Пази, Боже, от политици в храма

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
април 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Пази, Боже, от политици в храма

Никанор


Без водосвети на предизборните кампании, заповяда Светият синод на свещениците. Настана ли време църквата да се откаже от партийна употреба и как отците да върнат доверието на хората в себе си, „Стандарт“ попита монаха от Гигинския манастир Никанор. Преди да се замонаши, той е завършил международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа.

– Отец Никанор, Светият синод призова свещениците да не извършват водосвети за предизборните политически кампании. Време ли беше църквата да се откаже да обслужва политическата класа?
– Това, което казва Светият синод, не се коментира – то се изпълнява. Друг е въпросът, ако трябва да дискутираме върху философията на отношенията между църквата и политическите партии. Не бива да си позволяваме ние като институция да бъдем използвани и да бъдем развявани като знаме на всеки четири или две години – винаги когато трябва да се демонстрира близостта между управляващата върхушка и народните низини. А църквата винаги е при народните низини. Не е приятно да те търсят само когато им потрябваш. А в другото време елементарни неща, които ние сме поискали, да бъдат отлагани – вижте например какво става с вероучението. Всички партии отказаха да го въведат и в резултат на това вече имаме сигурно трето поколение малки антихристчета.

– Вероучението ли ще ни спаси от антихристчетата?
– За двайсет години виждате какви чудовищни престъпления вършат тийнейджърите. Защото, след като изчезна фалшивият комунистически морал, неговото място (а то не може да остане празно) не бе заето от евангелските принципи, а от насилие и егоизъм във върховна степен – това, което показва телевизията и което виждаме на улицата. Това го направиха всички – без изключение – политически партии. И сега виждате покрай изборите – о, Боже, колко са религиозни! В този смисъл църквата много трябва да се пази да не бъде използвана. От друга страна, ние трябва да живеем с проблемите на хората. Св. Нектарий Егински, който се е представил на Господа през 1920 г., когато са го питали навремето, е казал: „Християнинът трябва да се ориентира и да гласува за онази политическа сила, която е най-близо до ценностите на Евангелието и ценностите на християните, или поне най-малко се различава от тях“. Защото сега нашият глас има някакво значение в политическата система. Бойкот на политическата система е ефективен само когато го правим всички заедно. Ако само един бойкотира, а другите гласуват, системата работи и това дори й помага. Будните граждани, които са отвратени, ако обърнат гръб, ще остане лумпенът, за който говори Ленин. И той ще ни управлява. Затова аз бих призовал – ако не може пълен бойкот, всички до урните.

– Бихте ли призовали за бойкот на политическата система?
– Бих призовал, ако имаше кого. По принцип, като православен християнин, аз съм привърженик на монархическата система на управление, и то на абсолютната монархия. Кога България е цъфтяла – хан Крум, цар Симеон, цар Иван-Асен II – еднолична, твърда власт. В XX век е цъфтяла при цар Борис III – авторитарен режим. Ако щете, при авторитарния режим на Тодор Живков. И се знае кой отговаря, когато няма задкулисни системи и механизми на управление. Сега ние виждаме едно, а всичко се върши скрито и задкулисно. От време на време завеската се дръпва, за да можем да видим какво има зад кулисите, и бързо се затваря. Но и това дръпване на завеската е с определена цел. Не съм привърженик на демокрацията като система, защото тя е възможно най-порочната. Чърчил е казал, че тя е лоша, но по-добро човек не е измислил. Но това е лъжа. Всъщност тя е най-порочната система, тъй като укрива истинските управляващи. Тя си създава т.нар. бушони, които да гърмят при нужда, тя е възможно най-манипулативната система за управление на обществото. Кой е виновен за състоянието на българския народ, който беше доведен от едно сравнително макар и неголямо благоденствие до просешка тояга, до най-унизителното място в Европа? Няма кой да го назове! Лицата са неизвестни, те са зад кулисите.

– А може би само при нас демокрацията изглежда по този начин?
– Във всички страни е така, при нас нещата са само по-гротескни. Публиката става все по-лековерна – общественото мнение се манипулира лесно и се сменя на всеки две седмици.

– Вече няма да освещавате предизборни кампании, но пък отслужвате водосвети на откриването на най-различни обекти…
– Нека сложим ръка на сърцето – ние ще бойкотираме политическите кампании, ако ни поканят от БСП, или „Атака“, или друга политическа сила. А когато трябва да отидем да изпълним дълга си да открием държавен обект, не отказваме, нали? А това е пак политическо откриване. Тук може би трябва всеки за себе си да направи този избор. Аз лично, оттук нататък, поканят ли ме, на основание на заповедта на Светия синод, категорично ще отказвам дори държавни обекти. Така би следвало, ако искам да съм принципен. Ако БСП ме покани, ще кажа: „Вие сте политическа сила!“. А ако ме покани областният управител, той не е ли политическо лице? Народът не би трябвало да вижда духовенството да политиканства.

– Напоследък народът вижда, че духовенството до голяма степен е абдикирало от неговите проблеми.
– Авторитетът на духовенството всеки добре знае какъв е. Той се дължи може би на тежък комплекс от причини. Те ще изкристализират, когато на всички стане ясно кой всъщност направлява процесите в Българската православна църква. Предстои тежък момент – през есента ще се отворят досиетата и ще се види на кого са били подчинени. Но не на всички, защото ако има действащи агенти, те ще останат скрити.
Това има някаква връзка с незавидния авторитет на църквата. Някои хора много ни уважават и много ни обичат, но като цяло в обществото има много негативи спрямо нас. Ние, духовниците, трябва да започнем отначало и наистина да дадем пример, ако можем. Ако не, предстои по-нататъшна маргинализация на Българската православна църква, преминаваме в графа „ритуали и традиции“ заедно с нестинарките. Нашата роля е да призоваваме народа към Христа, към вярата, но ако призоваваме, а нищо не вършим, това е досущ като фарисейство. И такава проповед е безсилна проповед.

– Маргинализация на основната ни християнска църква е доста тъжна прогноза.
– Ако не се захванем здраво за себе си на първо място, всеки свещеник не започне да прави поклони, ако семейството му не бъде пример за вяра – а това, което виждам у децата на свещениците, е едно закърняло отношение, скука, гледа се на свещеничеството като на някакъв занаят… Ние просто ще загубим окончателно тази Божия благодат, която би трябвало да имаме, и ставаме един параван на църквата. И Христос няма да е сред нас.

– Има ли в България достатъчно вярващи хора?
– Мисля, че в България положението е много близко, ако не и сходно със Содом и Гомор. Точната цифра никой не я знае, Бог я знае. Но ако има един минимум от праведници, които всяко едно общество трябва да ги има. Без тях то е осъдено на погиване – дали от огън, дали от потоп, дали от някаква друга пораза, това е Божи промисъл. Но без този малък минимум това, което аз наблюдавам, е погиване на българите – намаляване броя на населението, застаряване, влошаване качествения състав. Ние деградираме като личности. Не само че не се усъвършенстваме, но вървим надолу.
Стела Стоянова