BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

100 г. от смъртта на Иван Грозев


Националният музей „Васил Левски” и Община Карлово заедно с Българската търговско-промишлена палата организират на 30 юни в Карлово кръгла маса, посветена на личността на този достоен карловец – личност, за която знаем твърде малко! Несправедливо пренебрегнат през годините – и от историците, и от съгражданите му, той е един от най-видните ни възрожденци, патриот и родолюбец, доказал това през целия си живот. Какво ни е оставила историята за карловеца Иван Грозев като един от малко известните сподвижници на Апостола? Неслучайно Васил Левски му се доверява още в най-ранните години на своята революционна дейност. Той е 10 години по-млад от него – роден в Карлово през 1847 г. По майчина линия произхожда от големия карловски род Гешови, а баща му е търговец от Калофер. Жени се за Елена Пиронкова. Имат пет деца – двама синове – Христо и Петър и три дъщери – Анастасия, Ирина и Мара. Прилежното му учение и трудолюбието на Иван Грозев спечелват неговия вуйчо Иван Д. Гешов, за да го изпрати през 1860 г. на свои разноски да учи във Виена – в Търговското училище на проф. Веле. Така Грозев става един от немалкото български младежи, попаднал в австрийската столица в средата на 19 век. По това време там е и един друг карловец – синът на Райно Попович Теофан Райнов. Интересно е, че и двамата, а те са и близки родственици – все от рода Гешови, имат сходна съдба в годините след обучението си във Виена. И двамата учат търговия, после работят в търговските кантори на своите благодетели – роднини от фамилията Гешови. Иван Грозев работи в Пловдив, Теофан Райнов – в кантората им във Виена. И двамата се свързват с Васил Левски в по-нататъшния си жизнен път. Теофан Райнов в Първата българска легия, Иван Грозев – във Втората българска легия. През 1868-1869 г. и тримата се озовават сред българската емиграция във Влашко. Апостола ще разчита много и на двамата високообразовани карловци в революционната си дейност. Самото начало на изграждането на комитетската организация е свързано с името на Иван Грозев. Написването на първите правила за функционирането на революционните комитети, преди да има Нареда, преди да има Устав, е негово дело. За това разказва в своите спомени Иван Драсов от Ловеч. Още през 1869 г. те получават очаквания закон според указанията на Левски, написан от Иван Грозев, а занесен в града им от друг карловец – Васил Платнаров. Макар и много кратки, това са първите правила, по които започват да се изграждат революционните комитети – наричат го и „Карловския закон”. Това е факт, който говори за доверието и уважението на Васил Левски към по-младия, но високо образован негов съгражданин Иван Грозев. В следващите 3-4 години Грозев успява да се включи в изграждането на линията Цариград – Белово. Получава контракт за изграждането на част от ж.п. линията на барон Хирш в района на Търново-Сеймен – Ямбол. Това му дава възможност да продължи да подпомага дейността на Апостола в разпростирането на революционната организация в този район. Въпреки добрата възможност, която се отваря пред Грозев за търговска кариера и предприемачество, той заявява чрез тези си действия своята принадлежност към онази радикално настроена част от българското общество, готова с революционни действия да се бори за национална свобода. Дори се записва и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но по здравословни причини е върнат. Въпреки че няма повече известни данни за тези ранни години в дейността на Иван Грозев, свързани с революционното движение, явно е, че той е един от хората, на които Апостола се доверява. Според някои автори е член на карловския революционен комитет. Може би неслучайно и Иван Вазов запечатва чрез своето творчество образа на Иван Грозев. Той е един от главните герои в неговите разкази – в „Чистият път”. Това е карловецът Грозев, който настига турската потеря и Левски като спътници на възвишението при с. Чукурлии. Именно на неговите упреци каква е тази лудост да пътува с потерята, да се излага на такава опасност, Апостола отговаря „… сега пътят е най-чист”. Общественикът и индустриалецът Иван Грозев след Освобождението – това е една огромна тема. Само едрите щрихи в биографията му в тази посока могат да заемат редица страници. Започнал със строителство по железницата на Барон Хирш преди Освобождението той реализира и втори свой проект. Построява в Карлово вълненотекстилна фабрика заедно с Никола Стрелухов от Калофер, която за съжаление по време на Руско-турската война е разорена, разграбена, унищожена. Активността на Грозев и по време на войната, и след войната е неспирна. Включва се в изграждането на ж.п. линията Свищов – Плевен. Сключва контракт с Военното министерство за доставка на всичкия дървен материал за постройката на казарми в София. През 1884 г. взима на търг каменовъглената мина в с. Мошино – Пернишко, която експлоатира до 1892 г. През 1885 г. образува Българско строително дружество, с което участва на търга и строи първата българска железница след Освобождението Цариброд – София – Вакарел. Възлага му се и строи и ж.п. работилница за ремонт на локомотиви и вагони. Председател е на дружество по построяване на Варненското пристанище, председател е на Осигурително дружество „Балкан”. Името му се свързва с изграждането на църквата „Св. Илия” в Княжево. Той е първият председател на Софийската търговско-индустриална камара (днес Българска търговско-промишлена палата – БТПП). Участва в създаването на средно търговско училище в София (днес елитните Търговско-банкова и Финансово-стопанска гимназии). Отделно трябва да се разгледа дейността на Иван Грозев като участник в управлението на родното Карлово след Освобождението – като секретар на Карловския градски съвет от 9 април 1878 г., на столицата София – като кмет през 1894-1895 г., работата му в Пловдивския окръжен съд през 1879-1883 г., като експерт в Министерството на търговията и земеделието, като народен представител. Много решителна е обществената позиция на Иван Грозев по време на протестите на карловското население след решенията на Берлинския конгрес. Изключителен е приносът му за изграждането на паметника на Апостола в София. През 1884 г. той е избран в комисията по строителството, а по-късно става и неин председател. Работи активно до неговото завършване. Избран е и за председател на комисията, която подготвя програмата за откриването на паметника на Васил Левски на 22 октомври 1895 г. Това са само част от следите, които Иван Грозев е оставил като стопански деятел, като предприемач, като държавник и общественик – тази част от неговата деятелност, която е известна по отделни публикации. От друга страна са всички онези факти, свързани с многостранната дейност на този забележителен карловец, които все още стоят непроучени – затворени в архивните кутии на националната библиотека, на Централния държавен архив, на музеите. Те продължават да очакват своите изследователи. Доскоро стоеше запусната и необитаема и къщата на Грозев в родния му град Карлово. На най-хубавото място в Карлово – на площада с паметника на Апостола. На няколко метра от самия паметник се намира къщата, в която Иван Грозев живее преди да се изсели окончателно в София. Била е една прекрасна карловска къща, която и историкът Стоян Кичев е заснел и описал в своето проучване за Карлово и паметните места, свързани с Васил Левски. Преди години Карловският комитет „Васил Левски” постави скромна паметна плоча, за да се съхрани спомена за този дом, свързан с един сподвижник на Апостола, с един българин, оставил трайна следа в развитието на българската индустрия, въобще в българската история. За съжаление къщата не се обитава от години и полека лека се руши. Беше обявена за продажба отдавна, но не се продаде дълго време. Така до миналата година, когато в навечерието на 120-годишнината от създаването на Българската търговско-промишлена палата ръководството u се заинтересува от личността на Иван Грозев. Показахме им и къщата, в която е живял. Както стана дума, той е бил първият неин председател. Впоследствие е взето решение за нейното закупуване и тя вече е собственост на БТПП. Предстои цялостна реставрация. Такава е и инициативата на Българската търговско-промишлена палата – „Да възстановим къщата на Иван Грозев в Карлово”. Изработва се проект, върви процедура на съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство, набират се средства. Излъченият клип по някои от медиите преди време беше провокирал интереса и на някои карловци да се поинтересуват кой е този Иван Грозев, коя е къщата му. Надявам се в скоро време не само карловци, но и гостите на града да имат възможност да се запознаят с личността на този голям карловец. Такава е целта и на ръководството на БТПП, на нейния председател г-н Цветан Симеонов. В проекта за възстановяването се предвижда първият етаж на къщата да бъде музейна част и в нея да се разположи малка документална експозиция, показваща неговия огромен принос за българското общество и икономика. Още през 1912 г. специална статия в сп. „Илюстрация Светлина” разкрива богатия живот на Иван Грозев. В нейното заключение се казва: „Ние дължим почит на лицата, които със своя живот ни дават пример за подражание и възхищение. Почитта е дан, която не можем отказа на достойнството…”. И днес продължаваме да сме длъжници на този забележителен карловец, а са изминали повече от 100 години след смъртта му. На 30 юни в родния му град Карлово специалисти историци от университети, архиви и музеи ще се опитат да извадят от забравата стореното от Иван Грозев, ще поставят спорни въпроси за разрешаване, ще отворят нови страници от архивите за този достоен карловец.

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/5612366

Българската търговско-промишлена палата с инициатива за превръщане на къщата на Иван Грозев в музей

Къщата на видния революционер, предприемач и общественик Иван Грозев ще се превърне в музей благодарение на обществената инициатива, предприета от Българската търговско-промишлена палата.

Понастоящем родната къща на българския деец и предприемач в Карлово тъне в разруха и се нуждае от спешни ремонтни дейности, за да се съхрани този значим паметник на културата. В своя стремеж да запази изворите на българщината за бъдещите поколения, БТПП осигури средствата за закупуване на имота в навечерието на 120-годишнината от създаването на първите търговски палати в България.

Кой е Иван Грозев?

Иван Грозев е бил сред най-видните възрожденци, патриоти и родолюбци, един от най-близките и скромни помощници на Левски и участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Като един от първите кметове на София след Освобождението превръща столицата в град с европейски облик, изгражда паметника на Васил Левски в столицата.

Той е първият председател на Софийската търговско-индустриална камара (днес Българска Търговско-промишлена палата), участва в създаването на средно търговско училище в София, работилница за ремонт на локомотиви и вагони, както и църквата „Св. Илия“ в Княжево.

Нека с общи усилия да възстановим рушащия се дом на Иван Грозев в Карлово и да подредим скромен музей, напомнящ за неговия огромен принос за българското общество и икономика. С тази инициатива всеки дарител може да остави името си в списъка на родолюбците, който ще се съхранява в музея, напомнящ за приноса и дейността на Иван Грозев.

http://m.profit.bg/news.php?id=145334