BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

136 години от рождението на Йордан Йовков

Днес се навършват 136 години от рождението на Йордан Йовков — един от големите класици на българската литература, майстор на късия разказ.

Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков прекарва детските и юношеските години в родното си място Жеравна. Там, както и в Котел получава основното си образование.

70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37.

Йовковите творби притежават своя уникална и неповторима атмосфера. Той рисува времето, в което живее.

Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-късното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г.

Интересен факт е, че Йовков дебютира първоначално като поет.

През 1902–1911 г. публикува стихове в различни периодични издания – в. «Съзнание», но и в много от известните български списания от това време: «Пробуда», «Художник», «Ново време».

Да си припомним някои от неговите най-емблематични цитати.

«Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!» — Из разказа «Серафим».

«Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.» – Из разказа «Женско сърце».

«Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна» — Из разказа «Албена».

«Каква чудновата бърканица — мислеше си той — от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо — умно е, направи нещо — хубаво е!» – Из разказа «Шибил».

«Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.» – Из разказа «Албена».

«Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса — змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?» — Из разказа «Вълкадин говори с бога».

«Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората» – Из разказа «Песнта на колелетата».

http://www.vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/136-godini-ot-rozhdenieto-na-iordan-iovkov-6061212