BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Животът на великия български поет Пенчо Славейков само в 5 минути

Роденият в град Трявна през 1866 г. Пенчо завършва гимназия в Пловдив. В ученическите си години той живее и в Стара Загора, където баща му е и негов учител.

Този период съвпада с опожаряването на града, на което той става свидетел. Повратен момент за личностното изграждане на поета се оказва измръзването му на река „Марица“ през 1884 г.

„Дирейки да играй“, очевидно пословично палавият Пенчо заспива по върху леда на реката по време на игра.

Инцидентът на ледената пързалка оставя трайни физически последици – до края на живота си най- малкият Славейков остава куц, придвижвайки се с помощта на бастун.

Освен това има затруднения при писане, а дикцията му остава неясна.

Месеци наред Славейков е на легло, което няма как да не се отрази на един неукрепнал тийнейджър, какъвто тогава е той.

Тези проблеми обаче не го сломяват, въпреки че ги преживява трудно, а напротив – спомагат за укрепване и засилване на духа му в посока на интелектуално и личностно усъвършенстване. Те не просто повлияват на обществените и творческите стремежи и възгледи. Те ги изграждат.

Четири години по-късно, през 1888 г., излиза и първата стихосбирка на Славейков – „Момини сълзи“. Въпреки ласкавите отзиви от Иван Вазов и Стоян Михайловски, младият поет намира твърде много сходства между нея и творчеството на Хайнрих Хайне, по което той се увлича, докато е прикован за леглото.

По тази причина младият поет се опитва да изземе и унищожи напечатаните екземпляри, с което той, за наша радост, не се справя докрай.

Наивно би било да мислим, че творецът Славейков-син би бил същият, би имал същите поетически търсения и стремежи, ако личният му живот се е бил развил по различен начин.

Характерните за него възгледи: за твореца като страдалец, за страданието като път към постоянно усъвършенстване и изграждане на свръхчовека изглеждат като изход от сполетялата го беда.

Елитарните идеи, защитавани от Славейков, могат да бъдат синтезирани така: „Изкуство заради самото изкуство“. Те са абсолютно противоположни на защитаваните от Вазов възгледи, според когото изкуството трябва да бъде общодостъпно и да може да достигне до всеки човек от народа.

Въпреки положителната рецензия, която Вазов пише за поетическия му дебют, тези различия прерастват в противопоставяне между двама от най-забележителните български поети.

И ако тези дрязги могат да се определят просто една невинна интелектуална закачка, то отношението на Пенчо към една друга личност, която подобно на Вазов в исторически план има ярко изразен положителен образ, е откровено враждебно.

И това е напълно разбираемо. Едни от най-засегнатите от граничещия с диктатура режим на Стамболов политици са някои активисти на разцепилата се Либерална партия, а именно Петко Каравелов и Петко Славейков.

Чувството на неприязън към министър-председателя далеч не е подтикнато единствено от факта, че поетът е лично потърпевш.

Мерките, с които тогавашният властник си служи са полюсни и спорни, а за демократичната и хуманна натура на Славейков, за когото уважението към отделна личност и ненакърняването на човешкото достойнство са водещи идеали, са крайно неприемливи.

Друг много важен фактор в творческо-личностното развитие на Славейков се оказва и престоят му в Лайпциг.

Той заминава за Германия през 1892 г., за да учи философия. През този период се запознава с други западни философски и литературни течения.

Именно в Германия Славейков окончателно е завладян от индивидуалистичната философия на Ницше и за кратко председателства славянското академично дружество в града.

През 1987 г. Славейков се връща в България натрупал много ценни знания, които ще се окажат важни за родния културен живот тогава.

Включвайки се активно в едноименния кръг около списание „Мисъл“, той започва да предава напредничавите идеи на сънародниците си.

В „Мисъл“ той намира съмишленици, с които гледа в една и съща посока. Останалите трима членове – Пейо Яворов, д-р Кръстев и П. Ю. Тодоров, споделят индивидуалистичните възгледи на Пенчо и в издаваното между 1882 и 1907 г. списание успешно пропагандират усъвършенстването и универсализирането на българската литература.

За силното влияние на Славейков в родната литература, за интересните „шеги на съдбата“, белязали живота на Славейков, за напускането му от родината и живота в Италия, както и още много интересни факти за него – вижте във видеото горе.

http://www.vesti.bg/lyubopitno/kultura/zhivotyt-na-edin-velik-bylgarski-poet-v-5-minuti-6059656