BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Февраль 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Янв    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  

Другият Йовков. Поетът.

На 11 септември 2016 г. от 11.00 часа в градините на Константина Петкова в село Пчеларово бе проведено поетично-музикално матине „Другият Йовков. Поетът“. Събитието е по идея на домакинята, организирано със съдействието на Дом-паметник „Йордан Йовков“. За първи път на това живописно място прозвуча Йовковата лирика, писана преди повече от 100 години, и то по тези места. Присъстващите с вълнение изслушаха около 30 Йовкови стихотворения, които той публикува през първата половина на ХХ век в редица престижни за времето си издания. Те бяха изпълнени от артиста Димитър Ялнъзов. С поета Йовков публиката бе запозната от д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич.

Оказва се, че през първото десетилетие на ХХ век Йордан Йовков се изявява на литературната сцена най-вече като поет символист. От литературноисторическа гледна точка това не е случайно. Именно през това десетилетие символизмът започва постепенно да се утвърждава в лириката ни. Писателят публикува общо 32 стихотворения – от 26 октомври 1902 г. до 31 декември 1911 г., като най-активен е през периода 1906 – 1909 г. Той сътрудничи предимно на сп. „Художник“, където публикува 20 от 32-те си стихотворения. Шест лирически творби отпечатва в сп. „Ново общество“, по две стихотворения – във в. „Съзнание“ и в сп. „Бисери“ и по едно – в сп. „Пробуда“ и сп. „Ново време“. Прави впечатление, че писателят съобразява текстовете си с характера на изданието или обратното. В учителския орган в. „Съзнание“, където дебютира, публикува стихотворения за народния учител. В изданието на Цанко Церковски – сп. „Пробуда“, отпечатва единственото си стихотворение за участта на българския селянин – „Съдба“. В списанието на тесните социалисти „Ново време“ – стихотворение за смъртта на един войник. В модернистичните списания „Художник“ и „Бисери“ публикува символистични по характер лирически текстове. А на твърде еклектичното издание на широките социалисти – сп. „Ново общество“, сътрудничи също със символистична лирика.
Тази интересна информация бе поднесена заедно с красива музика от епохата.

Поетично-музикалното матине осмисли неделния ден на публиката. Както обикновено, Константина Петкова създаде неповторима атмосфера и събитието се превърна в един истински духовен празник.
Кремена МИТЕВА
http://www.ndt1.com/article.php/20160914185051956