BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июнь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Май    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

България бе нарисувана от него – Димитър Гюдженов


«Цар Симеон – златния век на българската писменост“

С творчеството си Димитър Гюдженов изгради в съзнанието на българите представата за исторически личности и събития.


„Хан Кубрат и синовете му“ – 1926г.

Проф. Гюдженов даде образи на историята, даде душа на историческите личности, оформи визуалната представа на поколения българи за великите личности в българската история. Картините му на военна и историческа тематика са често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история.


„Бой за Шипка“

Проф. Гюдженов е автор на една от най-известните български исторически картини – цар Симеон I.

Любопитно е, че картината на владетеля, при когото България достига своята най-голяма културна, политическа и военна мощ, се оказва по-късно абсолютно точно изображение на облеклото нa Симеон. Картината е изложена в Гербовата зала на Президенството.


Димитър Гюдженов е роден на 26 януари 1891 год. в Стара Загора. Син е на известния иконописец и първи старозагорски сценограф Атанас Гюдженов, един от ония бележити творци, на които съдбата е отредила да прехвърлят моста от Възраждането към следосвобожденското ни изкуство. Интересът му към живописта се формира в бащиното ателие и в зографисваните църкви.


За да си осигури средства за бъдещото следване, той учителства в старозагорските села през 1908-9 год. През 1910 год. заедно с Никола Кожухаров организират първата си изложба в Стара Загора и наесен постъпват заедно в Държавното художествено-индустриално училище в София. Учи живопис при проф. Стефан Иванов и Мърквичка.

Воден от желанието си да види картините на големите европейски майстори и да разшири професионалната си подготовка, той прекъсва следването си и през 1913 год. заминава за Париж. Два семестъра учи в Националното училище за изящни изкуства в ателието на известния майстор на историческата тема проф. Фернан Кормон. През следващата година се завръща в страната, за да завърши художественото си образование при вече утвърдения майстор на портрета Цено Тодоров. През 1914год. помага на Никола Кожухаров при изписване завесата на Старозагорския театър.

С избухването на войните Гюдженов споделя участта на своите колеги.

Зачислен е като военен художник при щаба на 8-ма Тунджанска дивизия, а по-къно и към щаба на армията. Една малка картина от 1912г., която той нарича “На пост“, бележи първите му крачки към военно-историческите сюжети. Тогава и не подозира, че това ще определи темата на основното му творческо развитие. Там, на фронта, създава първите си батални композиции “Обоз на път“ 1916, “Дъжд на фронта “ 1916, “През Морава“ 1917, които и днес се съхраняват във Военно-историческия музей. Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници.

Талантът му е толкова всестранен и очевиден, че през 1920 година е поканен за преподавател (по-късно и професор) в Художествената академия.

Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Академия, където е професор. Сред неговите ученици там e Стоян Венев.
През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори, са битовата живопис, пейзажът и портретът.

От 1933 до 1945 г. работи като художник към щаба на българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности. След 1944 г. социалните теми също биват добре застъпени в платната му.
През втората половина на 50-те и 60-те години е художник към Светия Синод. По това време прави стенописите на редица църкви в Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Чирпан, Велико Търново и др.

Негови са и част от фреските в южното крило на Катедралния храм „Св. Димитър“, най-старата църква в Стара Загора. Стенописът, разположен вдясно от входната врата, има надпис: „През 1856 г. е образуван първия църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов, с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище…“

Последните четири десетилетия от живота му са свързани и с пристрастие към натюрморта. Рисува много цветя и малки пейзажи. Не ги показва на изложби. Те са интимната част от творчеството, онази чувствена страна от света на художника, която и до ден днешен остава в сянката на големите, изпълнени с драматизъм платна.

През 1961г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на варненския православен храм „Свети Николай“.

Член и съосновател е на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружеството „Съвременно изкуство“. От 1931 до 1941 г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на Съюза на българските художници. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в чужбина (Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага).

Димитър Гюдженов умира на 25 август 1979 година в София.

За творчеството си Гюдженов е носител на много отличия, сред които: Димитровска награда през 1951 г., сребърен Народен орден на труда през 1966 г. и два пъти орден „Кирил и Методий“ — I степен през 1963 и 1972 г.

Близо девет десетилетия картините на Димитър Гюдженов оформят визуалната представа на поколения българи за историята на нашия народ:

„Превземане на крепост“ (1924)
„Цар Симеон — златният век на българската писменост“
„Цар Симеон пред Цариград“ (1937)
„Български боляри получават данъци в натура“ (1957)
„Хан Тервел и Юстиниян“ (1960)
„Портрет на капитан Георги Мамарчев“
„Хан Омуртаг пред Мадара“
„Петър и Асен обявяват въстанието в Търново“
„Бой за Шипка“
„Хан Аспарух преминава Дунав“
„Бежанци“ (1922)
„Дъжд на фронта“ (1916)
„През Морава“ (1917)
„Телериг“
„Боят при Мека Црев“
„Княз Александър I Батенберг с щаба си наблюдава боя при Драгоман, 10 ноември 1885 г.“
„Крум взема главата на Никифор“

image

„Хан Крум и победените авари“
„Хан Крум пред стените на Цариград“
„Хан Кубрат и синовете му“ (1926), пощенска марка
„Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“ (1949)
„Цар Борис“
„Рилският манастир“
„Оборище“
„Посрещането на генерал Гурко в София“ (1953)
„Коситба“ (1937)
„Жътва“ (1945)
„Първият брой на Работнически вестник“ (1952)
„Боят при Драва-Соболч“ (1953)
„Димитър Благоев редактира в. «Работник» (1892)“
„Боят при Тутракан“
„Из Преображенското въстание…“
„През гробищата“
„Вечер в Стара планина“
„Черепишки манастир“
„Борис в манастир“
„Хвърковатата чета на Бенковски“ и др.