BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Сентябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Авг    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

България получава собственост върху земята на църква в турски град

България получава собственост върху земята на църква „Св. Спиридон” в турския град Къркларели, съобщиха от Националния исторически музей, цитирани от Фокус. Общинският съвет на турския град Къркларели (Лозенград) е предоставил на България собствеността върху земята, на която е построена катедралната църква в града „Св. Спиридон”, рухнала през 40-те години на ХХ век. Решението е било обявено на съвещание на Съвета вчера от кмета на Къркларели Мехмет Сиам Кесимоглу, в присъствието на генералния консул на България в Одрин — Васил Вълчев, на директора на Националния исторически музей — Божидар Димитров, на проф. арх. Юлий Фърков и негови сътрудници, които реставрират Голямата Базилика в Плиска. Реставрацията на „Св. Спиридон”, която е била 231 кв. м, т.е. – 15 пъти по-малка от Голямата базилика в Плиска, по преценка на турската страна ще бъде много по-лека и бърза. Още повече, че българите са изградили църквата с големи бели квадри, подобни на тези в Плиска.

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6032577

Общинският съвет на турския град Къркларели /Лозенград/ е предоставил на България собствеността върху земята, на която е построена катедралната църква в града „Св. Спиридон”, рухнала през 40-те години на ХХ век. Решението е било обявено на съвещание на Съвета вчера от кмета на Къркларели Мехмет Сиам Кесимоглу, в присъствието на генералния консул на България в Одрин, Васил Вълчев, на директора на Националния исторически музей /НИМ/ Божидар Димитров, на проф. арх. Юлий Фърков и негови сътрудници, които реставрират Голямата Базилика в Плиска. Това съобщиха от Националния исторически музей.

Реставрацията на „Св. Спиридон”, която е била 231 кв. м, т.е. – 15 пъти по-малка от Голямата базилика в Плиска, по преценка на турската страна ще бъде много по-лека и бърза. Още повече, че българите са изградили църквата с големи бели квадри, подобни на тези в Плиска.

Когато през 1912 г. армията на ген. Радко Димитриев завзема с щурм Лозенград, от описа, които е направил назначеният български комендант, се вижда, че в града тогава са живеели 10 331 българи, 10 000 гърци и гръкомани /гръкоман означава българин, който е останал в духовно отношение под влияние на Вселенската патриаршия, а не на току-що учредената Екзархия/ и 9000 турци. Българският квартал е запазил почти всичките си къщи и в една от по-богатите, която сега се реставрира, за да стане Етнографски музей, кметът предоставя възможност на Божидар Димитров да си избере най-голямата стая, за да уреди етнографска експозиция, подобно на тази, която НИМ има вече в Одрин. Тя ще представя живота и бита на лозенградските българи. Божидар Димитров е приел с благодарност и този подарък, като е обещал на свой ред от България да бъде дарен материал за музея на Кемал Ататтюрк, който се изгражда в града и ще бъде открит през април т. г.

Материалът ще бъде свързан с голямата и единствена любов за цял живот на Кемал Ататюрк – Димитрина /Мити/, дъщеря на ген. Стилиян Ковачев. Тази любов се развива 18 месеца, по време на пребиваването на Кемал Ататюрк в София като военно аташе. За съжаление, макар че той два пъти иска ръката на Мити, българският генерал не се е съгласил да я даде на друговерец.

Всяка година, до смъртта си през 1938 г., на всеки рожден ден на Мити той изпращал огромен букет бели рози. Твърди се, че въпреки че е била омъжена за софийски адвокат, тя е обичала Кемал Ататюрк до смъртта си.
За съжаление, при развилите се през следващото десетилетие събития българите и гърците се изселват от Лозенград, в който днес живеят 74 000 турци. Българите се изселили, заемайки къщи и имоти на напуснали гърци, в черноморските градове Ахтопол, Царево, Созопол, Бургас, а също и в някои тогавашни крайбрежни села, близо до Черноморието като Айтос.

Божидар Димитров още снощи е алармирал кметовете на тези градове, на които той е и почетен гражданин, и ги е помолил да съдействат за набиране на средства за построяването на църквата на предците им и на музея и е срещнал всеобщо съгласие. Един от тракийските активисти от Созопол – Димитър Куцев, веднага е започнал да набира средства за църквата.

http://www.novinite.bg/articles/136878/Turciya-ni-predostavi-sobstvenostta-varhu-zemyata-na-carkva-Sv-Spiridon