Софиянец на 111 г. – най-старият българин

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Софиянец на 111 г. – най-старият българин

Старци

Най-възрастният българин, който тази година е чукнал 111 г., живее в София. Това показват обобщените данни от преброяването, които Националният статистически институт представи вчера. Човекът е раждан точно в началото на ХХ век, в далечната 1900 г., когато пак според статистиката българите са били едва 3,7 млн. А мъжете са били с близо 60 000 повече от жените. Сега нацията наброява 7 364 570 човека, като силният пол е само 48,7% и

дамите са с близо 200 000 повече

Стресът и напрегнатият градски живот отстъпват пред добрата наследственост, твърди Стоян Стоянов, шеф на Териториалното статистическо бюро – София. Общо в столицата живеят 51 столетници, като 35 от тях са жени. Само три от всички столични района нямат жители, надхвърлили стоте. В повечето живеят по двама, трима. Малко изненадващо, но в най-старите квартали, където живеят кореняците софиянци, столетниците са най-много. В районите от т.нар. идеален център – „Триадица” и „Лозенец” те са 7, а в Средец” – 6. Впрочем това са и „най-възрастните” райони, докато най-много млади хора има съответно в Студентския град, в „Младост” и „Люлин”. Общо

в страната живеят 238 души, надхвърлили един век

След столицата най-много са те в Пловдивска област – 34, във Варненска – 16, и Стара Загора – 11. Но съотнесени към броя на населението най-много дълголетници все пак има в Смолян, Благоевград и Габрово.

За последните десет години българите са застарели още повече, доказва за пореден път преброяването. Хората над 65 г. са нараснали от 16,8% на 18,5%. В същото време децата до 15 г. са намалели от 15,3% на 13,2%. Най-много възрастни хора над 65 г. живеят в областите Видин – 25,5%, Монтана и Габрово – по 24%, и Ловеч – 23,3%. Най-много са децата и юношите в Сливен – 17,2%, и Бургас – 14. За годините между двете преброявания нацията се е стопила с 564 331 човека, като една трета от тях просто са заминали на гурбет. Другото дължим на отрицателния прираст.

Според статистиката 62,2% от българите са в трудоспособна възраст, като в София те са почти 66,5% от цялото население, следвани от Смолян, Благоевград и Варна. Според статистиката една четвърт от българите са пенсионери като на всеки 100 излизащи в пенсия се падат само 70 започващи работа. А през 2001 г. на мястото на пенсионерите са идвали по 124 нови работници. В Габрово обаче на 100 пенсионери на трудовия пазар вече се вливат само 48 и Видин – 49 човека. От всичките 3 282 740 икономически активни българи 2 789 661 работят, а 493 079 са безработни. С други думи 55,5% от хората в трудоспособна възраст наистина се трудят. Най-много са икономически активните в София – 71,5%, а най-малко в Силистра – 56,9%.

Бракът става демоде

За 10 години браковете са намалели с 10%, показва преброяването. То отчита два пъти увеличение на хората, които съжителстват без брак- от 4% на близо 8%. Цифрите се променят с напредването на възрастта. Над 70% от младите хора предпочитат да живеят с половинката си, без да се вричат пред олтара. Когато обаче българите достигнат 50 г., интересът им към брака се връща и едва 14% от хората на тази възраст предпочитат неформалното съжителство. Сънародниците ни с брачна халка са общо 3,2 млн., докато неженените са 2,9 млн. Овдовелите са 10,2% и почти 6% са разведените, показва още статистиката.

Пак според преброяването 78% от жилищата в градовете са обитаеми, докато в селата те са 69%.Малко изненадващо обитаемите градски жилища за 10 г. са намалели с 4%, докато в селата са се увеличили с толкова. Общо българите разполагат с 3 887 076 къщи и апартаменти. Най-много са те в столицата- 607 406, най-малко са в Силистра и Разград- под 60 000.

Най-нагъсто живеят хората в Благоевград – по 2,3 човека обитават едно жилище, а най-нашироко са перничани-1,4 човека.
Всеки десети крие етноса си

Близо 9% от хората са отказали да посочат своя етнос, показват обобщените данни. Най-често това са младежи, които признават, че „не могат да се самоопределят”. От онези, които са отговорили, 84,8% твърдят, че са българи. През 1900 г. те са съставлявали 77,1% от населението, докато турците са били 10%. Сега турската етническа група съставлява 8,8%, като за десет години е намаляла с 0,6%. За роми са се признали 325 343 човека, което е почти 5%. Руснаците у нас са 9978, арменците са 6552, за власи се смятат 3684. Евреите са останали едва 1162, а като македонци са се писали 1654 човека. Българите са мнозинство в почти всички области с изключение на Кърджали и Разград, където те са съответно 30% и 43% от цялото население. Според попълнените анкетни карти най-много роми живеят в Монтана – 12,7%, и в Сливен – 11,8%. На въпроса за майчиния език не са отговорили 9,8% от преброените. За 85% от отговорилите обаче това е българският, за 9% е турският, а за 4% майчин е ромският.

Близо 76% от попълнилите всички отговори признават, че са православни християни, католиците и протестантите са съответно 0,8% и 1,1%. Мюсюлмани са 10% от българите.
Дамите по-често с дипломи от ВУЗ

Снимка Марин Кръстев
Доволна студентка показва гордо димломата си.
Жените ценят повече дипломата от ВУЗ, показват данните на НСИ. С висше образование са 22,3% от дамите, докато при силния пол процентът е едва 16,7%. Като цяло обаче образователното ниво на мъжете е малко по-високо – относителният дял на завършилите средно и висше е 63,6%, докато при жените процентът е 62,4%. Все пак за десет години броят на висшистите у нас е нараснал с 5,5% и вече достига 1,3 млн.

Жителите на градовете са по-склонни да се учат по-дълго и три четвърти от тях са най-малкото със средно образование, докато по селата те са едва 40,3%.

Най-образовани без съмнение са софиянци, където всеки трети е с диплома от ВУЗ. Дори всеки десети ром, който живее тук, също е висшист. Другите компактни групи университетски възпитаници са струпани във Варна – 23,7% и Пловдив – 19,4%.

Средностатистически най-необразовани са жителите на Кърджали, където едва 10% са завършили университет, Търговище и Разград.

Въпреки умерения интерес на българите към образованието голяма група от нашите сънародници изобщо не го ценят. 112 778 са откровено неграмотни.

Най-много жители без четмо и писмо обитават Сливен – 5,7%, Кърджали – 5,2% и Силистра – 3,8%. При децата до 15 г. 23,25% от ромчетата и 11,9% от турчетата също не могат да четат. При българите процентът е 5,6%. Общо 81 000 над 7 г. никога не са прекрачвали прага на школото, показва още статистиката.