BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Февраль 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Янв    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  

Кузман Шапкарев

Кузман Шапкарев е роден 1 февруари 1834 г. в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856–1859), Охрид (1859–1860), Прилеп (1861–1865, 1872–1873), Кукуш (1865–1872, 1881–1882), Битоля (1873–1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителкото място в Солун, защото: „такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия… отдето [Солун] ще може много дапомага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.»

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия.[2] Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891–1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.

Умира на 18 март 1909 година в София.

Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев. Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на Крум Дерменджиев и Борис Дерменджиев.

По-значими съчинения

1868 – „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“
1868 – „Голяма българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“
1868 – „Кратко землеописание за малички детца“
1868 – „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“
1869 – „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“
1870 – „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“
1874 – „Майчин язик“
1884 – „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“
1884 – „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“
1884 – „Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония“
1885 – „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)