BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

1 февруари – 135 години от рождението на Владимир Димитров — Майстора

Владимир Димитров — Майстора е син на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия.

След 1895 бъдещият художник сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други.

В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, «Майка ми») и пейзажи («На селската чешма», «Пладнуващо стадо» и други).

По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта — «Ранени», «По Беласица», «Инвалиди», «На фронта на р. Струма», «В гр. Скопие, 1916», «Завръщане от фронта» и други.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиява се силно от толстоизма. През 1922 излага картини от цикъла си «Жътва».

През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села — Шишковци, Дивля, Раждавица и други.

През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: «Моми» (ок.1925-1935), «Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско» (ок. 1928-1930), «Цветница», «Фамилия» (ок. 1928), «Девойка от Кюстендилско» (ок. 1930-1935), «Жетварка» (1930-1935), «Мома с ябълки» (ок. 1930-1935), «Жетварка от с. Шишковци» (1935), «Жетвари на обяд» (ок. 1935-1938), «Копачки» (ок. 1935-1938), «Селско момиче сред макове» (1935-1938) и други.

През 1944 г. е удостоен със званието «почетен гражданин на гр. Кюстендил».

Умира 24 септември 1960 г. в София.