BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

136 години от рождението на Йордан Йовков

Днес се навършват 136 години от рождението на Йордан Йовков – един от големите класици на българската литература, майстор на късия разказ.

Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков прекарва детските и юношеските години в родното си място Жеравна. Там, както и в Котел получава основното си образование.

70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37.

Йовковите творби притежават своя уникална и неповторима атмосфера. Той рисува времето, в което живее.

Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-късното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г.

Интересен факт е, че Йовков дебютира първоначално като поет.

През 1902–1911 г. публикува стихове в различни периодични издания – в. „Съзнание“, но и в много от известните български списания от това време: „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“.

Да си припомним някои от неговите най-емблематични цитати.

„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!“ – Из разказа „Серафим“.

„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.“ – Из разказа „Женско сърце“.

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна“ – Из разказа „Албена“.

„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“ – Из разказа „Шибил“.

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.“ – Из разказа „Албена“.

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?“ – Из разказа „Вълкадин говори с бога“.

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората“ – Из разказа „Песнта на колелетата“.

http://www.vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/136-godini-ot-rozhdenieto-na-iordan-iovkov-6061212