И слънце да грее, и дъжд да вали, домашната ракия все ще се вари, казват нейните майстори.

При производството на домашна ракия задължително проверявайте състоянието на джибрите.

Ако са дори и леко вкиснати, преди изваряване да се неутрализират. Това става чрез използване на натриев бикарбонат – сода за хляб.

В зависимост от степента на вкисване да се използват едно или два пакетчета сода за 150 – 200 кг джибри.

Содата да се внася на порции при зареждане на казана. Наливат се и 2-3 кофи вода и се разбърква, за да се разтвори содата и се размеси с цялото количество джибри. По този начин ще се предотврати загаряне и придаване неприятен вкус и мирис на ракията.

Всеки майстор знае, че задължително се отделя първакът – в количество един процент от обема на джибрите.

За 200 кг джибри се отделят 2 литра първак който е отровен и според последните изследвания не бива да се използва дори и за разтривки.

Щом се долови паточен тон, трябва да се спре събирането на ракия. Патоките да се използват за следващото зареждане на казана.

При корекция на алхокола е по-добре да се прибавя дестилирана вода ако може да се намери. Тя се внася на тънка струя при постоянно бъркане. Алкохолът на ракията не бива да бъде повече от 40-42 градуса, въпреки че не всички спазват това.

Ако ракията се налее в дървено буре за отлежаване, там тя се подобрява вкусово и получава характерно оцветяване.

Когато се използва стъклен или пластмасов съд, за оцветяване и подобряване на вкуса в ракията се внасят парчета стара суха дървесина от дъб, черница или акация

Трябва да бъдат в количество 2-3 грама за литър ракия.

Периодично – един път месечно, да се взима проба от ракията, за да се оцени вкусово и на цвят. Когато се установи, че е получила добър светло златист цвят и мек хармоничен вкус, време е да се налива в стъклени бутилки.

http://www.bgfermer.bg/Article/5791553