BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Отбелязваме 169 години от рождението на Ботев

Великият ни поет и революционер в роден в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева

Навършват се 169 години от рождението на великия ни поет и революционер Христо Ботев.

Той е роден на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г. нов стил) в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Ботев се появява на бял свят в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (в периода 1854-1858 г.) учи в Карлово, където преподава баща му. По-късно се завръща в Калофер и продължава учението си под ръководството на Ботьо Петков. През 1863 г. завършва калоферското училище.

През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в родния си град и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник «Гайда», редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев — «Майце си».

От октомври 1867 г. поетът-революционер живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. «Дунавска зора». През следващите години се мести от град на град, като за кратко съжителства и с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно става сътрудник и съредактор на революционния орган.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новия орган на революционната партия — вестник «Знаме».

През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката «Песни и стихотворения».

Априлското въстание подтиква Ботев да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба «Радецки» и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой. Привечер, след сражението, куршум пронизва Ботев.

https://nova.bg/news/view/2017/01/06/170037/%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-169-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2/

Навършват се 169 години от рождението на великия ни поет и революционер Христо Ботев.

Той е роден на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г. нов стил) в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Ботев се появява на бял свят в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (в периода 1854-1858 г.) учи в Карлово, където преподава баща му. По-късно се завръща в Калофер и продължава учението си под ръководството на Ботьо Петков. През 1863 г. завършва калоферското училище.

През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в родния си град и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник «Гайда», редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев — «Майце си».

От октомври 1867 г. поетът-революционер живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. «Дунавска зора». През следващите години се мести от град на град, като за кратко съжителства и с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно става сътрудник и съредактор на революционния орган.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новия орган на революционната партия — вестник «Знаме».

През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката «Песни и стихотворения».

Априлското въстание подтиква Ботев да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба «Радецки» и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой. Привечер, след сражението, куршум пронизва Ботев.

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/otbelyazvame_169_godini_ot_rozhdenieto_na_botev-347362.html