BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

97 години на Ньойският договорът

На днешния ден преди 97 години в парижкото предградие Ньой се подписва договорът, наложен на победена България от силите на Антантата след Първата световна война. Близо 500 хиляди българи остават в отнетите територии — Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Днес във Варна се проведе шествие, имаше и почетна факелна стража, шествие имаше и в София, а общественици и историци за пореден път изразиха несъгласие с постановеното от Ньойския договор.

«Носим смъртник, така отговорих щом ме запитаха, когато слязох от трена на софийската гара, когато ме попитаха какво нося от Париж».

Думите са на министър-председателя Александър Стамболийски пред българския парламент. Денят е 24 декември 1919 година. По-малко от месец, след като е подписал договора, който историците у нас и до днес наричат Ньойския диктат.

Д.и.н. Ангел Джонев: В Ньойския договор е съсредоточена нашата национална травма. Ньойският договор откъсна образно казано крилете на България, до голяма степен волята й да реализира националния си идеал — да събере всички българи в една държава, под една държавна стряха.

Днес развитата теза — на базата на този договор Сръбско-хърватско-словенското кралство и всички негови правоприемници до днешната република Сърбия провеждат политика на обезлюдяване и погазване на човешките права в Западните покрайнини.

Иван Николов, председател на КИЦ на българите в Босилеград: Само за малко повече от половин век от 64 хиляди българи в бивша Югославия днес са останали 18,500 според преброяването от 2011 г., от които пък само 13 хиляди вече говорят на български език.

Върху българските политици и дипломация лежи огромната отговорност да намерят мястото на Западните покрайнини в новите реалности чрез преразглеждане на статута на българското малцинство с помощта на действащи европейски механизми. Редом с така изразените очаквания днес отново прозвуча обидата, че официална София не е обвързала подкрепата си за членство на Сърбия в Европейския съюз с изискването да се спазват правата на българското малцинство.

Точно обратното тя заяви, че безусловно и безрезервно подкрепя членството на Сърбия в ЕС сякаш ние не съществуваме. Участниците в кръглата маса приеха призив към българското общество от двете страни на границата, който нарекоха «за спасяването на българите от Западните покрайнини и преразглеждане на Ньойския договор».

На 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. Той маркира северозападната ни граница с изорани от плугове бразди през селата. Така десетки селища са буквално разполовени. Разделени са бащи и деца, братя и сестри. От двете страни на границата се провикват, за да си съобщят кой се е родил, оженил и умрял.

11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите ѝ. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

„Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха почетен шпалир до входа на залата. Делегатите заеха местата, запазени за тях в залата. След като произнесе няколко думи, председателят на конференцията господин Клемансо покани българския министър-председател да подпише договора. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът и сложи подписа си върху него. След това делегатите на съюзните и сдружени сили подписаха по азбучен ред. Церемонията продължи 25 минути, след което господин Клемансо закри заседанието.”

Как се стига до тази церемония? Какво съдържат стотиците страници на договора? Кой е виновен? Защо е виновен? Какво следва за страната ни?

95 години след подписването на Ньойския договор – една дискусия, водена от д-р Горан Благоев с:

акад. Георги Марков — историк и общественик с кауза «Националният интерес на България над всичко». Специализант по европейска история от Майнц, Германия. Академик с десетки книги и сборници, за когото величието на историята лекува чувството за масова нищожност. Един от доайените на българската историческа наука;

проф. дин Людмил Спасов — професор доктор на историческите науки от Пловдивския университет, специализант по нова и най-нова история на България и Балканите. Специализант от Московския и Белградския университети. Изследовател с повече от 200 научни публикации, трудове и учебници;

д-р Николай Поппетров — експерт по българската политическа история от първата половина на 20 век. Журналист, документалист с над 30 студии за фашизма и авторитарните режими, които се хранят от недоволството и излъганите очаквания на хората. Автор на «Фашизмът в България»

доц. д-р Даниел Вачков — историк, специалист по стопанска история на България след освобождението. Научен сътрудник от Института за научни изследвания при БАН. Франкофон, специализирал в Европейския университетски център в Нанси, Франция. Преподавател, описан от учениците си в Националната гимназия за древни езици и култури като забележителен и Номер 1.

Ньойският договор