворов

отглеждат четири деца – високо интелигентни с по няколко чужди езика Юрдан дава всичко да ги изучи в най-престижните западни университети и да ги лекува, когато се налага, в най-напредналите болници в Европа. Въпреки това две от обичните му чада умират млади – Мина само на 20, след няколко месечно лечение в Париж, а Петко на 37, след няколко годишна агония в Швейцария. Юрдан надживява и жена си и умира на 83 години. В най-мрачните години на соца огромната му къща в центъра на град Елена е национализирана и превърната в галерия. След реституцията наследниците я продават, защото нямат средства да я ремонтират и сега тя е частна собственост. Днес, след повече от век, от богатството на чорбаджи Юрдан е останала само инвестицията в образованието на наследниците му. Мина, единствената галена дъщеря на Юрдан Тодоров, е погребана през 1910 г в Бианкур. Болестта ѝ според документите е перитонит. Но докторите я лекуват от какво ли не, включително от туберкулоза. Някои познавачи на любовта ѝ с Яворов, допускат скандална причина за преждевременната ѝ смърт – че тя е получила усложнения след аборт. Нежният писател Петко Ю. Тодоров, чиито “Идилии” и драми вълнуват театралната публика и днес, също си отива от странна болест – само 6 години след сестра си. Оставя три деца, едното от които умира рано. Последният син на Юрдан Тодоров, Никола, е най-близък със сестра си Мина и дори пренася тайните любовни писма между нея и Яворов Когато се връща от учение в Европа, той се жени за богата мома, чийто род е в Кюстенджа, Румъния. В мътните води на войните от началото на ХХ век, Никола развива мащабна спекулативна търговия във Варненския край. По-късно се отдава на хазарт и изчезва от кръга на фамилията. Не е известно да има наследници. Остава жив единствено във “В полите на Витоша” на Яворов като прототип на чаровния герой Чудомир. Превратната съдба отрежда специално място във фамилията на втория син на Юрдан Тодоров, Христо. В началото той е неблагонадежден в очите на строгия си баща. Христо харчи прекалено много от парите му в чужбина, за да следва непрактичната философия. Но младият мъж, увлечен по Кант, не иска и да чуе за друга специалност. След войните Христо доказва на баща си, че не е сбъркал като е послушал сърцето си – става основоположник на Факултета по социология в Софийския университет и професор с международен авторитет. Има три деца, едното от които не оцелява. Синът му Йордан става юрист. А дъщеря му е родена в годината, когато умира сестричката му Мина – 1910. В нейна памет той я кръщава Мина. Тя се жени за Недко Пеев и също умира млада, но успява да роди двама сина. Днес единият – проф. Йордан Пеев, е известен ислямист. А другият – Бойко Пеев, се издига до най-висок пост във “Фармахим” и “Софарма” и става пряк свидетел на бума на химическата промишленост при социализма и на срива ѝ след 1989 г в България. Питаме го: – Има ли нещо останало от Мина, което пазите в семейството? – Аз имах писма на Мина до Яворов в оригинал, но някой ги открадна. Нямам представа кой може да е. Търсих ги, но не мога да ги открия. Стари снимки от семейството нямаме… – А къде са мебелите, вещите и архивът на чорбаджи Юрдан Тодоров? Доколкото знам, той е писал и мемоари… – Много малко неща има. При мен са едни стари монети, най-различни. У брат ми Йордан има един стар бюфет… – Но къде са вещите от онази луксозна къща в Елена? – След като умира Петко Ю. Тодоров, дядо ми Христо става първонаследник на фамилията и той решава всичко. Прадядо ми Юрдан завещава къщата на него. През 1947 г правят опит да им я вземат, но дядо се е преборил. През 1954 г обаче национализират всичко. Изпразват къщата и изкарват мебелите направо на улицата. Било е страшно! Имало е много ценни неща. Извадили са всички мебели на улицата и са ги оставили на циганите да ги вземат. Представяте ли си? И книгите. Те са имали безброй много книги. Но еленчани са особени хора. Не случайно Левски си е оставял цървулите извън града преди да влезе в Елена. За да не му ги откраднат! – А от Мина нещо останало ли е при вас? – У нас бе нейният пръстен с опал, който ѝ е дал Яворов. Брат ми го подари на музея и някой го открадна от там. Но гривната на Мина е при нас. Ние я пазим дълбоко законспирирана, за да не стане пак същият номер – В Държавния архив има кореспонденция на Юрдан Тодоров, жена му Роза и сина им Петко. Но си личи, че много важни писма липсват… – Петко Ю. Тодоров е нещо фантастично! Драмите му са много хубави. Те са начало на българската драматургия. Страшен човек е бил! Много чист човек е бил! Сега не се раждат такива хора! – Да, но всичко от тези хора постепенно изчезва! Не е ли странно, че точно от времето, когато Мина умира в Париж, писма почти няма. Сякаш архивът им е цензуриран от някого! Някой – вероятно от наследниците – нарочно е махнал повечето от документите, в които се коментира болестта ѝ и връзката ѝ с Яворов. – Знаете ли, някои мои роднини смятат, че Мина и Яворов са имали плътска връзка. Казват, че не може да не е била плътска връзка, защото болестите по онова време са причинени главно от това нещо. – Тоест, че болестта ѝ е предадена по полов път? – Точно така. Но аз не вярвам! Няма начин да е станало така. Тя е била много чист човек!

Прапраплеменникът на Мина Бойко Пеев пази реликви на рода. А и Яворов е бил чист човек. Той я е обичал безумно! Аз бях на гроба на Мина в Бианкур. Там вечно има букет! – Вярно ли е, че семейството на Тодорови не е допускало Яворов до нея, когато тя е била в санаториума и той не е могъл да я види за последно? – В моето семейство не са обичали Яворов. Петко и Никола не чак толкова. Но моят дядо, Христо Тодоров, е бил много против Яворов. Наричал го е сарахош. “Сарахош” значи мъж, който ходи по жени, бохем, пияница, лъжец. Наричал го е несериозен човек, вагабонтин… Но интересно е, че дядо Петко също умира от подобна болест. Той е имал слабо сърце и разклатено здраве още в България. След това – майка ми! Тя се ражда в годината, когато умира Мина. И тя почива от същата болест на 37 години, когато съм бил бебе… – Но коя всъщност е болестта? – Тубелкулоза на бъбреците. – Как така? Защото при Мина лекарите са сложили диагноза “перитонит на младото момиче”… – Ами, перитонит, но не се знае какво е било. Лекарите тогава не са били много наясно. Съветвали са дядо ми Христо да не кръщава майка ми на Мина. Защото на рано починал човек не е добре. Но той я кръщава. И… – И я сполита същото като Мина! … То като прокоба стои? – Точно! – Значи смятате, че върху вашата фамилия тегне прокоба? – Да! И аз ще ви кажа защо: Защото прадядото на дядо Юрдан е убил някакви турци и им е взел парите. Това се води за проклятие! – А нали знаете, че в семейството на Яворов има съвсем подобна история – прадядо му е забогатял с ограбено злато. – Знам! – Значи съвпада и това? – Съвпада! Вижте, има и друго – майка ми Мина умира на същите години като чичо си Петко Ю. Тодоров – на 37. Какво съвпадение нещастно! А е можело да внесат един пеницилин от чужбина. Дядо ми Христо е имал връзки в Германия и е поръчал пеницилин. Но той пристига два месеца по-късно, след като тя умира Лекарството закъснява. И по някаква странна логика аз станах директор на фирмата, която внася всичкия пеницилин в България! … Какво да правиш? Живот! – Невероятно… – Аз имам много интересни моменти в живота. Мен ме пращаха и в социалистически, и в капиталистически страни, защото другите не знаеха езици, а аз знаех. Моите директори говореха на чужденците с крака и ръце. Аз съм с английски, френски и руски. Немски също разбирам. Посетил съм 47 страни! Завърших ХТИ и после работих 40 години във “Фармахим”. Бях директор на дирекция “Внос”. Стигнах до поста главен директор на холдинга и ме уволниха след 10 ноември като стана приватизацията. Нашата фирма внасяше 40 000 съединения. Това са фармацевтични субстанции, етерични масла, химикали и реактиви. – Беше много печеливша фабрика едно време… – Страшно печеливша беше! “Фармахим” имаше 50 договора за 14 милиона долара. Представяте ли си каква печалба? Но цялата приватизация мина под знака на Иван Костов. “Софарма” той я приватизира срещу 24 милиона лева като половината бяха с компенсаторки. А вътре имаше на склад стока за 20 милиона долара. Което не се споменава никъде. – А по ваше време ли се произвеждаше прословутият каптагон? В Дупница… – Да, да! Аз внасях суровините за каптагона. – Така ли? От Германия? – От Франция, от Германия, който дадеше по-евтино. Истината е, че и в момента се прави каптагон. – Но пак ли във Фармахим? Или в неофициални цехчета? – В неофициални цехчета. Тъй че България не може да се откаже от това нещо… Вижте сега, на времето изнасяхме оръжия, каптагон и лекарства заедно. За Африка. Сега не изнасяме нито оръжия, нищо! Вместо нас другите изнасят. Те ни взеха пазарите. Знаете ли с каптагона какво стана? За каптагона Бьорингер Ингелхайм каза: “Ние няма да съдим България! Ние просто ще отидем на техните пазари! Хитро, нали? Само че те си имат лиценз и всичко, а ние нямаме такъв. – Колко се печелеше от каптагона? – Много се печелеше! Едно към седем към двадесет и едно. Така се разпределяше печалбата. Суровините бяха към 100 000 долара. Направата беше лесна – още 100-200 хиляди долара. Печалбата беше седем милиона долара – един милион долара за фирмата. За Политбюро оставаха 6 милиона долара. Те отиваха по оная – Трънската сметка. И африканците печелеха 21 милиона. Като говоря за това нещо, много хора ме гледат като облъчени. Ние изнасяхме лекарства за Съветския съюз повече от Полша, Унгария и Чехия взети заедно. Представяте ли си какво нещо беше? Медикаменти, парфюмерия и козметика, паста за зъби. Всеки божи ден за там заминаваха по четири вагона. Развалата на “Фармахим” започна от 1997 г. До тогава търговските потоци минаваха през нас. След това заводите започнаха да се отделят. И то се отделяха по смешен начин… Ще ви дам един пример – с “Бронхолитин”. Много хубав сироп за кашлица. Руснаците го пиеха на екс. Отивахме ние и те ни даваха най-добрата цена. Но после – като отиде някой частник, те му отрязват главата. Оттам започна и разрухата. Ние можехме да изнасяме във всеки божи град в Русия. Обаче новата демокрация каза “не” на Съветския съюз. – А производството на каптагон във „Фармахим“ сигурно ставаше с одобрението на Тодор Живков. Той е бил доволен от него? – Разбира се! Вижте, каптагонът не беше най-важната стока. Ние го използвахме, за да пробутваме и оръжия, и други стоки. Най-важен беше съветският пазар. Той беше необятен. Представете си 2 милиарда рубли по трънския курс колко прави? 57 копейки беше един долар. Износ, чист руски износ! Да не говорим за другите страни и за соцстраните. Бях в Китай в една командировка. Подписах договор за 28 милиона швейцарски франка. Бе един месец след края на войната с Виетнам. Тогава жена ми ме оплака жив и вика: “Няма да те пусна!” Викам: “Как няма да ме пуснеш? Това ще ми е най-хубавата командировка!” И така се оказа. Сега вече не става! Изгубихме пазарите. Изгубихме всякакви връзки… Из книгата “Яворов: За кого гърмят куршумите?”, която подготвя вестник „24 часа”

Копирано от https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5718779
© www.24chasa.bg