BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Православен храм «Свети Николай Чудотворец» град Варна

История на храма

Храм 'Св.Николай'Морският храм «Св. Николай» е построен през 1865 г. Стари хора разказвали, че причината за градежа станал даден обет пред Бога и пред закрилника на моряците св. Николай . При едно от пътуванията на варненския търговец Параскева Николау до Одеса в морето се разразила страхотна буря. Изплашеният търговец обещал, че ако стигнат живи до пристанището, ще вдигне черква и болница в чест на светеца. Запознати твърдят, че в историята на храмовете няма друга черква, построена със средствата на само един човек.

Ктиторът Параскева НиколауПараскева Николау повече не се върнал във Варна, но въпреки това изпълнил даденото пред светеца обещание. Той пратил средствата и упълномощил Панко Георгиев да разполага с тях, като ги похарчи за строеж на черква и болница. Строежът започнал през 1859 г. и продължил шест години. Не е известно кога точно е осветен храмът и кога е отслужена първата литургия. Не е документирано и кога е направен иконостасът. Единственото сигурно е, че е донесен готов в Паметник на ктиторачерквата, а иконите в него са дарени или реставрирани от заможни миряни. Чак през 1906 г. тук за първи път служат български свещеници. През всички години досега «Св.Никола» се водела гръцка църква. Изострянето на гръцко-българските отношения в града имало своя връх през 1906 г., когато във Варна пристигнал новия гръцки митрополит Неофит. Българите, организирани от дружество «Родолюбец» не допуснали владиката да слезе на пристанището. На следващия ден, 4 юни, била превзета и «Св.Николай». На девети била отслужена и първата българска литургия. Храмът дълго време не е бил иконописан и стените му били бели. Едва през 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов рисува стените и прави храма такъв, какъвто е днес. Художниците Петър Джамджиев, Петър Михайлов и студенти от НХА около месец рисували стените.

Котвата пред храмаХрамът «Св.Николай» е единственият морски храм в България. Това станало през 1927 г., когато двама български капитани отнесли на Божи гроб икона от храма, осветили я и я върнали. Тогава той бил записан в църковните книги като морски. Тук преди 9 септември са ставали и клетвите на варненските моряци. През есента на 2000 г. по идея на Димитър Стайков, дългогодишен механик в БМФ и със съдействието на морските институции до входа на храма е поставен още един символ на морячеството — корабна котва. Тя е снета от кораб «Богдан», преди да бъде предаден за нарязване.

Св.Николай е закрилник на моряци и рибари, и в черквата се радват, че през последните години много от тях влизат в храма. Случва се дори да го посетят руски моряци, чийто кораб е акостирал във варненското пристанище.


Сегашно състояние

Изглед към св.ПрестолТъй като в продължение на много години – от 1961 г. храмът не е съществено ремонтиран и обновяван, с течение на времето неговото състояние сериозно се е влошило. Това е причината църковното настоятелство и служещите в храма четирима свещеници да предприемат кампания за набиране на средства за неговотоПотир обновяване съвместно с фондация „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Набирането на средства среща обичайните трудности, което на свой ред силно затруднява и бави ремонтите. През 2000 година започват конкретни възстановителни дейности и до момента са извършени многобройни реставрации, благоустройства и реконструкции. Възстановени са стенописите в олтарната част на храма, навсякъде са поставени нови прозорци с цветни стъкла, изцяло е обновен и преустроен притворът – чрез пълно измазване на стените, изографисване и боядисване и възстановяване на част от стенописите; пангарът е изцяло нов и всички порти са реставрирани, боядисани и лакирани. Стенописите са дело на професионалния иконограф Диян Димитров, завършил Великотърновския Диян Димитровуниверситет „Св.св. Кирил и Методий” сп.”Иконография”. Отремонтиран е покривът на храма и са поставени нови инсталации: електрическа и отоплителна. Подменено е парното оборудване. В цялата църква са поставени нови цокли от гранитогрес, колоните са почистени и пребоядисани в по-топли цветове. Вградена е нова чешмичка за светената вода. Поставени са четири нови, големи свещника с вентилация — за предпазване в бъдеще на стенописите от опушване. Възстановен и благоустроен е малък параклис в северозападния ъгъл на храма, който може да се използва за изповедалня. Там е изготвен и поставен малък иконостас с икона на Св.Богородица – Иверска, копие от оригинала. Ремонтирана и в прекрасно състояние е витата дървена стълба към балкона на хора и е подменена подовата настилка на балкона. Отремонтирани са и канцелариите на храма.

Параклис - иконостасВсичко това е един твърде непълен списък на ремонтните дейности в храма, извършени с Божията помощ и с доброволен труд на свещеници и енорияши, с помощта на фондация „Св. Николай Чудотворец”, дарения от институции и организации на гр. Варна и от частни дарения. Голяма част от средствата е осигурена от самите енорияши на храма.

За съжаление, все още остават твърде много части от храма, които са в тежко и неугледно състояние. Всички стенописи в цялата централна част са олющени и почернели и се нуждаят от пълно възстановяване и реставрация. Тяхната голяма площ и необходимите труд и време превръщат реставрацията в източник на преобладаващата част от разходите и в сериозно предизвикателство пред настоятелството на храма. Подовата настилка е напукана и неравна, полилеите са в състояние, изискващо тяхната замяна.

В храма са изложени за поклонение частици от мощите на Св. Николай Чудотворец, Св. Праведен адмирал Феодор Ушаков, Св.св. Преподобни Теодор и Александър Санаксарски и Св. Игнатий Брянчанинов.

http://www.mitropolia-varna.org/hramove/varna/127-pravoslaven-hram-sveti-nikolai-chudotvoretz


Паметникът на Параскева Николаев /някъде Параскева Николау/ днес можем да видим на южната фасада на църквата Св.Николай, от страната на бул. Княз Борис.
Роден тук, но живеещ и развиващ търговия в Одеса, казват че по време на едно плааване между двата града го настигнала силна буря. Отправил молитва към защитника на моряците Свети Николай давайки обет да изгради болница и църква на негово име. На 21 юни 1851 г, в писмо до митрополит Порфирий от Варна споделя за намеренията си. А на 30 януари 1858 г, подписал завещанието си в което в 41 параграфа се състояло информацията за начините на построяване на болницата и църквата във Варна. 27-мия параграф описвал желанието му да бъде издигнат паметник до северната фасада на цървата, която тогава имала и заграден двор. Църквата била започната през 1859 година, за построяването бил нает Янко Костанди, който по-късно започва строежа и на катедралния храм «Успение Богородично». Паметникът е мраморен и с богати орнаменти. Под Красивите колони се намира обелиска на, който пише: «В памет на родолюбеца Парашкева Николов, роден в гр.Варна и живял в гр.Одеса, издигнал на свои средства болница и този храм за поклонение Богу» От благодарното поколение към този, който е почитал и обичал Бога. Вечна му памет.1866 г.5.VI.» През годините заради преустрояването на улиците, църквата загубила своя двор, а паметникът бил преместен на южната фасада.


Завещанието на Параскева Николау

Параскева Николау е може би най-големият дарител на Варна. Дарява на родния си град болница, завещава част от своите богатства за строежа на църквата “Свети Николай”, за стипендии на варненчета, които учели търговия в Атина, за зестри на девойки сираци.

Биографичните данни за този родолюбив варненец са твърде оскъдни. Годината на раждането му не е известна, но се знае, че е “християнин от православно вероисповедание, родом от гр. Варна, приморски град на България”. Предполага се, че е от гагаузко-гъркомански произход. От завещанието му научаваме: “наследници в права линия нямам: аз съм бездетен и неженен; нямам родители, защото умряха, имам само роднини от моите две сестри Анта и Парасковия, именно децата и внуците им, но колко са те и как се наричат, не зная, защото много години са се минали, как се намирам далеч от родната си Варна…”. В средата на XIX в. Параскева Николау бяга от поробена България и се заселва в Одеса. Там успява да натрупа значително богатство като крупен търговец и дори става почетен гражданин на града.


Понякога в различни документи името му се изписва по различен начин. В своето завещание той използва името Параскева Николаев. В кореспонденцията си до гръцката община се подписва “Параскева – син на Николай Варненец”. Срещат се и формите Парашкева Николау, Парашкев Николов, Параскев Николов и др. Причината за разнообразните начини на изписване на името вероятно е, че българинът Параскева Николаев, живял в руския град Одеса, построява православна църква в град Варна (по това време във владение на Турската империя), предадена за управление на гръцката митрополия.

В писмо до варненските старейшини и митрополит Порфирий през 1851 г. Николау пише:

“Предвиждайки идването на смъртта, реших да направя завещание, според което оставям една достатъчна част от имота ми за роднините ми и остатъка реших да определя за общеполезни дела и богоугодни”.

Завещанието е подписано на 30 януари 1858 г. в присъствието на няколко знатни одески търговци, лекар и свещеник, и е представено за изпълнение пред Одеския търговски съд на 14 юли 1862 г. На 26 август 1862 г. завещанието и преводът са връчени на “душеприказчиците”, т. е. изпълнителите на завещанието поп Николай от Одеса и Иван Дума – “гръцкоподанний”. Към края на същата година Параскева Николау умира в Одеса, където е и погребан.

Най-големият благотворителен проект на Параскева Николау е построяването на първата дарителска болница в България. Той завещава 25 000 сребърни рубли за построяването на “дом от 12 стаи за пригледвание болни, сирачета, престарели и умалишени” и годишна лихва от 80 000 рубли за нейната издръжка. Приживе с много усърдие избира местността “Свети Илия”, където да се построи болницата с къщи за лекар, аптека, слуги и двор с дървета, където болните да се разхождат. С присъщата си находчивост предвижда всичко до най-малките подробности – по негово разпореждане в двора се засаждат черничеви дървета за изхранване на копринени буби с търговска цел, а спечелените средства да се използват за поддръжка на лечебницата.

Болницата е открита през 1869 г. в деня на Свети Илия, на който е именуван параклисът в двора. Разполагала с 18 легла, 8 души персонал и един свещеник. На 8 ноември 1869 г. са приети първите пациенти.

След завършване на строежа е поставена мраморна плоча с надпис:

“Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие за обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, вършейки това… Сградата се издига величествена като пожелание за него, за благословия на поколенията и венец на отечеството…”

Правилникът на болницата е цели 24 страници. Според него лекарят трябва да има докторат по медицина от университет, а аптекарят – диплома по фармация – нечувани професионални изисквания в тогавашната Турска империя. Всички от персонала живеят и се хранят в болницата, освен лекаря, който прихожда. Той всяка година се задължава да дава писмен отчет пред настоятелството. Регламентирани са и някои етични взаимоотношения като “строго се забранява на лекаря да получава пари или подаръци от болните”. Лечението на всички пациенти без разлика от вяра, народност и пол е безплатно. Интерес представлява и социалната функция на болницата – “допущат се старци и умопомрачени” (съгласно завещанието). Приютяват се скитници и сирачета.

Интериор от Музея по история на медицината

През 1906 г. дружество “Български родолюбец” насила иззема болницата заедно с всички имоти на гръцката община. От Русия спират плащанията за нейната издръжка и започва упадъкът й. Тогавашната варненска община няма достатъчно средства да поддържа лечебното заведение. През 1910 г. тук е настанен изолатор на болни от холера, през 1915 г. – туберкулозен диспансер. В края на 1918 г. е открита първата гинекологична амбулатория за лечебно-профилактична работа сред жените на Варна. На 11 февруари 1925 г. се открива бактериологична и противобясна станция, чийто директор до 1950 г. е д-р Скорчев. През 1927 г. д-р Владимир Смоленски основава първия градски родилен дом. От 1985 г. неин стопанин става единственият в страната Музей по история на медицината, който днес е под административното ръководство на УМБАЛ „Св. Марина” Варна и Медицински университет – Варна. Намира се на ул. “Параскева Николау” N 7.

В своето завещание Параскева Николау определя и 50 000 сребърни рубли за построяване на църква на името на Свети Николай във Варна. Строежът започва през 1859 г. Строителят е варненският майстор Янко Констанди, на когото по-късно е поверен и градежът на катедралния храм “Свето Успение Богородично”.

Любопитна е причината за построяването на храма. Веднъж, при едно от пътуванията на Параскева Николау до Одеса, корабът бил застигнат от силна буря. Изплашеният търговец се помолил за помощ на Свети Николай Чудотворец и обещал, че ако стигнат живи и здрави до пристанището, ще вдигне болница и черква в чест на светеца.

Днес паметникът на благодетеля Параскева Николау се намира пред южната фасада на църквата, а образът му е изографисан в притвора. Под красивите колони се намира обелиск, на който пише: “В памет на родолюбеца Парашкева Николов, роден в гр. Варна и живял в гр. Одеса, издигнал на свои средства болница и този храм за поклонение Богу. От благодарното поколение към този, който е почитал и обичал Бога.
Вечна му памет. 1866 г. 5. VI.”.

http://ref.blog.libvar.bg/2015/01/15/zaveshtanieto-na-paraskeva-nikolau/